Предизвикателства пред икономиката ни в края на 2024 г.

Нашата страна е изправена пред няколко секторни кризи

Разрешаването на проблемите следва незабавно да започне

Нашата страна е изправена пред няколко секторни кризи в отделни отрасли на българската  икономика, като най-видими са: в социалната сфера, в здравеопазването и в инфраструктурата. Разрешаването им следва незабавно да започне, а за тази цел освен екстрени административни мерки, които следва да вземе централната изпълнителна власт и местните власти, то трябва да се задели в Бюджет 2025 и известен финансов ресурс за това. България е изправена пред следните особено тежки кризи.

Първата от тях е кризата с недостига на питейна вода, прераснала в безпрецедентна водна криза. Екстрено още през настоящата 2024 г. следва да се завърши проектирането и през пролетта на следващата година да започне строителството на няколко язовира за питейни нужди у нас, а до тяхното завършване, болниците, хосписите, санаториумите, училищата, детските градини и ясли и други обекти от т.нар. стратегическа инфраструктура, следва да се оборудват с големи по обем резервоари, с оглед водата в тях да не спира. Строителството на един язовир продължава няколко години, а междувременно следва се вземат неотложни временни мерки. Необходимо е да се анализира дали водата от стотиците малки язовири, които са до градовете, където има водна криза, е годна за пиене, а където не е, да се анализира ефективно ли е да се построят пречиствателни станции, като тази край с. Бистрица до София, в които водата да се хлорира и обогатява с минерали. Също така анализ следва да се стори, дали е ефективно да се прокарат водопроводи до населените места, засегнати от безводие от язовирите, собственост на НЕК, някои от които са с доста голям обем. В някои сезони (лято и есен) производството на електроенергия временно ще се преустанови, но за сметка на това стотици хиляди граждани редовно ще имат вода и бизнесът в тях нормално ще функционира.

Изниква въпросът кога най-после водоизточниците у нас ще се обгрижват от едно ведомство, а не както е понастоящем от няколко в т.ч.: Министерство на околната среда и водите (за питейни нужди), Министерство на земеделието и храните (за напояване), Министерството на енергетиката (за ВЕЦ), както и общинските администрации (за микроязовирите).

Засушаването и безводието е световен проблем, но особено остър той е в Южна Европа и поради това следва да се централизират средствата за водоползването в едно министерство. Крайно време е да се възстановят също напоителните системи у нас, в т. ч. и от река Дунав.

По отношение на очертаващата се енергийна криза също следва да се вземат превантивни мерки, като следва да се предвиди още в Бюджет 2025 известно преструктуриране на приходите и разходите от отрасъл „Енергетика“ (ако междувременно бюджета се депозира в НС, това е възможно да стане с поправка внесена между първо и второ четене на бюджета). През есента на 2024 г. се появи известен дефицит в бюджета за 2024 г., поради по-късното изплащане на около 1 млрд. лв. дивидент от дружествата в енергетиката, които са държавни. Подобен прецедент, с който се декапитализират тези фирми е недопустим за в бъдеще и известна при това по-голямата част от този ресурс следва да им се остави за модернизация на мощностите им. Същевременно следва да се направи преразглеждане на количествата електричество, които изнася нашата страна за Украйна и то да се редуцира или преустанови. В определени пикови часове у нас има недостиг на ток и сме принудени да го внасяме от съседните ни страни (най-вече от Гърция) на доста по-високи цени от тези, по които го изнасяме и НЕК и БЕХ търпят загуби. Считам за абсолютно правилна мярката за пускане от 01.01. до 31.03.2025 г. на два от енергоблоковете на американската ТЕЦ „Марица Изток“ 3, която в момента 27% е собственост на НЕК. Следва да се направи анализ от Министерството на енергетиката, дали  не е по-изгодно тази изцяло модернизирана топлоцентрала, която спазва екологичните норми, изцяло да се изкупи от българската държава, тъй като е крайно необходима за енергийния ни баланс.

