Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, пред „Труд news“: 98 на сто завършващи УНСС се реализират по специалността

България има нужда както от силни изследователски университети, така и от висши училища с ясно изразена образователна и регионална мисия.

С проф. Димитър Димитров разговаряме за Съвета на ректорите, за неговите функции и правилата за функционирането му. Питаме и какви са причините повече от половината ректори да подпишат декларация, с която настояват за единство в структурата. Разговаряме и за УНСС, за реализацията на хората, които завършват този университет и за най-желаните специалности.

- Проф. Димитров, може ли да изясним в началото на разговора ни каква е разликата между НПО-то Съвет на ректорите и структурата Съвет на ректорите, създадена по Закона за висшето образование?
- Това е важно разграничение, защото през годините двете понятия започнаха да се използват като синоними, а всъщност не са. Законът за висшето образование предвижда Съвет на ректорите като орган на всички акредитирани висши училища. Това е общият представителен форум на ректорите, който следва да изразява общите позиции на академичната общност по въпросите на висшето образование и науката.
Отделно съществува сдружение, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. То има собствена правосубектност, имущество и история и всичко това трябва да бъде уважавано. Но не бива участието в законово предвидения Съвет на ректорите да се поставя в зависимост от членство в едно частноправно сдружение. Именно това е основният принцип, който защитаваме в декларацията, подписана от 26 ректори.

- Доколкото разбирам, на последното заседание, свикано с подписите на 37 от 50 ректори, вие сте избран за временен председател на Съвета на ректорите. Кога се предвижда изборът на нов председател и това означава ли, че не признавате избора на проф. Темелкова?
- Нека направя едно важно уточнение - 26 ректори подписахме декларация и не съм избран за председател, а за координатор на процеса по организиране на работата на Съвета до изработването на ясни правила за неговото функциониране. Това е различна функция и тя има временен, организационен характер.
Целта не е да се противопоставяме на когото и да било. Нашата задача е да създадем условия всички ректори да участват равнопоставено в работата на Съвета, съобразно чл. 23 от Закона за висшето образование. След като бъдат приети процедурни правила и бъде постигнато съгласие за начина на функциониране на Съвета, тогава ще бъде проведен избор на негово ръководство.
Не разглеждаме ситуацията като спор между личности. Става въпрос за принципи - представителност, прозрачност и законност. Вярвам, че с диалог ще бъде намерено решение, което ще възстанови единството между университетите.

- Стоите ли зад идеята за увеличаване правомощията на Съвета на ректорите и превръщането му в съвещателен орган към министъра на образованието, т. е. да не могат да се вземат решения без санкция от Съвета на ректорите?
- Не бих използвал думата „санкция“. Българската образователна система има ясно разпределение на отговорностите. Министерството определя държавната политика, а висшите училища са автономни институции.
Според мен Съветът на ректорите трябва да бъде силен представителен орган, чието мнение се чува и взема предвид при подготовката на важните решения. Това означава активен институционален диалог, а не прехвърляне на държавни правомощия. Когато държавата обсъжда политики за финансиране, прием, акредитация или развитие на науката, е естествено да има предварително съгласуване с академичната общност.

- Необходима ли е карта на университетите?
- Карта на висшето образование е необходима като инструмент за стратегическо планиране, но според мен тя трябва да бъде много по-гъвкава и да отчита реалните потребности на икономиката, бизнеса и регионите. В настоящия си вид Картата на висшето образование в определени случаи има ограничителен ефект и може да блокира развитието на нови специалности, от които обществото има реална нужда.
В УНСС имаме няколко нови и модерни специалности в рамките на нашите правомощия и акредитации - „Киберсигурност“, „Криптоикономика“, „Блокчейн технологии“, „Изкуствен интелект“. Те са пряко свързани с промените в икономиката и с потребностите на бизнеса.
В същото време имаме сериозен проблем с възможността да развиваме някои от тези направления. Вече трета година не можем да получим акредитация в професионално направление „Информатика“, в което естествено се вписва киберсигурността, както и в направление „Педагогика“, където имаме желание да подготвяме преподаватели по математика, информатика и икономика. Причината е в ограниченията, произтичащи от Картата за висше образование и действащите критерии за развитие на професионалните направления в София.
Това ограничава възможностите за развитие, въпреки че има ясно изразено търсене от страна на студентите и бизнеса. Според мен трябва да се направи по-прецизно разграничение и да се отчита спецификата на отделните направления. Например, когато говорим за подготовка на учители, не може всички специалности да бъдат поставяни в един общ показател, без да се отчита от какви конкретни кадри има нужда държавата. Може да има достатъчно преподаватели по едни дисциплини, но сериозен недостиг по математика, информатика или физика. Именно тук трябва да има по-целенасочена политика.
Затова смятам, че Картата на висшето образование трябва да бъде инструмент за развитие, а не ограничение. Тя трябва да позволява на университетите, които разполагат с необходимия академичен капацитет и експертиза, да развиват нови направления, когато има доказана потребност от тях. В противен случай рискуваме нормативните ограничения да изостават от реалните потребности на бизнеса и обществото.
Необходимо е да се намери баланс между стратегическото планиране и академичната автономия.

