Не могат да изберат председател, от когото нищо не зависи

Депутатите използват дебатите за разчистване на лични сметки

Много мъка има в парламента, като в "По жицата" на Йордан Йовков. Пет пъти търсят бялата лястовица за председател. Куриозното е, че от него нищо не зависи. Депутатите използват дебатите за разчистване на лични сметки.

Първият председател в политическата ни история е екзарх Антим І. Оглавил Учредителното събрание през 1879 г. Високият форум трябва да обсъди и приеме Търновската конституция. Антим не прави нищо, само канонично държи жезъла в лявата ръка.

Екзарх Антим І, председател на Учредителното събрание

През 1880 г. председател на Народното събрание е Петко Славейков. И той нехае за държавните дела. До обяд пише вкъщи с половница вино и чиния горнооряховска пастърма. "Пише, пише – хапне и сръбне; пак пише и пак сръбне. Вървят мислите му като по масло", разкрива творческия процес на поета съвременникът Добри Ганчев.

След обяд Славейков отива в парламента и сяда на високото кресло. "Председателят всеки път весел или с натежала глава. Не слуша кой какво говори, нито помни кому дал думата. Често и заспива", свидетелства Ганчев.

Един ден нервите на опозиционера Тома Кърджиев не издържат. Скача и предлага заседанията да са сутрин, та председателят да е буден. "Каравелистите, жестоко оскърбени, вдигат се от местата си, политат към Кърджиева. Едвам избягва боя", описва драмата бай Добри.

За разлика от Славейков, Димитър Петков е винаги буден и енергичен. Той председателства едно велико и две обикновени Народни събрания. Неговата историческа заслуга е, че въвежда парламентарната ругатня. Ето част от цветистия му речник:

"Политически мошеник", "магаре с магаре", "развалени момчетии", "бесен човек", "шайкаджия", "идиот", "диване", "говедо", "келеш", "лайно" лепнат на езика на Петков. Сред любимите му реплики са "Ако заслужавате, главата ви ще счупя!", "Ще ви изхвърля от трибуната!", "На кого продавате тези краставици?", "Нямате насреща си хора в някоя кръчма да ги лъжете!", "За вашата свобода трябва юмрук!".

И още: "Вас ще уловя за ухото и ще ви пратя в Тутракан!", "Ще ти натъпча самара!", "За вас има отделни яхъри, ако тропате, в яхърите ще ви пратя!", "От вас ум? По-добре от някоя гарга!", "На такова говедо обяснения не давам!"

Димитър Петков е ярка фигура, но по правило на председателското място седят безлични персони. Никой днес не знае кои са Жечо Бакалов, Петър Стайков, Никола Найденов, Стефан Стефанов. Защото от тях нищо не е зависело в пленарната зала. Нямали са куража дори да вкарат в правия път някой непослушник с "Ще ви изхвърля от трибуната!"

През социализма беше различно. Тогава Народното събрание куклен театър с марионетки. Заслужили артисти кукловоди изнасяха впечатляващи спектакли. Всеки имаше свой творчески натюрел и характерен стил в дърпането на конците. Фердинанд Козовски дърпаше с отсечено офицерско движение, усвоено във Военната академия "Фрунзе". Сава Гановски теглеше с плавна методика, научена в московския Институт за червена професура. Станко Тодоров опъваше леко и елегантно, какъвто си е по природа.

Четири десетилетия тези команди вдигаха гора от ръце. Винаги "за", никога "против" или "въздържал се"!

На 16 юни 1981 г. Станко Тодоров е избран за председател на събранието. От раз, не като сега с преливане на пустото в празното. Станко веднага дава пример как трябва да се работи в святата ковачница на закони. Още на това заседание за около час е извършен стахановски подвиг.

Първо депутатите полагат клетва. После е утвърден указ на Държавния съвет. Неизбежната гора от ръце щръква към полилеите. "Има ли против? Въздържали се?", пита за всеки случай кукловодът. "Няма", констатира той и обявява: "Решението се приема единодушно."

Следващата точка е искане от самия Станко Тодоров за приемане оставката на правителството, което дотогава е оглавявал. "Народните представители, които са съгласни с предложеното проекторешение, моля да вдигнат ръка. Против? Въздържали се? Няма. Решението се приема единодушно", папагалства той.

Сега иде най-същественото. Търси се достатъчно мъдра глава за председател на Държавния съвет. Станко отваря лъскава папка, намества си очилата и чете:

Парламентарните групи на Българската комунистическа партия и Българския земеделски народен съюз предлагат за председател на Държавния съвет на Народна република България да бъде избран верният син на българската работническа класа и българския народ, достойният приемник и продължител на делото на Димитър Благоев и Георги Димитров, крупният теоретик, изпитаният държавен и партиен ръководител, творецът и вдъхновителят на ленинската априлска линия на Българската комунистическа партия, видният и уважаван деец на международното комунистическо и работническо движение, генералният секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия Тодор Живков, народен представител от град София.

"Има ли против?", изпуска се по инерция председателят. Депутатите настръхват, канят се да го освиркат. Те са вдигнали и двете ръце "за", а той им задава срамен въпрос. Станко бързо замазва конфузията: "Обявявам за избран с пълно единодушие за председател на Държавния съвет на Народна република България другаря Тодор Живков." Бурни продължителни ръкопляскания.

До края на заседанието депутатите избират Гриша Филипов за глава на Министерския съвет. Гласуват седем парламентарни комисии и приемат един закон на три четения. Каталясал от дърпането на конците, Станко Тодоров удря финалния звънец в 4 часа и 40 минути след пладне.

Голям майстор в удрянето на сребърния звънец беше Николай Тодоров. Председател на Седмото велико народно събрание, което прие сегашната конституция. Заради замаха на неговата десница го нарекоха Кольо Ватмана. Той си отиде с чест и стана патрон на трамвайното дело.

Днес за шести път депутатите ще решават кой ще удря звънеца в пленарната зала. Този въпрос виси със страшна сила!