Доброслав Димитров, председател на УС на БРАИТ, пред „Труд news“: ЕС е без енергийна инфраструктура в глобалното състезание за ИИ

„САЩ иновира, Китай репликира, а Европа регулира“ - така Доброслав Димитров от БАСКОМ обобщава състоянието на IT сектора в ЕС. Със софтуерния експерт разговаряме за състоянието на индустрията в Европа и липсата на водещи европейски AI компании. Защо са сгрешени приоритетите на Съюза въпреки развитата научна инфраструктура и експертния потенциал, Европа остава извън глобалната надпревара между САЩ и Китай, казва Димитров. По думите му регулациите трябва да насърчават иновациите, а не просто да ограничават технологиите, създадени другаде.

В ЕС трябва да се стремим да настигнем САЩ, вместо да се чудим „как да си отвиваме капачките“

С индустрия от XIX и XX век няма как да си конкурентоспособен в XXI век

- Господин Димитров, как оценявате състоянието на IT сектора в Европа в сравнение със САЩ и Азия, особено в сферата на изкуствения интелект и факта, че само за броени дни светът стана свидетел на пускането на два нови продукта от Китай?
- За съжаление, от много години шегата е, че Съединените щати иновират, Китай успешно репликират, а в Европа - регулират. Най-голямата ни „гордост“ в Евопейския съюз е, че регулирахме изкуствения интелект, като това, че ние нямаме такъв не попречи на европейските институции да му наложат регулации, което честно казано е нелепо и показва тотално сгрешените приоритети на ЕС. Че регуалции трябва да има - да, но те тябва да бъдат в посока как да настигнем Китай и САЩ. Необходимо е да мислим как да не позволим тази технология да бъде монополизирана, защото в момента тя е. Но нито една от тези компании, които разработват и предлагат изкуствен интелект не е европейска. Имаме 5-6 компании в САЩ и още толкова в Китай, а в това глобално състезание между САЩ и Китай, което наблюдаваме в момента, Европа не участва. Обърнете внимание, че в ЕС имаме научната инфраструктура, имаме учени-специалисти, но когато стигаме до практичното приложение на тази наука - това се случва отвъд океана.

- Могат ли европейските свръхрегулации да задушат иновациите в AI сектора, и какви реформи биха могли да предотвратят това в ЕС?
- Това вече се случи. То е свършен факт. Не говорим за „могат“, регулациите в ЕС задушиха иновациите. Европейската икономика беше по-голяма от икономиката на САЩ само до преди 17-18 години. В момента ние сме наполовината на американската икономика. Реално Евопа лежи върху стари лаври и макар все още да е сред най-богатите блокове в света, реално тези, с които би трябвало да се сравняваме, сме вече наполовина по растеж. Европейските компании, които наберат някаква скорост, се местят в Съединените щати и дават своята добавена стойност там. Видяхме всички шеги като мемета в социаните мрежи на тема изкуствен интелект - САЩ и Китай се съревновават с ChatGPT и DeepSeek, а от ЕС сме изобразени с капачките, които не се отделят вече от бутилките. Тази смешна картинка обаче описва критичната ситуация, в която се намират държавите от ЕС. Европа дълбоко обърка приоритетите си. Може да вземем пример и със Зелената сделка, с която европейските чиновници направиха така, че Европа да се деиндустриализира, защото цената на енергията стана твърде висока, за да бъдем конкурентни. Помним как Германия затваряше ядрените си електроцентрали, в момент, в който имахме отчаяна нужда от алтернативна енергия. Поредицата от грешни политически решения оказаха своя сериозен отпечатък върху европейската икономика, а сега всички разбират, как за развитието на изкуствения интелект са необходими огромни количества електроенегия, при това евтина и най-вече постоянна електроенергия. В глобалното състезание за изкуствения интелект в ЕС вече нямаме и инфраструктурата, на която да стъпим за следващата индустриална революция. Ние изглеждаме изостанали с години и много трудно бихме наваксали това изоставане през следващите 10 години, защото са необходими смели и бързи решения. Проблемът на Европа е, че много бавно се налагат едни или други правила, отделно се налагат грешни правила и стандарти, които дори не са критично важни. В същото време се хаби огромна обществена и административна енергия в прилагането им, а предизвикателствата, пред които сме изправени се движат с голяма скорост. За да се справим с тях, трябва да действаме бързо и адаптивно и затова не съм отимист. Не знам колко преизбирането на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати ще подейства като събуждане за Европейския съюз - предстои да видим.