- Необходимо ли е да продължи тенденцията за по-голямо финансиране на изследователските университети?
- Да, ако това финансиране е основано на обективни критерии и реални научни резултати. Изследователските университети изпълняват специфична мисия - създават ново знание, реализират научни проекти, развиват иновации и участват в международни научни мрежи. Логично е държавата да инвестира целево в тази дейност на проектна основа.
Това обаче не означава противопоставяне между университетите. България има нужда както от силни изследователски университети, така и от висши училища с ясно изразена образователна и регионална мисия. Финансирането трябва да бъде балансирано и да отчита различните функции на системата.

- Как се отразиха върху вузовете завишените критерии за определянето на един университет като „изследователски“?
- Завишаването на критериите безспорно повиши изискванията към университетите и доведе до много по-големи различия между тях по отношение на научната продукция и резултатите от изследователската дейност. През 2025 г. минималният праг беше увеличен значително - от 1000 на 8000 точки.
Важно е да се отбележи, че УНСС кандидатства за изследователски статут с данни по старата методика. Междувременно, за изминалите четири години, университетът почти удвои научната си продукция и постигна сериозен напредък в научноизследователската дейност. Затова резултатите по новата методика биха били различни.
Трябва да се има предвид и още един фактор - през 2021 г. за изследователските университети беше осигурено значително допълнително финансиране в размер на 240 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост. Това даде възможност на определени университети да инвестират допълнителни ресурси в научна инфраструктура, публикационна дейност и развитие на научния си потенциал. Така се създаде и допълнителна динамика в системата.
Затова според мен е важно да се обсъди как ще продължи финансирането на изследователската дейност след изтичането на това целево финансиране. Ако искаме устойчиво развитие на българската наука, трябва да има предвидимост и дългосрочна политика, която да стимулира университетите да повишават научните си резултати. УНСС вече показа, че има потенциал за сериозен напредък и че последователните инвестиции в научна дейност дават резултат.

- Отново има дискусия около модела „3+2“. Какви са плюсовете и недостатъците му?
- Моделът „3+2“ е интересна възможност, но според мен не трябва да се разглежда единствено като въпрос на продължителността на обучението. По-важният въпрос е какви специалисти искаме да подготвя българското висше образование и какви знания и умения трябва да притежават те, за да бъдат конкурентоспособни на пазара на труда.
Едно от предимствата на модела е по-голямата гъвкавост. Той дава възможност за придобиване на бакалавърска степен за три години и последващо надграждане на знанията и квалификацията в магистърска програма.
В българските условия обаче има и сериозни въпроси, които трябва да бъдат внимателно обсъдени. Ако четвъртата година бъде премахната единствено с цел икономия на средства, без да се променят учебните планове, програмите и цялостната концепция на обучението, това би могло да доведе до понижаване на качеството. Съществува и риск студентите да загубят част от възможностите за международна мобилност, практически стажове и придобиване на допълнителни професионални умения.
Освен това не всички професионални направления могат да бъдат поставени под един знаменател. Особено внимателно трябва да се подходи към техническите и регулираните професии, както и към направления като медицина и право, където продължителността и съдържанието на обучението са пряко свързани с професионалните стандарти и изисквания.
Затова смятам, че моделът „3+2“ може да бъде обсъждан като възможност, но не и да се въвежда механично и еднакво за всички специалности. Необходим е задълбочен анализ на ефектите върху качеството на образованието, студентите и пазара на труда.

