Дават паричен стимул за предаване на информация в НАП

Трябва да бъдат събрани допълнителни приходи за над 100 хил. лв.

Въвеждането на схема “донос-бонус” ще предложи отново Министерство на финансите. Идеята е гражданите да получат финансов стимул от държавната хазна, ако подадат данни в НАП, които помогнат за събиране на допълнителни задължения за данъци, мита, осигуровки и лихви върху тях на обща стойност над 100 хил. лв. Това става ясно от писмен отговор на служебния министър на финансите Людмила Петкова на въпрос на народния представител Мартин Димитров от ППДБ.

Планираната законодателна промяна предвижда награда да бъде давана на граждани, които подадат информация, съдържаща конкретни факти и обстоятелства, които не са били известни на органите по приходите и водят до установяване и събиране на допълнителни приходи в държавната хазна, посочва министърът на финансите Людмила Петкова. Мартин Димитров поставя въпрос какви мерки са предприети до момента и какви законодателни промени предстоят за изваждане на България от така наречения “сив списък” на държави под засилено наблюдение за пране на пари на базираната в Париж Специална група за финансови действия (The Financial Action Task Force, FATF). В отговора си министър Петкова посочва какво е свършено досега, както и някои от планираните промени в данъчните закони за намаляване на сивата икономика и борба с данъчните измами в периода 2024-2027 г.

Идеята за въвеждане на система “донос-бонус” не е нова. Тя беше лансирана през есента на миналата година, когато министър на финансите беше Асен Василев. Предложението беше хората да печелят пари, ако докладват на НАП за данъчни измами. С промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от Министерство на финансите тогава предложиха размерът на възнаграждението за докладвана информация да бъде 10% от допълнителните приходи за бюджета, събрани в резултат на разкритията. За да не бъдат подавани в НАП доноси за конкуренти, работодатели или съседи предложението беше финансов стимул да има само за информация, която не е известна в НАП, не е публично обявена в медии, а за предоставяне на конкретни факти и обстоятелства, които доведат до разкриване на допълнителни приходи в бюджета.

Първоначалната идея беше награда да бъде давана на хора, които предоставят на НАП информация, която доведе до разкриване на допълнителни приходи в държавната хазна в размер над 3000 лв. Но след като срещу идеята се обявиха редица икономисти и политици, в парламента беше вкарано предложение бонуси да бъдат давани само ако докладваната информация допринесе за събиране на допълнителни поне 100 хил. лв. в държавния бюджет. Но отхвърляне на предложението поискаха депутати от почти всички парламентарни групи в миналия парламент - ГЕРБ-СДС, ДПС, “Възраждане”, БСП и ИТН. В крайна сметка парламентът отхвърли предложението на Министерство на финансите. Основните мотиви за отхвърляне на идеята бяха, че промяната може да бъде използвана от хората, за да разчистват сметки със свои търговски партньори, конкуренти или работодатели.

Започват от големите предприятия

Променят счетоводния софтуер на фирмите

 Улесняват подаването на данни

Променят правилата за онлайн подаване на данни от фирмите в НАП.

Използваният от фирмите счетоводен софтуер ще бъде променен, така че бизнесът по-лесно да подава данни в НАП, а данъчните по-лесно да правят проверки на дейността им, става ясно от писмения отговор на министъра на финансите Людмила Петкова. Предвидено е “повишаване на доброволното спазване на данъчното законодателство чрез внедряване на Стандартен одитен файл за данъчни цели в България”, посочва министърът.

Национална агенция за приходите (НАП) от доста време работи по проект за внедряване на международния стандарт за събиране на счетоводни данни от фирмите в унифициран формат на базата на Стандартен одитен файл за данъчни цели (SAF-T), разработен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Този начин на отчитане осигурява по-ефективно управлението на риска за държавната хазна, намалява административната тежест за бизнеса и дава възможност на данъчните много по-бързо да правят проверки на фирмите.

SAF-T представлява компютърен файл, който позволява лесно извличане на счетоводна информация. Този файл улеснява данъкоплатците да предоставят данни на данъчните. На практика бизнесът ще разполага със софтуер за отчитане, който отговаря на изискванията на различни правителствени или неправителствени организации, например НАП, Националния статистически институт, одитори и банки.

Първоначално новите правила за отчитане ще влязат в сила за големите предприятия, като е планирано това да стане 12 месеца след приемане на законодателните промени. Така бизнесът ще има време, за да изпълни новите изисквания. След това постепенно новите правила ще бъдат въведени и за средните и малките фирми. Целта е пет години след промяна на данъчните закони всички фирми с ДДС номер да прилагат новите правила за счетоводно отчитане.

Приравняват ги на трудови правоотношения

По-високи осигуровки за граждански договори

Отпадат 25% нормативно признати разходи

Има разлика в плащаните данъци и осигуровки

Да бъде прекратена практиката трудови правоотношения да бъдат прикривани като граждански договори, искат от Министерство на финансите.

Данъци и осигуровки по част от гражданските договори да бъдат плащани като по трудови договори, предвиждат част от подготвяните промени от Министерство на финансите с цел борба със сивата икономика, става ясно от писмения отговор на министъра на финансите Людмила Петкова.

