Стремежът ми е да обединя левия вот отвъд партийните разделения

- Как ще коментирате действията на правителството при избора на генерален секретар на ООН?

- Резилът преля извън границите. Разиграхме печалния виц за българите и адския казан на сцената на ООН. С безотговорните си маневри около кандидатурата на г-жа Бокова за генерален секретар на организацията кабинетът жертва българския интерес и се постави в услуга на чужди схеми. Това е липса на държавническо мислене. Водещи френски интелектуалци подкрепиха г-жа Бокова с подписка, а от България изпратиха доноси. Това поведение ни превръща в анекдот за чуждите дипломати.

- В кариерата ви като офицер кой е българският политик, който ви е впечатлил като разбиращ функциите на въоръжените сили?

- През годините българските политици предлагаха и ръководеха разработването на всякакви концепции за развитието на въоръжените сили. Все амбициозни и всичките вдъхновени от голямата цел - изграждане на боеспособна армия. За съжаление резултатите говорят друго. Проблемът е, че на българските въоръжени сили все още не се гледа като на реален гарант за националната ни сигурност. Насажда се внушението, че „НАТО ни пази”.

- Кои са най-големите грешки, които допусна властта по отношение на националната ни сигурност?

- Някои са елементарни, като демонтажа на оградите по границата, които сега строим отново, на висока цена и твърде късно. Други са непростими - като внушението, че след рухването на Берлинската стена ще се възцари вечен мир. Тук слагам и наивното убеждение, че можем да бъдем само консуматори на сигурност, без да отделяме средства за собствени отбранителни способности.

- Вие критикувате министъра на отбраната Николай Ненчев, но не сте дали оценка досега на началника на отбраната генерал Попов. Нима военното ръководство не носи вина за състоянието на армията и в частност на авиацията - с мълчание, със съгласие по очевидно негативни политики? Защо сте частично откровен?

- В строго йерархична система отстояването на собствено мнение, да не говорим за сблъсък с висшестоящия, води до определен риск за кариерата. В такива ситуации всеки взема решение кое е по-важно - каузата или кариерата. Очаквам началникът на отбраната да не мълчи по важни въпроси и да говори истината, а не това което иска да чуе министърът на отбраната.

- Трябва ли Военномедицинската академия да тежи на бюджета на Министерството на отбраната, при условие че само малък процент от дейността й е свързан с обслужване на националната сигурност?

- Новото ръководство на ВМА предприе сериозни мерки за намаляване на дълговете към бюджета. Да не забравяме, че ВМА е национален капитал и здравето на българския гражданин също е елемент на националната сигурност. Трябва да се мисли и за рисковете на бъдещето. Представяте ли си как ще изглеждаме в условията на военна криза или крупна авария или бедствие без ВМА?

- Кого разпознавате като истински конкурент за поста държавен глава?

- Отнасям се с уважение към всеки от кандидатите. Разбира се, премиерът ще парашутира свой кандидат и той ще е основният опонент. Зад него е партията държава, която се доказа като машина за избори. Мисля, че ако процесът на вота е изряден, кандидатът на властта ще бъде в трудно положение. В последните седмици зачестяват скандалите - сделката с царските конюшни и плановете за изсичане на Борисовата градина са възмутителни. МВР очевидно работи без министър. Полицаите не чувстват гърба на държавата, а престъпността се възползва от тази безтегловност. Гордостта на властта са магистралите, а сега, едва две години след пускането му в действие пътен възел Кочериново ще бъде ремонтиран. Парите на данъкоплатците са похарчени зле, оказва се.

- Мислите ли, че жена може да бъде президент на България?

- Разбира се, че може. Но трябва да притежава характера и квалификацията за върховен главнокомандващ, които са доста специфични. Това са изискванията на българската конституция. Президентът трябва да е способен да казва „не”. Струва ми се, че българските политици предпочитат комфорта на йесмена, те казват „да” дори на взаимноизключващи се искания отвън. Не може да има такива игри със суверенитета. Националният интерес трябва да се дефинира и да се отстоява последователно.