- Има ли достатъчно кандидати да учат в УНСС? Кои са най-желаните специалности?
- Интересът към УНСС остава висок. Тази година над 8100 кандидат-студенти са подали документи за класиране в нашия университет. Това е ясен знак, че УНСС продължава да бъде сред предпочитаните висши училища в България.
Не бих искал обаче да фаворизираме отделни специалности, защото всяка от тях има своето място и значение. Традиционно силен интерес има към направления като маркетинг, финанси и счетоводство, но се увеличава интересът и към нови области, сред които киберсигурността и логистиката. Наблюдаваме и все по-голям интерес към нови и интердисциплинарни програми, които съчетават традиционните икономически знания с технологиите и дигиталната трансформация. Има и специалности, към които интересът в определен момент нараства значително. Тази година например наблюдаваме много кандидати за специалности, свързани с медиите, както и със спортния мениджмънт.
Нашата политика е да поддържаме широк спектър от възможности за обучение. В момента предлагаме над 50 бакалавърски специалности, шест от които са на английски език. Имаме и съвместни програми с китайски, италиански и други чуждестранни университети. Развиваме и интересни магистърски програми, включително такива, които са създадени в отговор на конкретни потребности на бизнеса и институциите. Понякога не е необходимо една програма да има масов прием - ако има конкретна потребност от специалисти, бизнесът е готов да инвестира в тяхното обучение.
Пазарът на труда се променя, а с него се променят и предпочитанията на младите хора. Понякога има и определена „мода“ при избора на специалност. Затова за нас е важно да следим тези тенденции, но и да запазим цялостния спектър от специалности. Ако видим спад на интереса към дадена програма, предприемаме мерки, за да я подкрепим и развием.
В крайна сметка не можем да кажем, че една специалност е по-важна от друга. Някои са по-търсени в даден момент, други - в следващ. Нашата задача е да осигурим качествено образование във всички направления и едновременно с това да сме достатъчно гъвкави, за да отговаряме на потребностите на бизнеса, институциите и обществото.

- Кои са новите специалности в УНСС и има ли все още такива, за които чакате акредитация?
- През последните години развиваме програми, които отговарят на промените в икономиката и технологиите. Разширяваме обучението в областта на изкуствения интелект, анализа на данни, дигиталния бизнес, финтех, киберсигурността и предприемачеството.
Продължаваме да работим и по откриването на нови програми в съответствие с процедурите на Националната агенция за оценяване и акредитация. За нас е важно всяка нова специалност да бъде реално търсена от бизнеса и обществото.

- Каква е реализацията на завършилите УНСС?
- Реализацията традиционно е много висока. По данни на НОИ 98% от нашите студенти намират работа по специалността, тоест има почти 100-процентова заетост.
Те намират професионална реализация в банковия сектор, финансите, държавната администрация, международните компании, IT сектора, консултантския бизнес и предприемачеството. Много наши възпитаници заемат ръководни позиции както в публичния, така и в частния сектор. Това е резултат от практическата насоченост на обучението и доброто партньорство с работодателите.

- Създаден бе проблем с откриването на филиали на български университети в чужбина. Смятате ли, че трябва да се либерализират мерките?
- Необходим е балансиран подход. Българските университети трябва да имат възможност да се интернационализират и да присъстват извън страната, особено там, където има интерес към българското висше образование. Но това трябва да става при ясни правила и гарантирано качество. Репутацията на българското висше образование е национален капитал и не бива да допускаме компромиси.

- Бизнесът се оплаква от липса на квалифицирани кадри. Как работи УНСС в тази насока?
- Партньорството с бизнеса е сред основните ни приоритети. Работим с десетки компании, работодателски организации и публични институции при разработването на учебните програми, провеждането на стажове и практики и реализацията на студентите. Все повече работодатели участват директно в учебния процес чрез гост-лектори, практически обучения и съвместни проекти. Това позволява студентите още по време на следването да придобият умения, които се търсят на пазара на труда.

- Трябва ли според вас държавата да дава стипендии и на студенти в частните университети?
- Смятам, че когато държавата предоставя публичен ресурс, водещ трябва да бъде общественият интерес.
Ако студентите в частните висши училища се обучават по специалности, които са приоритетни за развитието на страната и ако са изпълнени ясни критерии за качество и академични резултати, подобна възможност може да бъде обсъждана. Най-важното е да има правила, прозрачност и ефективно използване на публичните средства. Дебатът не трябва да бъде между държавни и частни университети, а за това как държавната политика най-добре подпомага качественото висше образование и подготовката на специалистите, от които българската икономика има нужда.

Нашият гост
Проф. д-р Димитър Димитров е учен, икономист в сферата на отбранителната икономика и сигурността и университетски преподавател. От декември 2019 г. е ректор на Университета за национално и световно стопанство. От 2015 до 2019 г. е декан на Факултета по икономика на инфраструктурата. От 2007 г. е ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност“. Има специализации в Германия, Холандия и САЩ. Член е на мрежата от експерти на Стокхолмския институт за изследване на проблемите на мира SIPRI. Има общо 104 публикации - 26 на английски език и 78 на български. Преподава по Икономически анализ в отбраната и сигурността, Международни операции, Политика за сигурност и Икономически анализ.
Преди десетина дни проф. Димитър Димитров бе избран за координатор на инициативата възстановяване функциите на Съвета на ректорите.