Не е ли редно Пейков да върне сумата на дарителите, чието желание реално не е осъществено почти година и половина

Миналата година, март месец, издателят на книги Манол Пейков, депутат от ПП/ДБ, стартира широко огласена от него кампания за събирането на средства за откупуването на къщата на един от класиците в българската литература Димитър Талев от собственичката ѝ - Снежана Ачевска. Това стана ясно от негов пост на страницата му във "Фейсбук". Първоначално обявената цена, поискана от Ачевска, беше 100 000 евро, като тя била казала, че е склонна да свали и до 80 000 евро.

Още тогава тя сподели, че през последните години нееднократно е опитвала да убеди българската държава да купи къщата, но никой не е проявил сериозен интерес да спаси част от наследството на големия писател, което тя придобива от семейството на покойния си мъж, чийто дядо пък я купува от Талеви през далечната 1926 година. Именно в тази къща е роден Димитър Талев.

Важен момент е, че още преди години къщата е поделена между трима братя, като частта от къщата, на която Ачевска е собственик и продава, е две-трети от цялата. Третата част е на друг собственик, който към момент не желае да продаде дела си.

Пейков излезе с публикация, в която обясни, че извън обявената цена, за ремонт на къщата ще са нужни поне още 100 000 евро, което общо правило между 360 и 400 000 лева, плюс евентуалните такси за адвокати и прехвърляния. Той беше категоричен, че е готов да се ангажира с „всички формалности – проверка за тежести, търсене на адвокати, нотариуси, архитекти, инженери, строители, музейни работници, специалисти по реставрация”, а планът е къщата да стане собственост на фондацията му - "Манол Пейков и приятели, като част от къщата (десет стаи, а ако някой ден купили и останалата част – и повече) да се превърне в музей на Талев.

За по-малко от месец сумата, а и неясно колко още отгоре, беше събрана – както и в предишни случаи, на неговата лична сметка, а даренията продължиха и след това. И вече повече от година няма резултати. Основните оправдания, и то чак след като някой попита какво се случва – или журналисти, или наследници на автора, той се оправдава с пречки от македонска страна. За да преведе сумата на настоящия собственик, трябвало да открие сметка в банка на територията на РСМ, но месеци наред не успявал. И дори тогава, след тези оправдания, той всъщност обвини по-скоро българите и България, защото в РСМ, видите ли, имали „тревоги от общ характер”, предвид скорошните скандали, свързани с българския културно-информационен център в Скопие и това че той бил политическо лице.

В интерес на истината РСМ се опитват по всякакъв начин и за всичко да пречат на българите, на хората с българско самосъзнание там, на клубовете ни, на всяка благородна инициатива, касаеща наши велики личности, които са живели, творили и/или борили се за изконните български земи. Но извън тези фактори, има и други, както и доста въпроси, произтичащи от цялата ситуация.

Юристи твърдят, че се касае за абсолютно необяснимо забавяне, което е невъзможно да се случи, ако двете страни по сделката – продавач и купувач, са задействали всички процедури. Касае се за частна сделка, в която РСМ няма участие. Вторият сериозен казус, който възниква, е, в случай на подобни пречки – дори без значение от причините, не е ли редно Пейков да върне сумата на дарителите, чието желание реално не е осъществено почти година и половина – техните пари не са отишли по предназначение, а стоят в сметка на депутата.

За да се стигне до ситуацията преди броени дни, когато след сигнал на Виктор Стоянов от фондация "Македония", стана ясно, че част от къщата, по-голямата част всъщност, е съборена. И какво мислите, че последва – Пейков се оправда, че бил принуден да воюва на два фронта - български и македонски, поради което сделката се забавила толкова. И ни успокои, че ако ще до основи да бъде срината, след като бъде придобита от фондацията му, той щял да се погрижи „да бъде възстановена във възможно най-автентичния й вид, с възможно най-добрите строители и архитекти (и тамошни, и тукашни)”. Умилително, обаче и тук възникват резонни въпроси.

Първо, защо Пейков, който пръв трябва да е разбрал какво се е случило с къщата – без значение дали в резултат на умишлени действия или вследствие на годините липса на поддръжка, не ни уведоми, а това направиха Стоянов и родственици на писателя. Второ – защо, за да се оправдае, за пореден път обвинява българи, наричайки ги "агресивни шовинисти и обикновени наивници от псевдопатриотични формации”.

Разбира се, държавата ни има огромна вина с бездействието си – за това две мнения няма, но Пейков въобще не говори за това, а намесва опоненти на партията си, използвайки негови грешки и най-малкото - липсата на правилна преценка за ситуацията в РСМ, за да извлече и политически дивиденти.

Поради тези причини – пасивната ни страна, както и (без)действието на Пейков, на 1 юни, наследниците на Димитър Талев организират протест пред Министерството на Културата, като Димитър Панчев (един от наследниците) заяви, че имотът не бива да отива в частни лица, защото вероятно ще се използва за лични цели, а не за създаването на музей или културен дом, въпреки обещанията на депутата от ПП/ДБ.

Всъщност още през септември миналата година наследниците протестираха, като посочиха, че тогавашното правителство на Гълъб Донев с решение номер 421 от 2 юни 2023 година дава принципно съгласие за закупуването на къщата и да се дадат последващи инструкции към Министерството на културата и към други институции, които да работят по казуса, но това – година по-късно, още не се е случило, а управляващите се смениха вече няколко пъти.

Както още преди време предупредиха наследниците, проблемите с евентуалното придобиване на къщата от фондацията на Пейков няма да намалеят, а ще се породят нови. Първо, което не за пръв път, прави впечатление при подобни активности на депутата, той няма счетоводство, защото както сам е обяснявал, не му се правели разходи за него и затова нямало как да отчете парите, но си събирал, видите ли, всякакви разходни документи. Второ, фондацията му, която евентуално придобие къщата, може: да смени ръководството си; да изпадне в ликвидация; да се спомине неин ръководител, което би означавало, за пореден път, къщата да попадне в чужди ръце. Трето, което макар и да не е коментирано толкова, в този случай – на придобиване от страна на Пейков на къщата – няма как някой да го задължи да я използва за обявените предварително от него цели. Четвърто, но не по маловажност. Как къщата би могла да стане музей например, при положение, че част от нея е собственост на македонски гражданин. Без негов съгласие, макар и купена в по-голямата си част, но с общ двор, всичко планувано занапред ще минава през съгласието и на този човек. Да не говорим за действията на РСМ на държавно ниво винаги, когато се касае за нещо българско. Как въобще Пейков би могъл да гарантира, че дори и придобивайки къщата, ще може да я опази от набези на местни.

И не последно място, съдейки по оправданията му, в които открито атакува други организации и партии, неглижирайки позициите и исканията на наследниците на писателя, какво ли поведение можем да очакваме от депутата от ПП/ДБ, ако и когато се сдобие със собствеността на къщата. Ако съдим по действията на партията, която представлява, по нейните обещания, а в крайна сметка – по реално изпълненото – само подмяна.