Съдът отвори кутията на Пандора, давайки възможност за вписването и на други православни църкви, и напълно реално създавайки риск от разкол

Решението на съда беше моментално разпространено и пропагандирано като положително от неолибералните медии у нас

Малко преди едни от най-светлите дни за християнството, а именно Бъдни вечер и Рождество Христово, Върховният касационен съд (ВКС) реши, че Българската православна старостилна църква ще бъде вписана в регистъра на вероизповеданията, с което отмени решенията на предходните инстанции - Софийския апелативен съд и Софийския градски съд. По този начин, освен че за пръв път у нас ще бъде регистрирана друга църква, свързана с православието, съдът – волно или неволно – отвори кутията на Пандора, давайки възможност за вписването и на други православни църкви, и напълно реално създавайки риск от разкол.

Поради каква причина именно сега се стига до подобно отсъждане, въпреки че още през 1990 година старостилната църква се отделя от БПЦ (поради несъгласие с използването на новоюлианския календар в църковното богослужение) и възниква като Триадицка епархия на старостилната Гръцката истинно-православна църква – така наречения Синод на противостоящите, а съдебните битки са от 2009 г., е трудно да се даде категоричен отговор.

Всъщност това решение идва, след като в отговор на подадена жалба, Европейският съд по правата на човека се произнася в полза на регистрацията на старостилната църква. Жалбата в съда в Страсбург е внесена през 2023 г., като според нея, отказът на българските съдилища да регистрират църква, придържаща се към старостилния вариант на Източното православие, представлява незаконосъобразно и неоснователно ограничаване на правото на тази църква и нейните последователи да изповядват религията си. ЕСПЧ счита, че  „отказът за регистрация на църквата жалбоподател не е „необходим в едно демократично общество“ и е налице нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, което накланя и везните за решението на ВКС.

Съдебното решение на ЕСПЧ не е трудно да бъде възприето като остро вмешателство на натиск над страната ни (между другото, не първият – да не забравяме позициите на съда по отношение на ЛГБТИ, толерирането на маргинализираните малцинства и прочее), при което вмешателство определени неолиберални кръгове се опитват да наложат глобалисткото виждане над националното. В случая обаче се касае за още по-сериозен проблем, защото религията, в случая хирстиянството, са принизени до чисто „битово“ ниво, на което подобни верски въпроси се решават през политическата призма. Разбира се, в угода на определени кръгове.

Според ВКС пък, "няма обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че с регистрацията на старостилната Църква биха се засегнали права на "Българска православна църква - Българска патриаршия" и нейните членове", както и че исканата регистрация е за малка религиозна общност, която съществува от 30 години и няма претенции към Българската патриаршия.
Именно поради тази причина няма нищо неочаквано, че решението на съда беше моментално разпространено и пропагандирано като положително от неолибералните медии и журналисти у нас. Вероятно те виждат в тези действия на ВКС възможност за втори разкол, подобен на този през 1992г. Как само звучи – възможност (?) за разкол. Но е именно това, за съжаление, защото чрез подобни действия се стига и до още по-голяма фрагментация на и без това достатъчно разделеното в политическите си пристрастия българско общество, за което поне Църквата ни дълги години е една от малкото стабилни и устояващи на всички повратности на времето институции.

Да, старостилната църква съществува отдавна, поне формално, но истината е, че с този си акт съдът отваря врата за регистрацията и на други православни църковни общности. Освен това, не бива да се пропуска фактът, че сходните наименования между БПЦ и БПСЦ със сигурност ще доведат до объркване сред редица православни християни. И съвсем уместно Софийски градски съд беше отказал регистрацията на БПСЦ, като аргументът беше, че втора православна църква не може да съществува.

Църковните аргументи са още по-състоятелни, като именно в Символа на вярата, където пределно ясно са изложени основите на православната християнска вяра, изрично е посочено, че Църквата може да бъде само една и единствена (9-ти член).

Не можем да не направим и още сравнения с разкола от 1992г., когато отново със съдебно решение – този път на Върховния административен съд през 2000 г., също се „узаконява” и допуска за възможно съществуването на две „Български православни църкви”, като по този начин държавата на практика подлага на съмнение единството на Църквата и предлага на православните християни да си „изберат“ БПЦ.

Продължилият десетилетие разкол тогава бива прекратен от правителството на бившия български монарх Симеон Сакскобургготски, което категорично застана на страната на каноничния синод, а през 2002 г. Народното събрание на България прие и нов Закон за вероизповеданията , който влезе в сила от 2 януари 2003 г. и в който се постанови за недопустимо съществуването на повече от едно юридическо лице (в страната) като представител на дадено вероизповедание с едно и също наименование и еднакъв официален адрес.

Положителен сигнал, че има шанс предизвиканият с решението на ВКС напълно възможен разкол да бъде избегнат, дава и бързата реакция на водещата политическа сила, ГЕРБ, които предлагат промени в Закона за вероизповеданията, с които изрично да бъде изразено, че единствен представител на традиционното за страната вероизповедание – източното православие – е Българската православна църква – Българска патриаршия. От партията допълват, че регистрираните вероизповедания могат свободно да определят своите наименования, но ясно трябва да се отличават от единствената признатата по закон православна църква, а именно Българска православна църква – Българска патриаршия.

Лидерът им Бойко Борисов също недвусмислено подкрепи БПЦ, като се срещна с патриарх Даниил и чрез публикация във Фейсбук заявяви, че Православната църква е една и единствен изразител и представител на традиционното вероизповедание в България е Българската православна църква. Положителен сигнал е и че служебното правителство също изрази негативното си становище относно регистрацията на старостилната църква.

И макар и към момента в Закона за вероизповеданията, член 10, да е записано, че традиционното вероизповедание в Република България е източното православие, а негов изразител и представител е Българската православна църква, която е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква, все пак ВКС намери вратичка, през която да постанови, че Българската православна старостилна църква ще бъде вписана в регистъра на вероизповеданията, което им действие ясно налага още по-голяма категоричност в закона, която да избегне възможности за по нататъшни действия, които могат да доведат до разединение на православната общност у нас.

Излизайки от чисто каноничните въпроси, макар от основна важност да е, че на конкретна държавна територия може да съществува само една-единствена Църква, за пореден път сме свидетели на опити светският живот да меси в църковния, използвайки политически лостове, в конкретния случай – съда. И не бива да забравяме, че Църквата - като богочовешки организъм, има съвсем различна основа от другите институции, тя се подчинява на духовните закони, а всеки опит да се принизи до битовизмите на светския живот, до политическите разногласия, неминуемо води до разкол не само в нея, а на всички нива, в чисто човешките отношения дори.