Проекто-резолюция, внесена за одобрение в Конгреса на САЩ, отправя призив да се чества тържествено македоно-американското културно наследство

До средата на ХХ век от Македония емигрират близо 100 000 души със славянско православен произход, които имат ясно българско самосъзнание

    От няколко дни средствата за масова информация разпространяват текста на една проекто-резолюция, внесена за одобрение в Конгреса на САЩ. С този документ се отправя призив, през месец септември 2022 година в страната да се чества тържествено македоно-американското културно наследство - „македонският език, история и култура на американците от македонски произход“. Сред вносителите е републиканката от Ню Йорк – Клаудия Тени. Тя беше главния говорител в кулоарите на Конгреса, заплашил преди известно време България с налагането на санкции, от страна на американското правителство, заради ветото около преговорите на СМакедония за членство в ЕС. 

Това, че г-жа Тени е под влияние на лобистките структури около Капитолия е вън от всякакво съмнение. Подобно твърдение се доказва и с миналото й като бивш служител в югославското консулство в Ню Йорк, и от демонстрираната нейна прекалена ангажираност с „македонската тема“ в САЩ,  и с детайлното изброяване на имена и факти, във въпросната проекто резолюция, които няма как тя лично да знае и да е написала собственоръчно. Главно поради невъзможността самата г-жа Тени да познава споменатите там истории. Така че нейното поведение може да се обясни и разбере. Онова, което не бива да остане без реакция обаче, са фалшификациите, свързани с фактическия материал, който й е поднесен от „Обединената македонска диаспора“ /т.нар. „Обединени македонци“/. Защото факторът, който е събрал и предоставил сведенията, изрично се отбелязва в текста на разглежданата проекто резолюция.

Съдържанието на документът е следното: Най-ранното македонско присъствие из континенталната територия на САЩ било регистрирано „около или в 1492 година“; големите вълни на македонското преселение обаче започнали много по-късно и били пет на брой – след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, подир двете балкански войни 1912-1913 г., след двете световни войни, подир Гражданската война в Гърция от1944 до 1949 г. – и последната - от 50 години на ХХ век нататък, „поради политиката на ЮКП начело с ЙБ Тито“. Всички пристигнали хора, по време на тези пет вълни от Македония, били „македонци“, които се разглеждат в проекто резолюцията само като представители на някаква отделна „македонска нация“ - тоест „не българи“. Те се вляли активно в икономическия, културния и спортния живот на страната. Поради това имали „забележителни заслуги за САЩ“. За да се докаже, тази основната теза, следва изброяването на имена, с конкретни сведения за тяхната житейска реализация.

 Като историк, изучаващ повече от 30 години миналото на балканската и българската емиграция в Северна Америка, който има зад гърба си четири специализации в университети, архивохранилища и библиотеки в САЩ, искам да внеса яснота, около основните грешки в така подредената фактология. Надеждата ми е, че Нейно Превъзходителство – Г-жа Херо Мустафа, посланикът на САЩ в България, че прочете този материал. А след това ще информира когато трябва, за да не би Конгресът на САЩ да допусне грешка, като гласува разглеждания проект за резолюция. С него най-напред ще се конфронтират големи групи от гражданите на САЩ. Отделно от това актът няма да направи добро впечатление на българския народ. А учените-изследователи ще имат всички основания да приемат, че върховния законодателен орган на една супер сила може да бъдат подвеждан от личности, обслужващи тясно политикански съображения. 

Къде са основните спекулации и грешките в текста на въпросната проекто-резолюция? Първо, в твърдението, че македонци са стъпили на американска земя “около или в 1492г.“!? То е напълно невярно. Това е спекулация, която се създаде през последните години от някакви историци-любители. В нейната основа е легендата за участието на испанския мореплавател Алонсо де Охеда в експедицията на Христофор Колумб, който на 12 октомври 1492 година пръв достига източните брегове на Америка. Споменатите фалшификатори на историята обаче, съвсем произволно разтълкуваха фамилното име на Алонсо де Охеда. „Охеда“ било производно понятие на „Ахрида“, а от там и на „Охрид“. С една дума „Алонсо от Охрид“ или дори според някои „Драган Охридски“, бил „македонец“ и е сред откривателите на Америка!? Пълни глупости. Едно защото, Охрид по това време вече е бил 121 години под властта на османците, и следователно хора от този балкански град, не са можели да пътуват с Колумб. 

От друга страна, испанската корона е контролирала стриктно кой ще открие пръв Новия свят, и няма как да допусне някакъв „македонец“ да се окичи със световна слава. Дори и да се приеме обаче за вярна споменатата абсурдна, историографска стъкмистика, около въпросният „Алонсо охридски“, то подобен човек трябва да се третира не като македонец, а като българин! Защото град Охрид е сред най-яките твърдини на българщината в Македония след IХ век. „Македонци“ там насилствено са създадени от ЮКП едва след 1944 година! Предвид на всичко това е абсурден, дори фактът, че подобно твърдение може да се пробутва от някого, като основа за едно официално решение на американските конгресмени.

