Животът на наркозависимите, лишени от свобода, не е лек. Попаднали зад решетките, те лесно изпадат в различни емоционални състояния, които ги въвличат в лабиринт на отчаянието. Дали обаче има измъкване от него, както и дали съществуват на практика превенция и методи за справяне с подобен вид криза, разказва психотерапевтът пред "Труд News" Калин Гайтанджиев.

Той е работил в Централния софийски затвор, а след това и в затворническите общежития „Кремиковци“ и „Казичене“. Стажът му в местата за лишаване от свобода е точно едно десетилетие. За толкова години той е видял различни съдби, като най-тежките са тези на наркозависимите затворници.

- Господин Гайтанджиев, кое беше първото нещо, което ви направи впечатление при работата с наркозависими в затвора?
- Първото, което ми направи впечатление, е как ни обучават за работа с тях, т.е. самата система, какво отношение има към лишените от свобода, които са наркозависими. А то е, че те са най-голямата измет. Наркоман в затвора е нарицателно за човек, който е без воля, на дъното в йерархията и не се проявява никакво разбиране на зависимостта му като болест. Самата система продуцира това отношение. 

- Ако в един затвор има, да кажем 600 лишени от свобода, в какво процентно съотношение са наркозависимите?
- Повече от половината. Над 50% са на хероин. Това, че използват точно този наркотик в затвора, има и своето обяснение. Първото е, че той е най-лесен за вкарване, в много малки количества може да се внесе. Другото е, че към него има най-силна зависимост. Един лишен от свобода, който е зависим, изпада в абстиненция, която е изключително болезнена.

- Как наркозависими, които изведнъж от „външна“ среда попадат в едно затворено пространство се справят с първоначалното абстинентно състояние?
- Абстинентното състояние се случва в следствения арест. Там е много по-трудно да влезе „материал“. Това е жаргонният термин, който се използва за хероин. Именно там всички минават през тази криза. Преди човек да стане лишен от свобода, той, по закон, може да бъде до 1 година обвиняем или подсъдим, и се намира в следствения арест. Снабдяването с наркотици там е много по-трудно, защото контролът е по-висок, тъй като задържаните не излизат на външни обекти на работа и не контактуват един с друг. Няма я тази възможност, както в самия затвор, където всички са в общи помещения, по много хора, 20-40 човека и вече имат контакт един с друг, докато в арестите са само по двама-трима. 

- Влезли в затвора, как лишените от свобода наркозависими могат да се снабдят с дрога?
- Схемата за внасяне е следната – на отряд или на няколко отряда има по един бос (шеф), който се води „операция чисти ръце“. Той не пипа „материал“, а контролира пътя на „материала“ отвън на вътре, като го внася най-често чрез служители. Имай предвид, че е пълно с митове за това как влиза хероинът в затвора. Ако питаш някой от началниците, той ще ти каже: „Имаме случаи, в които го внасят с дрон“. Няма такова нещо. „Материалът“ е изключително скъп и за да влезе вътре, той трябва да влезе сигурно и нито един от босовете (т.нар. “операция чисти ръце“) няма как да внесе „материал“ чрез дрон, защото има вероятност да падне на друго място. Най-често може да се внесе чрез служители, като това са изключително малки количества, които могат да бъдат скрити навсякъде. Следващото нещо в йерархията там са дилърите, които работят за босовете вътре. Те носят „материала“ на наркозависимите, като те също са наркотичнозависими и босът им отчита много малки количества, с които те задоволяват своята зависимост. В открития тип затворнически общежития лишените от свобода имат право да разполагат и с пари. Въпросният бос не пипа дори и парите. Те се дават и се изнасят чрез „мулета“ навън. Босът най-често обслужва администрацията, като й съдейства. Той обикновено е интелигентен, комбинативен и пресметлив. Обикновено се докопва до някаква длъжност в самия затвор, в повечето случаи е председател на Съвета на колектива или „кмет“. 

- През 2015 година неправителствена организация проведе обучение, с което да обучи надзирателите как точно да работят с наркозависими. Ти знаеш ли нещо повече за подобен тип обучения?
- Самият аз съм присъствал на няколко обучения. Винаги, когато става дума за зависимости, се работи с програми. По една програма има определени стъпки и трябва да бъдеш обучен много подробно. Аз започнах работа в затвора през 2004 година и единственият опит, който беше сериозен, е с т. нар. „12-стъпкова програма“, за която се говори в целия свят и действително работи. Но тя се прилага навън, и то в терапевтични общности. Тогава нас ни обучаваха англичани по нея. Тя работи на принципа на терапевтичната общност, като се прави общност от лишени от свобода, които са изолирани от останалите и трябва да минат през 12 нива на рехабилитация. Тази програма допускаше те да правят срив, което означава, че има вариант някой да продруса, но това да бъде еднократно. Все пак хората, които са я разработвали, са наясно, че това е болестно състояние. Но откъде идва противоречието – ако ние разберем, че някой е направил срив, че е продрусал, понеже сме част от администрацията, трябва да докладваме за това и съответно да го накажат. Така влизаме в противоречие. Направих опит да въведа тази 12-стъпкова програма в „Казичане“ и да работя по нея, използвайки методите по музикотерапията, защото съм музикант. Събирах терапевтична група всеки ден от лишени от свобода, които са зависими. Магията на групата се оказа, че е нещо много силно. От момента, в който те се събраха, на втория ден започнаха да споделят. Те буквално „викаха“ за помощ. Започнаха да споделят какво им е коствало, какво е причинило тази екзистенциална травма, която ги е довела до това състояние, както и какво е коствало на близките им. В един момент аз започнах да ставам не служител на затвора, а модератор на групата от тези лишени от свобода. Стигало се е и до това - при мен да идва лишен от свобода и да ми казва:„Началник, не издържах, взех“. Тогава аз съм в страшно противоречие и се чудя какво да направя.

