Колкото повече наближава изборният ден, толкова по-силно става ожесточението и непримиримостта между водещите партии да си сътрудничат за съставяне на правителство след него. Увеличава се и броят на избирателите, които също смятат, че няма да има разбирателство и ще се ходи на поредните избори. Преди или след кметските избори наесен, защото законът забранява те да са заедно. Като основна причина се сочи страхът от загуба на електорат в смятаната за жизнено важна битка за местната власт. 

Редно е да се запитаме какъв е смисълът тогава от предстоящите избори, след като предварително се обявяват за обречени. И защо трябва да се харчат близо 100 милиона във време на криза, за тяхното провеждане, вместо да се изчака до есента със служебно правителство... Конституционно това не е възможно, разбира се. Но морално е да се запитаме защо трябва да потънат парите ни. Има и още нещо, което също би могло да се реши, макар за тези избори вече да е късно – водещите партии предварително на кръгла маса да договорят условия за задължително съставяне на правителство, без това да противоречи на сегашните законови норми. Да се премахнат сегашните червени линии между тях и да се уверят избирателите, че техните партийни пристрастия няма да се засегнат, напротив – да бъдат убедени, че редовно правителство и работещ парламент са единственият шанс за тяхното добруване. 

Но нека бъдем реалисти. За късмет има партии, които със сигурност ще влязат в парламента и са готови в името на общото благо да подкрепят правителство, както изразиха такава готовност и в предишния парламент, а някои и подкрепиха проектокабинет. Това, което сега е възможно да се направи, е в оставащите дни да спре противопоставянето и кандидатите за пленарната зала да съсредоточат кампанията си в предлагане на решения пред избирателите за наболелите проблеми. А след обявяването на победителя, той прагматично да предложи въпросната кръгла маса за всички, влезли в парламента. На нея да се постигне съгласие да се състави техническо правителство от одобрени от всички експерти. То да получи широка подкрепа, независимо, че мандатът ще е на първата сила. 

С постигане на желаното съгласие, ще се спести време, кабинетът ще бъде избран и ще може да функционира незабавно. Ще реализира вече приетите в парламента закони, както и ще стимулира народните избраници да побързат с останалите, необходими за отключването на еврофондовете. Постигането на широка подкрепа може да донесе и допълнителен бонус – наличието на конституционно мнозинство, което да реши започнали да се натрапват проблеми. Като например за премахването на статута на служебния кабинет и продължаването на работата на парламента до изборния ден. Още по време на предишния парламент имаше гласувания, които постигнаха конституционно мнозинство. Така че тази възможност е реалистична. Стига да бъдат премахнати червените линии. 

След розовите краски, би следвало отново да се приземим. Но няма да го направим, защото, както отбелязахме, в изказванията на водещи политици няма нищо обнадеждаващо. Остава да се надяваме, че омаскаряващата предизборна реторика може да секне след изборите и да се стигне до трезви решения. Изтеклият от финансовото министерство проектодоклад беше стряскащ, но и изтръска илюзиите, че пътят към взимането на нови заеми е спасяваща мярка. Видя се дупката от десетина, че и повече милиарди, която ни отвориха бившите управляващи от псевдопромяната. Трезвият път е тя да се запълни със затягане на коланите. Затова е необходимо съгласие и солидарна подкрепа на програмно правителство. 

Задачата не е лесна, но не и нерешима. Продължаващата война в Украйна и неизвестностите за нейната продължителност са не по-малко тревожни – но не с плашещото, че ще ни нападнат, или с миролюбивото, че ще се борим за мир и няма да се месим.

Защото едва ли има някой у нас, който все още да не вярва, че страната ни участва в нея. Не само заради признанието на един бивш премиер, нито заради украинските благодарности, а заради неизбежните финансовите последици, които удрят по джоба на всеки от нас. Още миналата година се видя, че някои от тях са дори преодолими, като например дългогодишната енергийна зависимост от Русия. Прогнозираната Жан-Виденова зима също не се състоя. Не защото тя беше мека и почти без сняг, а защото се намериха нови източници, а и цените паднаха до старите нива. В момента се вижда и че някои цени на храни и стоки от първа необходимост са спекулативни, което е поправимо. За решаването на тези проблеми е нужно да има действащо правителство и парламент. Най-вече трябва да се постигне общо разбирателство за решенията. Но за да се постигне това трябва да се загърби принципа “стани за да седна” и победихме “за да се облагодетелстваме”.