        Второ, петте вълни свързани с емиграцията на хора от Македония за САЩ са посочени вярно. Само че не се изяснява принципната разлика, между емигриращите в техния ход хора,до и след Втората световна война. До средата на ХХ век от Македония емигрират близо 100 000 души със славянско православен произход, които имат ясно българско самосъзнание. Не съществува нито един – ще повторя отново – нито един документ, който да доказва, че те са имали някакво друго – „македонско национално самосъзнание“. Което е различно от българското. Доказателствата за това са много: през 1913-1915 г. тези хора създават „Българо-македонския  народен съюз в САЩ и Канада“, през 1915-1918 го преименуват на „Български народен съюз“, през 1918-1919 г. основават „Македоно-български Централен комитет в Чикаго“, а от 4 октомври 1922 година до днес подкрепят „Македонската политическа организация“. 

Печатните вестници, които издават тези патриотични организации са публикувани единствено на литературен български език. Хората се черкуват в българските православни храмове в САЩ и Канада. Водят активна борба за освобождението на старата си родина от властта на Османската империя. А след 1913 година и от диктатурите  наложени от Атина и Белград в Егейския и Вардарския дял на областта. Предвид на всичко това е груба фактическа греша – всъщност е гигантска фалшификация на истината, да се твърди, че всички емигрирали от Македония след 1903 година са „македонци“, в смисъл че нямат нищо общо с българската народност.

Трето, в текста на проекто резолюцията изрично се споменава, че сведенията за нейното съставяне за предоставени от „Обединената македонска диаспора“. Това означава от т.нар. организация „Обединени македонци“. Кои са те? В началото на 1934 година Комунистическият интернационал в Москва гласува решение за създаването на нова „македонска нация“. Задачата за неговото претворяване в практиката е възложена на БКП и ЮКП начело с Г. Димитров и ЙБ Тито. Поради това, за пръв път от средата на 30-те години, ограничена група от македонски българи – главно работници в САЩ, които клонят към комунистическото левичарство, възприемат идеята за „македонската нация“. А след Втората световна война, в Скопие и Белград разбират, че новата „македонска нация“ не може да се създаде в НФР Македония, докато болшинството от старата емиграция в Северна Америка стои на ясни български позиции. Поради това, с подкрепата на югославската власт, за САЩ и Канада тръгва последната емигрантска вълна от Македония. Това вече са млади хора, които са преминали през ново наложената от комунистическата власт образователна система, семейна среда и обществената атмосфера.

Под диктовката на ЮКП при тези поколения българското самосъзнание е изтрито и така е формирана новата „македонска нация“. Една част от тези млади хора вече с промито съзнание, получават финансови средства от страна на югославското правителство. Чрез тях те се реализират бързо, в обществения и стопанския живот на САЩ и Канада. Така се обясняват фактите с „македонци“ като Георги Атанасовски например, които са емигрирали в САЩ през 1970 година. Той се сочи в проекто резоляцията за пример, как веднага развил такова производство, свързано с обработката на метали, че бил в състояние да задоволяват дори потребностите на най-големите гиганти на американската машиностроителна промишленост!? Нов емигрант, без пари, веднага да развие такъв бизнес – това практически не е възможно, без външна подкрепа! Точно тези „нови македонци“ се вливат в организацията „Обеднени македонци“. Те нямат нищо общо със старата емиграция от Македония, която и след Втората световна война продължава да е обединена около „Македонската политическа организация в САЩ, Канада и Австралия“ /МПО/. Нейните членове имат ясно българско самосъзнание, говорят български език и се придържат към българските национални традиции. Не случайно ЦК на МПО реагира остро, срещу проекто резолюцията на Клаудия Тени, като изрично заяви, че старата емиграция от Македония „формира общност от американци, които говорят български език“. 

От тук и основните изводи: информацията, която е вградена в проекто резолюцията на г-жа Тени е тенденциозна подборка на отделни факти от страна на македонистите - творението на ЮКП начело с ЙБ Тито. Следователно, през септември 2022 г., ще се чества само приносът на тези хора, а не на всички, които са емигрирали от Македония през ХХ век. Ако този документ се гласува от Конгреса на САЩ, той ще се превърне в апология на резултатите постигнати от комунистическата власт в Югославия сред емиграцията в САЩ, подир 1944 година. Тоест – ще се издигне на пиедестал политическата организация - „Обединени македонци“. По този начин незаслужено, с този продукт на югокомунизма, ще се отъждестви и многохилядната „стара емиграция“ от Македония, която до ден днешен има ясно самосъзнание, за българския национален произход на своите родове. 

Месец септември 2022 година също е избран напълно съзнателно за честването на „македонския език, история и култура“. На 4 октомври 2022 година се навършва точно 100 години /един век/ от основаването на МПО, чиито членове са принципни противници на идеологията и практиката на „обединените македонци“. Следователно честването на бележития юбилей на МПО трябва да се затъмни, да се намали неговото значение, като факт и фактор, в историята на българската емиграция от Македония в САЩ, Канада и Австралия. И всичко това с помощта на най-груби фалшификации на историческата истина. Дори и с паметта на писателя Стоян Христов, който също е обявен само за „македонец“, въпреки че в книгата си „Това е моята страна“, той представя себе си и своите близки като „българи от Македония“. Предвид на всичко това, редно е конгресмените на САЩ, които са се ангажирали с разглеждания политически проект, да проучат по-добре историята на собствените си общности. За да не се създаде ситуация, която би ги превърнала в апологети на югокомунистическата власт и нейните демографски продукти сред емиграцията в Северна Америка, след Втората световна война.