- Оставихте доста противоречиви впечатления на първата пресконференция относно личния си живот. Знаете, че това няма да бъде подминато, защото ако искате да бъдете на върха на държавата, нищо лично няма да остане скрито и не бива. Как виждате личния си живот, ако станете държавен глава?

- Разказах всичко, което би могло да интересува хората. Приемам жълтите атаки като израз на безпомощност.

- Предпочетохте да сте кандидат, издигнат от инициативен комитет, а политолози веднага обявиха, че за първи път БСП няма свой кандидат за президент. Не се ли опасявате, че част от електората на БСП няма да гласува за претендент, който не е от партийните среди и се опитва да стои на дистанция от левицата?!

- Къде видяхте тази дистанция? Как дефинирате „левица” в България? Моят стремеж е тъкмо в това - да обединя левия вот отвъд партийните разделения. Мисля, че липсата на партийна биография е предимство за тази мисия. А идеята ми за България е тази за функционираща европейска демокрация и солидарно общество. Мисля, че тя ще срещне разбиране у всеки ляв човек. За целта трябва да пробием монопола на партията държава, да постигнем нормално функциониране на разделението на властите, които сега са метастазирани от една формация. Да работим за намаляването на бедността и чувството на обреченост у много българи. Хората искат промяна. Искат роднините им да се завърнат в България, да не виждат децата си само по скайп, да могат лесно да започнат бизнеса си, да не зависят от тежка администрация, камо ли от партиен рекет. Българите скоро ще излязат от телевизионната хипноза, убеден съм. Не може страната до безкрай да бъде управлявана с екранни скечове.

- Коя държава е потенциална заплаха за България?

- Заплахите в модерното разбиране за сигурност са транснационални - тероризмът, престъпните трафици, мафиите не признават граници. Борбата с тях изисква координираните усилия на много страни. Затова държавите не трябва да бъдат дамгосвани като „опасни”. Там, където изчезнат, настъпва хаос. Вижте Сирия, Ирак, Либия... Държавата беше нарочена за универсален виновник, а тя е необходим дом. Бюрокрация и държава не са едно и също. Без държава човек не е по-свободен, а по-безпомощен. Разбира се, ако задраскаме конвенционалния конфликт от списъка с опасностите, ще бъде грешка. Дали някой е мислил, че в наши дни в Европа ще избухват бомби? Но се случи. Затова трябва да възвърнем уважението си към онези, които охраняват нашата сигурност. Да мислим стратегически, а не в рамките на един мандат. Добрата работа с информацията може да ни спести много проблеми и ресурси. Президентът разполага с немалки правомощия в тази сфера и трябва да ги упражнява оптимално.

- Какво мислите за политиката на Турция, която очевидно е доста агресивна дори към България?

- Нестабилността в Турция е сериозна тревога. Войната по границата със Сирия и в Югоизточна Турция може да засили миграционния натиск. Що се отнася до неоосманистките изкушения, България трябва да има категорична позиция и да реагира по подобаващ начин за тяхното пресичане. Не може български партии да стават инструмент на чужди интереси.

- Смятате ли, че Русия ще ни „завладее”, както предупреждават доста десни български политици?

- Това е параноя за кариерна употреба. Насажда се толкова методично, че вече звучи почти естествено. Не мисля, че Русия има подобни амбиции. Пагубно е сами да си създаваме враг.

- Президентът Росен Плевнелиев е Мъж на годината на Украйна, а Волен Сидеров е любимец в Крим. Вие къде виждате мястото на България в този конфликт?

- Бих се задоволил с амбицията да бъда достоен българин в България. Що се отнася до мястото на България в украинския конфликт, щом очевидно нямаме сили да съдействаме за неговото решаване, в никакъв случай не бива да способстваме за неговото изостряне. Нека не повтаряме грешките от миналото и не приемаме роли в чужди схеми.