Към въпроса за очертаващата се енергийна криза следва да се добави и въпросът дали е целесъобразно излизането на частните абонати на електрическа енергия, които понастоящем са на регулиран пазар – на свободния пазар. Оказа се, че няма изискване на ЕК за въвеждане на тази мярка, която следваше да бъде въведена на 01.07.2024 г. и бе отложена с една година. Очакванията са, че от половин до един милион домакинства няма да са в състояние да си плащат сметките си за ток и със сигурност те масово ще излязат на улицата. Ето защо следва още настоящият парламент (независимо дали ще има напролет избори или не) да отмени окончателно тази непопулярна мярка, засягаща домакинствата, която фриволно бе гласувана от няколкото предходни популистки правителства.

Третият неотложен въпрос е в социалната сфера. Пенсионерите следва да са обезпечени с пенсиите си поне да поддържат т.нар. екзистенц минимум за издръжката си. За съжаление и със сегашните си размери на пенсиите, тези от тях които получават под 700 лв. не могат „свържат двата края“, ако не работят почасово или пък не се подпомагат от своите деца или от близки и роднини.

От няколко месеца периодично в медиите се публикуват анализи на пенсионната ни система, в които се препоръчва ежегодно пенсиите да се осъвременяват само с размера на годишната инфлация и да се изостави сегашната система на индексацията им с т. нар. швейцарско правило. Това би довело до осъвременяване на пенсиите с не повече от 2-3%, вместо с около 9-10%, което е неприемливо за пенсионерите и на практика ще „замрази“ пенсиите им. Ето защо следва и занапред пенсиите не само да се актуализират по т.нар. швейцарско правило, но и да се предвижда за тях както в Гърция и в повечето от останалите страни в ЕС, коледни и великденски добавки, но за всички пенсионери.

Пред икономиката на България няма по-важна текуща задача от приемането на еврото за национална валута, а все още е налице неяснота кога ще стане това. Правителството и основните проевропейски политически сили следва да активизират своите действия за по-бързото въвеждане на еврото у нас и да преустановят разноговоренето относно влизането ни в еврозоната, с оглед това да стане възможно от 01.07.2025 г. или най-късно на 01.01.2026 г. Част от политическия ни „елит“ обаче спекулира за бюджетен дефицит от 8-9 % и над 18 млрд. лв. превишение на разходите над приходите в Бюджет 2025, без да има каквито и да аргументи за това. Според прогноза на ЕК от началото на ноември за настоящата 2024 г. бюджетният ни дефицит ще бъде под 3% и България се вмества по този показател в Маастрихтските критерии. Вече нашата страна има дата (12.12.2024 г.) за присъединяването ? към Шенген и по сухоземна граница, което ще се случи в условията на управление на служебно правителство. Не трябва да сме крайни оптимисти за приемането у нас на еврото от 01.07.2025 г., но не бива да изпадаме и в униние и в прекален песимизъм, тъй като шансове това де се осъществи все още има.

Състоянието на държавните финанси започва да става напрегнато, но не е чак толкова лошо. Необходимо е да се има предвид, че нашата страна все още е на първо място сред страните в ЕС по най-ниско ниво на държавния си дълг (едва средно през последните 3-4 години около 25 %), у нас за разлика от редица години до 1944 г., когато заплатите на учителите и на общинските служители са закъснявали с няколко месеца, то сега заплатите на държавните чиновници се плащат редовно и без закъснение, а БВП нараства със задоволителни темпове с около 3 % годишно  и вече е над 200 млрд. лв.

Според Петя Димитрова, председател на УС на Асоциация на търговски банки, то банките у нас са инвестирали около 500 млн. лв. за подготовката на страната за приемането на еврото. Правителството започна информационната кампания за тази цел, за която бяха отпуснати 10 млн. евро от ЕК, но тя засега  не е много забележима и екстрено трябва да се засили. В кампанията следва да има убедителни обяснения на разбираем за хората език предимствата от въвеждането на еврото и да се преодолеят страховете на населението ни, като се приведат примери от другите страни, приели еврото в последните няколко години, че голяма инфлация в тях не е имало.

В заключение според мен има място за умерена доза оптимизъм, че в най-скоро време България ще стане 21-ия член на еврозоната. Нещо повече - наскоро бе публикувано изказване на генералния секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, че сме изпълнили почти всички изисквания и през 2025 г. ще се присъединим към тази авторитетна организация, което ще доведе и до повишаването на кредитния рейтинг на нашата страна, в който най-после ще се появи и буквичката „А“ (това означава, че имаме добър инвестиционен кредитен рейтинг).

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи