Всички сме виждали снимки на величествената Патагония. Смайващи пейзажи, впечатляваща природа, богато биоразнообразие. За щастие някои от най-красивите места в тази област са трудно достъпни и остават непознати за голяма част от света. Мраморните пещери са разположени до малкото селце Пуерто Рио Транкило в южната част на Чили и представляват изящно творение на природата с толкова много нюанси на синьото, че въображението трудно може да си представи.

Мраморните пещери са разположени в петото по големина езеро в необятната Южна Америка, наречено Генерал Карера. Пещерите са се образували преди повече от 6200 години след като огромни мраморни отлагания в езерото ерозират от водата. Пещерите се намират на полуостров от мрамор. Водата в езерото се подхранва от мрежа от реки, идващи от притока на околните ледници на Патагония  и е пълна с минерали, които ѝ придават 50 нюанса наситен, млечно син, кобалтов или тюркоазен цвят. Водата около пещерите блести в лазурен цвят и променя нюанса си в зависимост от сезона, времето и нивото на водата. 

Посетителите се възхищават освен на великолепния цвят на това природно чудо, и на десетките пещери, стълбове и тунели. Най-интересни са чудатите образувания наречени „Пещерата“, „Катедралата“ и „Параклиса“. Всички тези  структури са очарователни и изглеждат много различни една от друга. Посетителите могат лесно да различат образуванията докато ги обикалят. 

Най-доброто време за посещение е между ноември и февруари, защото топящият се лед придава на водата очарователен тюркоазен цвят. През лятото пейзажът се сменя, и цветовете варират от кобалтово синьо през бяло и дори розово. 

Освен, че пещерите са толкова красиви,  впечатляващ е и начинът, по който се стига  до тях – само с лодка или каяк, които трябва да са достатъчно малки, за да си проправят път през образуванията. Лодките могат да се наемат от селцето Пуерто Рио Транкило.

За съжаление обаче някой ден в недалечното бъдеще тези великолепни чудеса на природата ще изчезнат от лицето на Земята. Как ли? Както се казва откъдето дошло, там отишло. Природата ще си вземе обратно, това, което ни е дала. Водата, с която са заобиколени и от която са създадени пещерите, е нещото, което бавно ги унищожава. Постоянното плискане на вълните в пещерите ги ерозира. 

Посетителите трябва да имат предвид, че езерото е споделено с Аржентина, но за да посетят пещерите, те трябва да са в Чили, защото това е страната, на чиято територия се намират тези чудати творения на природата.