Звездата играе главна роля в „911: Тексас”

Тази роля е създадена за мен

За подобна драма се изисква нечовешка физическа издръжливост

Трезвен съм от 30 години

Роб Лоу е едно от най-разпознаваемите екранни лица с кариера, която започва още в края на 70-те години на миналия век. Той има десетки роли в киното и телевизията, а сега играе главна роля в сериала „911: Тексас”.  Неговият герой е единствен оцелял от пожарна в Манхатън след атентатите от 11 септември 2001 година.

Тогава Оуен е бил натоварен с нелеката задача да възстанови пожарната. Близо 20 години по-късно той пренася своята философия за живота и борбата с бедствия в Тексас, след като пожарна в Остин се сблъсква с трагедия. Интервюто с Лоу е предоставено специално на „Труд” от FOX.

- Роб, какво е усещането да си част от „911: Тексас”?

- Този сериал напълно оправда очакванията ми. Много е забързан, драматичен, хаотичен и шумен, но в същото време показва реалността. Ще видите всичко, което обикнахте в „911”, но същевременно това е коренно различен проект. „911” с вкус на барбекю.

- Как реагирахте на тежките тренировки за ролята?

- Обожавам ги. Прибирам се у дома в края на деня с усещането, че съм свършил нещо. За подобна драма се изисква нечовешка физическа издръжливост. Като добавим 40 килограма екипировка, става още по-трудно. Постоянно се качваме и слизаме по стълби. Да не забравяме маркучите. Катерим се по високи сгради. Дванайсетгодишното момче в мен е на върха на щастието, когато тръгвам на работа сутрин. Определено се чувствам жив.

- През какво обучение минахте за снимките?

Преминах през интензивно обучение. Бях на тренировки с Пожарната на Лос Анджелис и прекарах много време с пожарникарите. Имам приятели от спасителните служби и силите на реда. Много пъти съм ги придружавал на мисии и операции и знам как действат и разсъждават. Интересно е. В развлекателна епоха, когато всички говорят за супергерои, за мен е истинско удоволствие да изиграя един съвсем реален герой.

- Имате ли опит със спешни ситуации?

- Живея в Санта Барбара. Мястото е прекрасно, но за жалост през последните години кварталът беше опустошен от горски пожари и наводнения, които взеха човешки жертви. Имал съм много близки контакти със спасителните служби. Настанявал съм пожарникари в дома си. Приготвял съм им храна и съм изключително благодарен за помощта им. Надявам се да окажа чест на високия им дух с тази роля.

- Какво научихте от общуването със спасителните служби?

- За мен беше важно... Всеки може да ти каже как да боравиш с брадва и как да използваш инструментите. На снимачната площадка има човек, който ни обучава за тези неща. Повече ме вълнуваше защо тези мъже и жени са избрали тази професия. Какво значи тя за тях? Как работят с такова работно време? Защо рискуват живота си? Удивително е.

- В сериала героят ви е обсебен от грижите за кожата си и дава съвети на другите си колеги. Доколко ви е близка тази тема като актьор?

- Изпълнителните продуценти Райън Мърфи, Тим Миниър и Брад Фолчък създадоха ролята за мен. Това е добрата новина. Лошата новина е, че понякога получавам сценария и си казвам: „Чакай малко. Откъде се взе това? О, вярно. Подиграват се с мен”. Всичките ми мании, свързани с кожата и косата ми, ги има в сериала. Забавно е, защото рядко се среща този тип хумор в продукция за пожарникари. Харесва ми, че можем да се надсмиваме над себе си.

Имам собствена марка продукти за кожата, така че знам много по въпроса. Грижа се за себе си от много дълго време и хората все питат: „Ще споделиш ли тайната си?” Затова създадох тази марка. Забавно е и помагам на мъжете. Ние наистина не знаем как да се грижим за кожата си. Нищо не знаем. Жените знаят всичко, а ние сме в неведение. Нуждаем се от помощ.

- Как беше работата с Лив Тайлър?

Лив Тайлър има изключително нежна душа. И тези очи! Мога да гледам тези лилави очи цял ден. Интересно е, защото Лив е актриса от много време. Снимала се е в легендарни роли.

- Познавате ли бащата на Лив Стивън Тайлър от „Аеросмит”?

- Ще ви разкажа една история за Стивън Тайлър. Трезвен съм от 30 години. Когато започнах програмата си казах: „Край, животът ми свърши. Край на забавленията, вече ще бъда скучен трезвеник”. Прибрах се у дома след като бях трезвен от две-три седмици и Стивън Тайлър се обади. Аз не го познавах. Той ми каза: „Чух за битката, която водиш, и исках да ти кажа, че всичко ще бъде страхотно”. Помислих си: „Щом при Стивън Тайлър се е получило, ще се получи и при мен”. Той е важна част от човека, който съм днес.