Изгледите да се състави редовно и стабилно правителство към днешна дата изглеждат ефимерни, но все пак шанс има

Вкараха България в токсичен шок, който разстройва всички жизненоважни системи на държавния организъм

Изпълват се вече четири години от революцията на шарлатаните, както я нарекох още навремето на страниците на „Труд“. Преди няколко години метафорично пренесох концепцията на Карл Шмит от „Номосът на Земята" върху събитията у нас след 2020 г.

Шмит разглежда средновековния политически ред, respublica Christiana, като единство на imperium и sacerdotium, олицетворявани от императора и свещенството, чиято цел е катехонична (от гр. katechon) – да удържа възцаряването на злото, на антихриста. Вън от пространството на respublica Christiana са били два типа територии: „варварски“ - предназначени за християнизация и „вражески" (халифатът), които са обект на справедливи кръстоносни войни.

През 1989 г.-1990 г. пост-тоталитарният „номос“ на българската политика беше конструиран около конституционната демокрация и парламентарното управление, като гаранция срещу еднолична власт и еднолични режими. Своеобразният „катехон", призван да удържа „призрака" на сваления тоталитарен режим и неговите пост-тоталитарни проявления - идеите “анти-Европа”, “про-Евразия“, „русский мир" - станаха политическите сили и обществени среди, които от различни идеологически позиции осъществиха революционните промени, присъединиха България към Свободния свят и отстояват този избор до ден днешен.

Революцията на шарлатаните, отприщена от гражданските протести през 2020 г., се опита на основата на реалните проблеми – корупция, олигархичен разгул и пр. - да установи нов „номос“ – номоса на „промяната". Този нов номос обаче рухна, защото беше изначално фалшив и невалиден. Провалът на "революцията" на шарлатаните беше предизвестен, а политическите факти безпрекословно го потвърждават. Всъщност, няма по-голяма, а в същото време по-провалена и по-вредна за нашето общество пропагандна шарлатания, от опита да се реконструира българското политическо пространство и въобще - националната публична арена, около налудно-въображаемата ос „добри-лоши“, респ. "партии на промяната-партии на статуквото". Фалшивата реалност, сътворена от лъжата, че в днешна България няма рутинна партийна борба за властови позиции и, евентуално, за по-добро управление, а някаква митична битка "статукво-промяна", "мрак-светлина", "Долната земя срещу Горната земя", за тези няколко години даде своите отровни плодове.

Политическият волунтаризъм, роден от революцията на шарлатаните и слепотата за външните влияния, които го поддържаха известно време, вкараха България в истински токсичен шок, който разстройва всички жизненоважни системи на държавния организъм. Първо, блокираха парламентаризма. Нормализираха тиранията на политическите малцинства, които не признават вота на избирателите и се стремят безогледно да узурпират власт, която не им се полага от гледище на общественото им влияние и политическа легитимност. После унищожиха конституционния статус на президента, като носител на неутрална власт, призвана да се намесва арбитражно за притъпяване и преодоляване на политическите кризи и конфликти. Румен Радев отдавна е президент по-скоро формално, докато фактически е партиен водач на кохорта, която се стреми да получи цялата власт. Понякога изглежда, че са готови на това, дори с цената на българската демокрация и геополитическа принадлежност към Свободния свят. Тези злокачествени политически процеси лишиха конституционната система от ключов балансиращ механизъм, какъвто е замисълът и ролята на неутралната власт. Оттам насетне, революцията на шарлатаните логично вкара в авариен режим десетки ключови държавни институции, като вече години не обновяват съставите им. За пореден път се опитват да блокират изборите по високите етажи на съдебната власт, вместо да си свършат партийната работа в Народното събрание и да изберат най-после парламентарната квота във Висшия съдебен съвет. И за капак - оплескаха Конституцията с неграмотната „съдебна реформа“, зад която – няма да се уморя да повтарям! – се крият най-цинични лобистки и олигархични интереси за кадрово овладяване и подчиняване на съдебната власт, с цел използването ѝ за ново политическо и икономическо пренареждане на държавата и публичните ресурси в техен частен интерес.

Оценката, която дадох навремето за правителството на Кирил Петков – остра, но пък вярна, както впоследствие се убеди и общественото мнозинство, в резултат на което оттегли електоралната си подкрепа от ПП-ДБ – тогава гласеше: “Дипломирана посредственост и функционална неграмотност, зад които прозират ясни икономически и чужди интереси, които превземат държавата. Момченца и момиченца с нулев административен опит и познания за държавността и управлението, офисен планктон - довчерашни дребни стажанти или младши служители в частни фирми и адвокатски кантори, днес са инсталирани на ключови позиции в управлението и висшата администрация. "Калинките" се подменят със стартъп-калинки. Експертността пада под санитарния минимум. Това нашествие на хунвейбини без вратовръзки ще има дългосрочни негативни последици за България. И рано или късно ще приключи унизително и жалко.“ Кое от всичко това не беше вярно?

После ни предложиха софт-версия под формата на политическата девиация, наречена „сглобка“ - едно политическо малцинство, изгубило изборите, получи цялата изпълнителна власт, без да има необходимата демократична легитимност, дадена от избиратели и без дори да е оторизирано от демократично и публично оповестено коалиционно споразумение, от което да става ясно кой носи политическата отговорност за управлението и какъв е механизмът, по който се вземат коалиционните политически решения.

След всичко това, не е ли време вече за нормалност? За връщане към правилата на европейската парламентарна демокрация. И за излизане от токсичния шок, в който революцията на шарлатаните вкара България. Трябва да е ясно, че това няма как да стане с поредна узурпация на властта от политически малцинства и въпреки волята на мнозинството от избирателите. Изгледите да се състави редовно и стабилно правителство към днешна дата изглеждат ефимерни, но все пак шанс има. Всичко зависи от зрелостта и стратегическите умения на политиците. Неуспехът им със сигурност ще ерозира допълнително доверието на гражданите в политическата система.

Историческата победа на Доналд Тръмп дава началото на нов политически цикъл на дълбочинно пренареждане на глобалната политика. Ако сега България не влезе с летящ старт в този нов политически цикъл с устойчиво и легитимно от гледище на изборните резултати правителство, това ни обрича на още по-периферно бъдеще през следващото десетилетие.