- Смятате ли, че страните от ЕС рискуват да изпаднат в технологична зависимост, ако ЕК не промени подхода си към регулациите и инвестициите в IT сектора?
- В момента ние сме се оставили да бъдем изцяло зависими в областта на отбраната, на иновациите. Европа е изпаднала в технологична зависимост. Стокохолмски синдром от САЩ бих казал. Почти цялата инфраструктура, от най-последно поколение, която е свързана с „облачни“ услуги, е в компании, които не са европейски. Ние сме изцяло зависими до степен, че ако образно казано се скъса един кабел между Европа и Съединените щати, ще се окаже, че сме загубии услугите си, които ползваме „облачно“. Къде е европейският Старлинк? Ако Илон Мъск се събуди в лошо настроение и спре интернета над Германия, отдалечените селища където няма кабелна инфраструктура или са с лошо покритие, ще останат без интернет. Европа се е оставила да бъде изцяло зависима от компании отвъд океана, при това в най-критичните технологии на бъдещето - в технологията за изкуствения интелект, в производството на чипове, в космическите технологии. Икономиката на бъдещето ще бъде изградена върху тези технологии и ако Европа няма изградена суверенна космическа технология сравнима със SpaceX, ако няма суверенна технология за изкуствен интелект, неизбежно ставаме само потребители, а ЕС - нетен пазар.

- В България имахме традиции в компютърното обучение, в ЕС са известни университети с научни разработки, но говорим как сме изпаднали в тази нелепа зависимост. Защо?
- Новите технологии в голямата си степен се случват в компаниите и това масово не се разбира. Фундаменталната наука се случва в университетите, но след това навлиза в полето на практиката, където компаниите са водещи. Всички технологии свързани с Петата индустриална революция се случват там. В България имаме традиции в информатиката от преди 1989 година, които бяха възродени отново в началото на 2000 година от поколението, което създаде IT индустррията на България. Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) беше създадена през 2001 г. като сдружение на фирми с регистрация в България, чиято основна дейност е свързана с разработване, производство и разпространение на софтуерни продукти и услуги и услуги по софтуерна поддръжка. Оборотът на софтуера по това време е бил около 100 млн. лева. Тогава колегите-основатели си бяха поставили цел-мечта IT-индустрията у нас да стане милиардна индустрия. Отне някъде около 8 години да стигне до 1 млрд., след това още 4 години - до 2 млрд. лева. А миналата година софтуерната индустрия у нас вече е 10 млрд. лева, като 9 от тях са износ. Тази индустрия, а това е само половината от IT-сектора у нас, другата половина са компаниите за производство на хардуер и не само, в България се произвеждат и роботи, космически технологии, чипове - това преди 20 години го е нямало. Нашите традиции са много добре изградени и то най-вече заради средното ни образование, където има много силна мрежа от около 30 математически гимназии и няколко технологични. Нашите ученици, знаете, се представят много добре в международните класации по математика и информатика. Преди 6 години се появиха и първите технологични училища от ново поколение в Бургас, Стара Загора и Варна. Успехът на IT индустрия у нас се гради на усилията на предприемачите от една страна и на традициите, от друга. Нашите частни компании развиват частни академии за обучения на специалисти, но за съжаление държавата не е активен участник в целия този процес през последните 20 години и се надяваме, че това има в момента някакъв шанс да се промени. С МОН имаме доста добра комуникация в последните години.

