Премиерът на Северна Македония се държи като обиден и се кани в сряда да разкаже играта на еврочиновниците

Твърдението му, че Брюксел е под влиянието на българската дипломация, може само да ни радва

Върнах назад събитията от присъединяването на България в ЕС. Опитах се да видя каква беше тогава реториката на българските политици към Европейската комисия. Никакво заяждане, никакви остри реплики, а още по-малко поставяне на условия и ултиматуми. Преди да получим толкова исканото от нас членство, вече бяхме овладели до голяма степен езика на брюкселските чиновници. Затова още от началото на 2007 г., когато вече бяхме „вътре“, преходът беше по-лесен, направо естествен. И така трябва.

Сега слушам премира на Северна Македония Християн Мицкоски как се кани да тури ред в работата но Европейската комисия. Неговите закани за срещата в Брюксел ЕС-Западни Балкани утре само повишават любопитството дали хлевоустият премиер ще се държи така, както през седмицата, предхождала въпросния форум. И дали той ще използва обидната (най-малкото) реторика, с която оценяваше работата на Европейската комисия по разширяването на ЕС по посока на Западните Балкани. Мицкоски е толкова самоуверен, толкова самодостатъчен, че едва ли би позволил някой отстрани да му дава съвети за повече дипломатичност в изказа.

Отстрани нещата изглеждат така, че премиерът на Северна Македония сякаш води истинска вербална война с Европейската комисия. При това задочно. Сякаш вече е вътре в членството, а не е със статут на кандидат. Мицкоски се хвали, че същите тези приказки, които изговори през миналата седмица у дома, по различни поводи и на различни места ги бил казал в началото на месеца в Брюксел. Тогава новият председател на Европейския съвет Антонио Коща покани лидерите на държавите от Западните Балкани да се запознаят, да им представи новия еврокомисар - словенката Марта Кос, и изобщо да се видят като хора, които тепърва ще има да вършат обща работа. Тогава заключителните думи на Мицкоски за срещата звучаха нормално, както по тоналност, така и по ползваните думи. Той увери новите еврокомисари, че правителството на Северна Македония остава фокусирано върху реформите и че той и неговите министри са готови да разговарят за всичко, което е принципно за държавата и гражданите.

Е, не мина и без заклинанието, че той, Християн Мицкоски, лидер на управляващата ВМРО-ДПМНЕ и премиер, ултиматуми не приема. И за да бъда пределно точен, ще призная, че на съм сигурен дали Мицкоски е използвал конституционното име на държавата „Република Северна Македония“, или пък пак се е изплъзнал с „нашата държава“, „моята страна“, и нататък. Щото, ако не знаете, в Скопие има хора, които му броят случаите, при които ще спомене „Северна Македония“. Всяко негово споменаване на конституционното име на страната означава, че той нарушава клетвата си отпреди парламентарните избори през май, когато и Мицкоски, и Гордана Силяновска-Давкова се бяха заканили никога да не наричат страната си така. Много скоро Силяновска-Давкова се предаде, най-вече заради строгия протокол на някои международни събития. Там нямаше как да се перчи със своята независимост по отношение името на държавата си, пък и едва ли би била разбрана от нейните колеги. Мицкоски още се държи, но и той ще тръгне натам…

Та, какво се случи след завръщането на премиера от Брюксел в началото на месеца? Случи се една работна среща с Марта Кос - еврокомисарката по разширяването, която охлади надеждите на Мицкоски, че щом тя идва от бивша югославска република, няма начин да не погледне с добро око на претенциите на Скопие. Кос тогава отсече: „Отговорът е ясен и той се крие в двугодишните доклади за разширяването - очакваме страната кандидат Северна Македония да промени конституцията си, така, както обеща. Нищо повече, нищо по-малко“.

Така че усещането за „пробив“, който трябваше да бъде извършен чрез Кос, май не се случи. Може македонците да са ѝ симпатични, може и Мицкоски също, но Марта Кос много бързо е разбрала смисъла на своята позиция в Европейската комисия и отговорностите, които тя ѝ предоставя. Може би самата тя да е чела някои от публикациите на първия външен министър на Република Македония професор Денко Малески. Според него съюзите се създават, за да защитават интересите на своите членове, а не на страните, които кандидатстват за въпросния съюз.

Какво друго още се случи. Нищо особено, но когато премиерът се намери в своя среда и почна да обикаля села и паланки, реши, че е дошъл моментът. Как ще поддържаш високо ниво на изборна готовност, ако не представиш себе си като човек, който единствен от всички лидери от Западните Балкани открито се противопоставя на чиновниците от Брюксел. Е, може би не единствен, защото и моделът, който следва - този на президента на Сърбия Александър Вучич, също е налице. Само че хитрецът от Белград го прави далече по-тактично от приказките на Мицкоски. Но за публиката край Вардар това върви. Там отколе обичат хората, които се противопоставят на „великите сили“, които и да са те - държави, съюзи или организации. И героизират тези хора.

В Скопие във въздуха витае възможността от провеждането на предсрочни парламентарни избори. Така, както Никола Груевски ги организира след провала на членството в НАТО през април 2008 г. в Букурещ. И на Мицкоски му минава тази мисъл през главата. А целта е да достигне до такава мобилизация на гласоподавателите, че тяхното отиване пред урните да му даде парламентарно предимство, с което ВМРО-ДПМНЕ сама да може да състави правителство. Много добре помня призивите на Груевски: „Дайте ми 61 депутати в Събранието, за да можем да управляваме сами и да не зависим от коалиционните си партньори от партиите на албанците“. Но това си беше призив за овластяване, което водеше към авторитарния режим, който Груевски създаде и който в крайна сметка го свали от власт, изправи го в съда и го принуди да бяга в Унгария.

Но дали Мицкоски ще го направи, в момента е трудно да се каже. Той има опцията за редовните местни избори през есента, когато би могъл да се опита да постигне непостигнатото от Груевски. Една съкрушителна победа на местния вот би му дала възможност да се потупа в гърдите, че вече контролира президентската институция, изпълнителната власт плюс местната. Във всеки случай, патриотарската реторика на премиера на Северна Македония си е предназначена за вътрешна употреба.

Основната насока, в която Мицкоски обвинява ЕК е, че „Брюксел е под влияние на хора, които с мислите са в средните векове“. Той не крие, че става дума за България. Това обвинение в липса на модерност е последното, което бихме могли да преглътнем. Нямам никакви притеснения да кажа, правил съм го и друг път, че последните хора, от които бих приел препоръки за модерност са тези от другата страна на границата. В това число и най-вече от Християн Мицкоски. А неговата констатация, че Брюксел е под влиянието на българската дипломация, може само да ни радва. Друг е въпросът дали е вярно.
И още нещо. В програмата на утрешната среща в Брюксел са предвидени много двустранни разговори за бъдещето на разширяването към Западните Балкани. Доколкото знам, българската делегация там ще се води от служебния премиер Димитър Главчев. Това ме притеснява. Главчев не е човекът на „ти“ с досието за отношенията ни със Северна Македония, а и реториката му отбягва. Нищо, надяваме се да се справи.