Предвидено е да бъде направено разширяване на обхвата на определението за “трудови правоотношения”, с което да се постигне по-голяма данъчна прозрачност относно доходите и дължимите данъци и задължителни осигуровки, с оглед равнопоставеност на работещите по трудово правоотношение, посочва министър Петкова.

Идеята част от гражданските договори да бъдат приравнени на работа на трудов договор също беше лансирана през есента на миналата година, но не беше приета от парламента. По принцип има разлика както в облагането на гражданските и трудовите договори, така и в същността им. При трудовите договори работодателят наема хора на определено работно време, като трябва да им осигури помещение, оборудване и други условия за работа. При гражданските договори от изпълнителя се изисква извършване на конкретна работа без да има уговорено работно време. Проблемът е, че често наемат хора на граждански договори, а изискваната от тях работа е като при трудов договор. По този начин укриват действителния размер на облагаемия и осигурителния доход, а внасяните в бюджета данък и осигуровки са в по-малък размер.

В момента има съществени разлики при плащането на данъци и осигуровки върху доходи от работни заплати и граждански договори. За доходите от извънтрудови правоотношения, където попадат и гражданските договори, хората имат право на 25% нормативно признати разходи, върху които не дължат данък. Например, ако човек получи 1000 лв. след плащането на осигуровки, няма да плати 100 лв. данък (10%), а само 75 лв. - 10% върху 750 лв., след приспадане на 250 лв. нормативно признати разходи. Друга съществена разлика е свързана с плащането на осигуровки. При гражданския договор не внасят осигуровки за трудова злополука, професионална болест, общо заболяване и майчинство, безработица и съответно хората нямат право на обезщетение от бюджета при настъпване на тези обстоятелства. Ако възнаграждението по граждански договор след приспадане на нормативно признатите разходи е по-малко от минималната заплата и човекът не е осигурен на друго основание, осигуровки въобще не се дължат. Ако човек на граждански договор е осигурен на друго основание (например има и трудов договор) или получава възнаграждение по-голямо от минималната заплата след приспадане на нормативните разходи, то на него му удържат и внасят осигуровки за пенсия (за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт), както и здравни вноски. Дължимите осигуровки са 19,8% (за родените след края на 1959 г. 5% от тях отиват в частен фонд), както и 8% здравни вноски. Плащането на тези осигуровки се разпределя между работника и работодателя.

Хората на трудов договор са осигурени за всички социални рискове - общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Затова освен 19,8% за пенсия и 8% за здраве, за тях внасят и 3,5% във фонд “Общо заболяване и майчинство” и 1% във фонд “Безработица”.

В много фирми има хора, които работят на трудов договор, но с тях е сключен и граждански договор, защото им е възложена допълнителна задача. Например с трудовия договор може да е фиксирано работното им време и каква дейност извършват, но им дават пари по гражданския договор за конкретно постигнати резултати. Идеята на подготвяната от Министерство на финансите промяна е за всеки конкретен случай данъчните да преценяват дали гражданският договор не е сключен само с цел намаляване на дължимите данъци и осигуровки. И ако преценят, че човекът реално работи като на трудов договор, да бъдат платени и съответните по-високи данъци и осигуровки. Проблемът е, че трудно може да бъдат разписани конкретни критерии, по които данъчните да преценяват дали един договор има характеристиките на трудов или граждански. И може да се стигне до неоснователно искане за плащане на повече налози от хора, които работят на граждански договор.

Въвеждат електронно фактуриране

Данъчните ще следят в реално време сделките

Контролът ще бъде по-ефективен

Данъчните да получават информация веднага след издаване на фактурата, планират от Министерство на финансите.

Сред другите посочени от министъра на финансите Людмила Петкова предстоящи мерки за борба със сивата икономика са усъвършенстване на законодателството, свързано със сделки между свързани лица, въвеждане на изискване за деклариране на наличните дълготрайни активи и материални запаси, задължително електронно фактуриране от всички регистрирани по ДДС фирми, извършващи трансгранични и национални доставки.

Въвеждането на електронни фактури означава в момента, в който фирма издаде електронна фактура, данните да постъпват и в НАП. Така данъчните ще могат в реално време да следят дейността на фирмите и при съмнение за данъчни измами много по-бързо да реагират. Всичко това ще стане възможно чрез въвеждане на нова система за електронно фактуриране. Идеята е системата да бъде разработена от НАП и да бъде предоставена за ползване от фирмите. Възможно е тя да замени настоящите дневници за покупките и продажбите, които всички регистрирани по ДДС фирми са длъжни да подават в НАП до 14-о число на следващия месец. Сега, ако една сделка е сключена на първо число на месеца, в НАП получават информация за нея близо месец и половина по-късно. С въвеждането на електронната система данните за сделките ще бъдат получавани в НАП в реално време - веднага след като бъде издадена електронната фактура. Това ще даде възможност за много по-бързо реагиране при сделки, за които има съмнение, че целта им е укриването на налози.

От въвеждането на електронните фактури ще има още един плюс за НАП - чрез тях ще се получава по-детайлна информация за продадената стока спрямо данните, които сега фирмите подават чрез дневниците за покупките и продажбите. Така данъчните ще могат да следят реалното движение на стоките в страната и контролът за плащането не само на ДДС, но и на корпоративните данъци ще бъде много по-ефективен.