- Защо обаче от IT-индустрията нямате добра комуникация с работодателски организации, правителство и ресорни министерства? 
- Отговорът в едно изречение е, че сякаш управляващите в България нямат намерение да развиват икономика на знанието и на високата добавена стойност. Откъде ще се намерят онези 18 милиарда лв., за които слушаме от сутрин до вечер? Не от ръста на БВП, който се влачи с едва около 1,5%. Не от компаниите, които укриват осигуровки, плащат минимална заплата или евентуално „в плик“. Не от компаниите, които чакат субсидии или компенсации от държавата, за да оцеляват. Не и от държавната администрация, която постоянно се увеличава независимо от свиващото се население. Ръстът на високотехнологичните сектори е двуцифрен без прекъсване от 20+ години и ако страната ни се съсредоточи да развива високотехнологична икономика, би имала сериозен шанс да се оттласне от дъното и дори да догони останалата част от ЕС. Звучи не просто логично, а крайно необходимо, ако искаме да се спасим от фискалното блато, в което все повече затъваме. Само че според българската държава високотехнологичната икономика не съществува. С решение на МС от 29.01.2025 г. Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), организацията обединяваща 30 асоциации и клъстери от високотехнологичната икономика на България и около 20 на сто от БВП, не беше приета да бъде част от официалния Национален съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). В следващите 4 години държавата ще си партнира и ще изработва своите политики заедно с работодателите, които се затрудняват да плащат минималната заплата и тока си. Ние, останалите, които винаги си плащаме всичко навреме, работим на светло, внасяме си данъците, поставяме България на световната карта с положителни новини, служим за пример на подрастващото поколение, явно трябва да не надигаме глас и както директно ми каза един настоящ министър: „не я мислете вие държавата, гледайте си вашата работа“. Явно работата на независимия бизнес е единствено да плаща, а на „избраните“ - да се разполагат с платеното, без никой да им се бърка. При нас има високотехнологично земеделие, биотехнологии, ВЕИ, мехатроника, аерокосмически технологии и много други водещи до ефективност в икономиката, не става въпрос само за IT. Очевидно държвата не вижда развитието на икономиката в сферата на знанието и високата добавена стойност. А печалната истина е, че с индустрия от XIX и XX век няма как да си в XXI век.

- Какви конкретни политики биха могли да помогнат на европейските компании да се конкурират на глобалния AI пазар?
- Нашите приоритети трябва да бъдат насочени към това как да станем по-конкурентни спрямо Съединените щати и, за съжаление, вече и Китай. Това означава дерегулация, колкото е по-сложна една регулатативна мярка, толкова повече се дава предимство на големите, закърнели компании, с армии от бюрокрация и администрация, но не и иновация. Европа трябва да толерира и налага „свобода на провала“ - една компания, един предприемач ако не успее да може да започне отново. В Европа това е сериозен проблем, докато в САЩ един млад предприемач може да се провали и да започне отначало без тежки последици. Необходимо е да се инвестира в новите технологии на практично ниво, тъй като европейските компании нямат достъп до ресурсите, които техните американски конкуренти имат. България има своето място в тази екосистема, но възможностите u са далеч от това, което е нужно за глобална конкуренция. Трябва да пренаредим цялата си гледна точка стратегически, за да станем конкурентоспособни и да развиваме икономиката си, като това важи и за България - талантът трябва да бъде насърчаван. Технологичната грамотност е толкова важна, колкото и инвестициите в иновации. Това не трябва просто да бъде пожелание, а да се превърне в стандарт. Технологичната грамотност е вчерашното да четем и да пишем. Трябва да бъдем практични. В ЕС трябва да преосмислим качествено възможностите си и да се стремим да настигнем американците, вместо да се фокусираме единствено върху регулации от типа „как да си отвиваме капачките“.

Нашият гост

Доброслав Димитров е роден на 4 февруари 1978 година в Плевен. Завършил е образованието си в САЩ и е съосновател на Imperia Online и множество други технологични компании.
Председател на УС на Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) и член КС на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Бил е народен представител от ГЕРБ в 41-ото и 42-ото Народно събрание. Владее английски език.