В сърцето на Източен Тирол

Гросвенедигер е много подходящ за първо изкачване на заледен връх

Четвъртият по височина в Австрия

На границата на трите австрийски области – Залцбург, Каринтия и Тирол, се намира националният парк Хое Тауерн (Hohe Tauern). Това е може би най-красивата част от австрийските Алпи. Тук се намира и най-високият връх в Австрия – Гросглокнер, четвъртият по височина – Гросвенедигер, още стотици върхове, един от най-високите водопади в Европа – Кримл, безброй ледникови езера и тучни поляни.

„Гросвенедигер (3657 м) е слабо познат за нас връх в Източен Тирол. Намира се във втория по височина масив в австрийските Алпи и е четвърти по височина в Австрия. Близо до него е първенецът Гросглокнер (3798 м), който е далеч по-привлекателен за чуждестранните туристи. През лятото на 2018 г. много наши приятели бяха посетили Гросглокнер и всички до един се оплакаха, че има прекалено много хора. Тогава решихме, че ще ходим другаде, бързо търсене в Гугъл ни насочи към съседния – Гросвенедигер”, разказа за „Труд news” Люси Стаменова, планинарка, развиваща уебсайт за планините и екстремните спортове.

Люси Стаменова

Гросвенедигер е сравнително лесен за алпийски връх и е много подходящ за първо движение по ледник. Намира се в сърцето на Източен Тирол над живописното селище Хинтербихл.

Хинтербихл

Гросвенедигер има пирамидална форма, но не е толкова стръмен, като много други алпийски върхове. Той е най-плътно покритият с лед връх във Висок Тауерн, което не се променя видимо, дори заради климатичните промени. По тази причина е сравнително лесен за изкачване от техническа гледна точка, но има опасност от лавини и разстоянията са големи. Може да се изкачи от три страни: от север, което е труден и рядко използван маршрут; от изток, откъдето пътят е осем часа и се преодоляват над 2200 м денивелация; и от юг. Южният маршрут започва от хижа Дефреггерхаус и е най-лесен. Използва се от стотици планинари всяка година.

„Изходна точка е хижа Йоханисхюте (2121м), до която може да се стигне или пеша от Хинтербихл, или с организиран превоз - частни автомобили не се допускат по пътя до нея. Предвид тежките раници решихме поне на качване да си спестим 10-те километра черен път. Практика, която успешно би могла да се въведе и у нас до хижа Вихрен”, продължава разказа си Люси.

„На китната хижа Йоханисхюте починахме и продължихме към следващата цел за деня - хижа Дефреггерхаус, която се намира на надморска височина по-голяма от тази на Мусала – 2962 м. Щяхме да останем за две нощувки там. Достигането до Дефреггерхаус не е трудно, лека полека напускахме цветните алпийски поляни и навлизахме в сух, каменен терен - вероятно неотдавна там е имало ледник. Хижата се намира в национален парк и това води до редица ограничения - в нея няма баня и не може да се пере. Всичко се сваля и качва с товарен лифт от Йоханисхюте. За разлика от нашите хижи, там всеки е длъжен да си осигури спалното бельо, също така не е допустимо да се консумира собствена храна - вечеряхме на пейката отвън в ръмящия дъжд. Опитахме местната кухня, смело мога да кажа, че супата с вурст не струваше. Трябва обаче да им се признаят наливната бира и радлер в големи стъклени халби.

Слизане по ледника от Райнерхорн

На следващия ден потеглихме към върха. За зла беда от хубавото време от предния ден не беше останала и следа. Преваляваше и беше мъгливо. Това не ни спря - нито нас, нито останалите групи в хижата. В дълга колона се понесохме към ледника, където сложихме котките и се обвързахме и отново в нишка потеглихме нагоре. Изкачването е плавно, а заради мъглата дори не усещахме колко сме изминали. Имаше огромна група мексиканци, които се чуваха някъде напред, а българите вървяхме последни и за никъде не бързахме. Вървенето по ледник е забавно преживяване - следваш стъпките на предните и много внимаваш да си по-далече от цепнатините. Основна забележителност в мъглата бяха местните гидове - бяха вързали клиентите по 10 на въже и вървяха наперено първи с огромна тояга, чиято цел е, ако гидът пропадне в цепнатина, да се задържи над нея. Нас ни гледаха с огромно пренебрежение, особено като видяха, че въобще не си даваме зор и си ходим със собствено темпо”, разказва още Люси Стаменова.

„Неусетно в мъглата се озовахме при кръста на върха. Наистина неусетно, когато нищо не виждаш, не можеш да прецениш и времето. Направихме няколко снимки и започнахме да слизаме. Разочарованието, че първият ни връх в Алпите не ни даде гледки, го имаше, но удоволствието от постижението компенсираше.

Връх Гросвенедигер

Когато се върнахме в хижата, времето се оправи, на следващия ден също беше прекрасно, но ние вече слизахме. Този път се спуснахме пеша до Хинтербихл”.

От легенда за гледката

Името означава „Големият венецианец“

Името Гросвенедигер означава в свободен превод „големият венецианец“ (от немското название на Венеция – Венедиг). За първи път е употребено в документ от 1797 г. Има две теории за произхода на името: според първата е дадено от минаващи наблизо венециански търговци; според втората идва от там, че от върха гледката стига чак до Венеция (на двеста километра). Това обаче не отговаря на фактите.