- Когато беше изправен пред такова противоречие със самия себе си, обикновено, какво решение взимаше?
- Замълчавах, защото разбирах, че това е много по-силно от тях и че е болестно състояние. Давах си сметка, че съм го предразположил този човек и съм го накарал да участва в тази група. Едва ли не трябваше да го изпратя в ареста, защото е извършил нарушение, когато той е стигнал този катарзис да ми каже: „Взех и това ме кара да се чувствам зле, предал съм себе си. Страх ме е, че отново ще се върна на онова ниво, на което съм абсолютна развалина“. Проявявал съм разбиране, мълча. Но дори и в най-работещия модел терапевтична общност, в целия свят, успеваемостта при хора, които се справят със зависимостта, е не повече от 30%. Това е много тежко състояние.

- Има ли лишени от свобода, които не са влезнали в затвора като наркозависими, а вътре стават такива?
- Има хора, които навън са опитвали едно или друго, но в затвора стават хероиновозависими. Това е така, защото хероинът „лекува“ болката. Хероинът, от който се прави морфинът, е едно от най-силните болкоуспокояващи, той притъпява болката. Когато друсаш хероин, ти спираш да чувстваш, защото той притъпява болезненото чувство, трудните емоции като тъга, гняв, безизходица, отчаяние. Спира да те боли и тялото, и душата.

- Медикаментите за лечение осигуряват ли се от самия затвор или близките на наркозависимия ги поемат, като разход?
- Метадоновата програма се подсигурява отвън. В повечето случаи влизат хора, лишени от свобода, които са били на метадон. Близките им го носят и го предават на доктора на затвора, който трябва да го дава на наркозависимите. Метадонът е хероин, който е много по-рафиниран. В целия свят метадоновите програми ги спират, защото те не лекуват от зависимост и са неефективни. Та в затвора бяха стигнали до брутални случаи - лекарите им го даваха, но много от тях го държаха в устата, после го плюеха на масата, събираха го и си го инжектираха, защото иначе действието му е много слабо. Някои от тях бяха на морфин сулфат (той е на хапчета), като близките им също го носеха на лекаря в затвора.

- Какви са методите относно тестването за зависимости спрямо лишените от свобода? 
- Хваща се с тест. Тестът доказва употребата на наркотици, но това не решава проблема.

- Има ли, в такъв случай, наказание за този лишен от свобода и какво е то?
- То е от 7 до 14 дни наказателна килия. Вътре се избива жестока абстиненция, свързана с невероятни болки в цялото тяло. От хероинова абстиненция обаче не се умира. Лишените от свобода го знаят това нещо и като излязат от ареста, пак започват да употребяват. Другото, което е, че може да го „хванеш“, че е употребявал наркотици, но не го хващаш със самия „материал“. В съда дори спряха да повдигат обвинения за това нещо. Брутален кръговрат е.

- По време на 10-годишния си стаж в затвора, виждал ли си и благополучна развръзка на конкретни случаи с наркозависими?
- За целия ми 10-годишен стаж съм видял само трима души, които спряха хероина в затвора. Двама от тях бяха в една програма за адаптация на лишени от свобода. Намериха начин да минат през болката, която е екзистенциалната травма и им е била нанасяна с течение на години. Единият възобнови отношенията с майка си, преди тя да почине, докато той беше вътре, другият намери смисъл в живота, а третият се ожени в затвора.

Норвежкият модел

Норвегия има по-различен опит при решаването на проблемите с наркотиците в затвора, съобщава доклад на Центъра за изследване на демокрацията от 2016 г.

По отношение на рехабилитацията Норвегия е въвела няколко мерки. Първата от тях е подписването на споразумения с лишените от свобода, които ги задължават да приемат някои ограничения и контрол в замяна на награди.

Тези споразумения са последвани от програмата Pathfinder, групови програми и звена за работа със зависими, насочени към подготовката на участниците да започнат лечение в институция по време на присъдата или след освобождаването им. Мерките за намаляване на вредите също са налични (най-вече заместващо лечение), но в ограничен мащаб.

За да се осигури приемственост между мерките в рамките на затвора и след това, лишените от свобода се насърчават да търсят лечение и помощ след освобождаването си и да имат достъп до услуги, като например предоставяне на жилища, финансова помощ, работа.