Подмяната на македонския състав на Съвместната комисия за история и образование политизира нейната работа

Аз съм доволен, много доволен. От години говоря и пиша, че нашите политици и държавници трябва най-после да разберат кого имат за партньор край Вардар, преди да се захванат да решават проблеми или да развиват някакво сътрудничество.
През последните тридесет и няколко години, в които днешна Република Северна Македония е независима и суверенна държава, животът ни е давал достатъчно примери за това, че трябва да внимаваме във всяка наша стъпка, във всеки български жест на добра воля, дори във всяка проява на искрена симпатия, когато става дума за отношенията ни с елита край Вардар. Традиционните дипломатически стандарти в такива случаи не вършат работа, утвърдените похвати често се оказват погрешни заради погрешната оптика, с която се гледа на всеки ход от поведението на България.

Не че вече не го знаем, но последният пример от края на миналата седмица е толкова пресен и категоричен, че май няма нужда от допълнително украсяване, за да бъде обяснен. Само седмица, след като новият български посланик в Северна Македония Желязко Радуков бе приет от президентката Гордана Силяновска-Давкова, за да връчи акредитивните си писма, той беше повикан в Министерството на външните работи и търговия при шефа му Тимчо Муцунски да дава обяснение. Защо? Защото при снимка, която Силяновска направи със своя домакин - българският ѝ колега Румен Радев, не е сложено и знамето на държавата, която тя представлява - Република Северна Македония.

Сигнал за това дадоха някои тамошни медии, които бяха изпратили свои представители в София хем да отразяват визитата на Силяновска, хем да присъстват на представлението на Македонската национална опера и балет на операта „Набуко“ в Софийската опера. Е, някои от колегите съчетаха служебното си пътуване и с посещение на концерт на Андреа Бочели, за да напишат после в социалните мрежи, че „Набуко“ на Македонската национална опера и балет и концертът на Бочели „вдъхнали живот на задрямалата София“. Но това е друга тема.

Така. Тимчо Муцунски извика българския посланик да му иска обяснение защо на въпросното фото знамето на Северна Македония не е поставено. Ако Муцунски бе министър на външните работи на място, би трябвало да реагира веднага, след като Гордана Силяновска-Давкова и Румен Радев застанаха в залата. Защото и Муцунски беше заедно със своя президент в състава на делегацията, която Радев прие и която, по думите на самата Силяновска, се е чувствала в приятелска атмосфера по време на обяда, даден от българския държавен глава. Ако Тимчо искаше да каже нещо на Радуков, да го беше направил по време на антракта на „Набуко“ в Софийската опера, където и Силяновска, и той, и другите членове на делегацията от Скопие, се смесиха с публиката и направиха снимки с много от тях. И Радуков беше там, спазвайки дипломатическия протокол да придружава гостенката, решила да отиде да прави „културна дипломация“ с България с надежда, че тя може да се окаже по-ефективна от традиционната, според нейните думи.

Можеше ли всичко това да се случи? Разбира се, че да. Но след като тази снимка, на която и двамата президенти изглеждат доволни, стана повод за остри критики от страна на местната опозиция край Вардар, първо, кабинетът на Силяновска излъчи съобщение, че ще поиска обяснение от София за липсата на националния флаг на Северна Македония. И второ, Тимчо Муцунски повика българския посланик за обяснение. Колкото и да се старая да бъда мек и коректен в думите си, само ще вметна, че за отсъствието на чие знаме се вълнува толкова Силяновска? На Република Северна Македония, чието име тя толкова време, откакто стана президент и положи клетва, не е произнесла нито веднъж? Нито веднъж…

Бил нарушен предварително договореният протокол, който не предвиждал подобна съвместна фотография, нямало съгласие за обща снимка в затворено помещение и така нататък. Съжалявам, ама това са глупости, с които вината, ако изобщо има такава, трябва да се хвърли върху българската страна, за да амортизира критиките, които идват от опозицията вътре в самата Северна Македония.

Хора, това си е измислен и прекалено надут скандал, който няма никакво, ама никакво основание. Десетина дни преди визитата на Македонската национална опера и балет с „Набуко“ в София приятел ми се обади, че заедно с трупата идва и Гордана Силяновска. Цялата организация на посещението ѝ била поета от посолството на Скопие в София, българската страна нямала участие. Самата Силяновска се надявала да има среща с колегата си Радев, най-малкото заедно да отидат на изпълнението на „Набуко“, но не била сигурна в това. До последния момент визитата ѝ бе определяна като неофициална, дори не работна. Дори първият посланик на Република Македония в София професор Георги Спасов заядливо написа, че Силяновска е била в България като частно лице, отишло там на пазар. Чак в последните часове преди петъка, 13 септември, стана ясно, че Радев ще се види с гостенката. И не само се видя, но проведе с нея разговор на четири очи, даде обяд на цялата делегация.

Пред мен имам и съобщението от кабинета на Силяновска, придружено от няколко снимки на двамата президенти, в това число и два кадъра с липсващото знаме. Знам, че обикновено подобни съобщения се придружават, освен със снимки и с видео на проявите на държавния глава. Този път такова няма. Защото може би трябваше да покаже кадри от изпроводяка на Силяновска пред входа на президентството, когато тя се хвърли буквално на врата на Радев и Йотова да ги прегръща и целува. Ами ако Радев изведнъж бе решил, че едно строго тълкуване на протокола на станалата само преди час-два катастрофа със загиналите негови колеги пилоти го задължава да отмени всяко свое участие в други прояви, както направи със спектакъла на „Набуко“? Какво, сега българските медии да го емнат за това, че е приел гостите от Скопие ли? 
Хайде да не си отваряме повече устата, че ще заприличаме на някои мои колеги от Скопие, чиято задача при подобни поводи е да търсят главно теле под вола. Дори в един момент си мислех и изказах това мнение по българските медии, че Гордана Силяновска се опитва май да играе ролята на доброто ченге в онази вече достатъчно амортизирана формула на добрия и лошия полицай. Тя е добрият, докато лошият е известен - премиерът Християн Мицкоски.

В същото време, когато стана ясно, че Гордана Силяновска ще пътува в София да гледа „Набуко“, правителството изпълни заканата си и подмени почти изцяло състава на македонската част на Съвместната комисия за история и образование. За съпредседател бе назначен напусналият преди няколко години със скандал професор Ванчо Георгиев. Познавам лично човека, знам го какво мисли, имам представа какво му е в главата, а пък и действията му като член преди да напусне бяха достатъчно красноречиви, за да мога да кажа сега, че с назначаването му Мицковски зарежда работата на комисията с провокационен потенциал и политизира нейната бъдеща работа. Тя и без това вървеше трудно, но оттук нататък… Не знам, да не съм на мястото на членовете на българската част от уж експертната комисия.

Та, казвам, че уж играем на добро и лошо ченге, а всъщност виждаме двама еднакво зли и недоволни полицаи.