Аманда Сейфрид: Няма психическо здраве без физическо натоварване

Толкова исках да приличам на Клер Дейнс в “Ромео и Жулиета”

Да работиш с легендите от ABBA е нещо специално

Ям основно риба, избягвам месо от други животни

Не очаквах номинацията за “Оскар”

Атрактивната Аманда Сейфрид отново ще бъде център на вниманието в новия филм на Атом Егоян “Седемте воала”, който ще бъде жанров контрапункт на предишния хит с актрисата, преминал и през българските кина и озаглавен “Сватбата на бившия ми приятел”. Аманда е екранна принцеса от Пенсилвания, която редува семеен живот с ангажименти на високо ниво в шоубизнеса и успява да участва в пищни биографични драми като “Манк” на Дейвид Финчър. Тя направи роля там малко след като роди второ дете, а самото изпълнение донесе на Аманда и първа номинация за “Оскар”.
Сейфрид се ражда в семейството на майка професионален терапевт и баща фармацевт. В нейното богато родословно дърво се преплитат германски, английски, шотландско-ирландски и уелски корени. Прави филмовия си дебют в култовата младежка комедия “Гадни момичета” от 2004 г. Доизгражда репутацията си с “Mamma Mia!”, “Клетниците”.
Демонстрира талант и тяло в “Страстите на Дженифър” (2009), “Клоуи” (2009), “С дъх на канела” (2010) , Любовта на Жулиета” (2010), “Червената шапчица” (2011) и “Линда Лавлейс: Дълбокото гърло”. Аманда направи страхотна роля и в третия специален сезон на “Туин Пийкс”. Записа участие и в поредицата The Dropout.

- Аманда, разкажете малко повече за новия филм на прочутия режисьор Атом Егоян “Седемте воала”, в който играете главна роля?
- Толкова се радвам, че 15 години след съвместната ни работа по “Клои” Атом Егоян отново разчита на мен. “Седемте воала” е изключително въздействаща творба, заснета по време на постановката на “Саломе”. Сюжетът ни среща с театралната режисьорка Джанин. След години отсъствие, тя отново рискува да навлезе в света на операта, за да постави най-известната творба на своя бивш учител. Преследвана от мрачни и смущаващи спомени от миналото си, Джанин им позволява да навлязат осезаемо в настоящето, докато личният и професионалният є живот постепенно започват да се рушат.

- Вие имате усет към спектакъла и музикалната естетика в киното. Хората още говорят за културното влияние на “Mamma Mia! Отново заедно” с ваше участие. Обичате ли да пеете?
- Да. Артистите, които обичат музиката и естетиката на ABBA и се постараха да я пренесат на екрана в един развлекателен и вълнуващ мюзикъл като Mamma Mia. Много обичам да пея и тук също се раздавам като се радвам, че публиката се забавлява с моите вокални опити. Както и с всичко останало, разбира се. Локациите, цветовете, хореографията, песните...

- Трудно ли се прави мюзикъл?
- За щастие легендарните Бени Андершон и Бьорн Улвеус се завърнаха като автори на песните и текстовете. Да се работи с тях е привилегия удоволствие. Актьорският състав е потресаващ в добрия смисъл на думата. Никога не съм играла с толкова много големи изпълнители - Мерил Стрийп, Джули Уолтърс, Кристин Барански, Доминик Купър, Пиърс Броснан, Стелан Скасгард, Колин Фърт, Лили Джеймс, Джесика Кинан Уин, Алекса Дейвис, Джереми Ървайн, Джош Дилън, Хю Скинър и неустоимата, несравнима Шер.

- Такива роли са и физически изтощителни. Как влизате във форма за подобни екранни изпитания?
- Не разполагам с някакви строго секретни тайни, но имам своя формула. Аз съм много бяла и гледам да не стоя твърде дълго на слънце, винаги взимам мерки, когато предстои да прекарам време на открита горещина. За мен е много важно да пазя кожата си. Тренирам всеки ден. Физическото натоварване и движението като цяло раздвижва ендорфина - хормона на щастието - и ме поддържа енергична и продуктивна. Психологическата ми хармония зависи от физическата ми форма, няма как да разделим двете неща. Оттам вече идва и емоционалния баланс. Гледам да ям здравословно през повечето време и пия много вода. Да се грижиш за себе си не трябва да е някакво болезнено изпитание. Номерът е да откриеш баланса. Ям риба, избягвам месото от прасета, пилета и крави, ограничавам захарта. Но това е трудно. Много трудно. Като малка танцувах много и си изградих дисциплина.

- А на какво се дължи продължаващото влияние на филм като Firts Reformed, на легенда като Пол Шрейдър?
- Много важна е историята. Образът на отец Ърнст Толер, изигран от Итън Хоук, е просто пленяващ. Толер самотен свещеник на средна възраст, чиято малка църква в щата Ню Йорк се готви да чества 250-годишнината си. Някога част от мрежата за спасяването на избягали чернокожи роби, сега църквата е туристическа атракция с намаляващо паство, засенчена от по-голяма, съвременна и добре посещавана църква. Аз влязох в образа на бременна жена, която моли отец Толер да помогне на нейния съпруг, който е радикален природозащитник. Свещеникът попада в капан между мъчителното си минало и не по-малко отчайващо бъдеще, докато не открива изкупление във впечатляващ акт на насилие. Това е много мрачен, но човечен филм.

- Имате ли си любима актриса?
- Много са, но помня как за мен съвършеното изпълнение беше на Клер Дейнс в “Ромео и Жулиета” от 90-те. Истинска икона, толкова исках да приличам на нея.

- Очаквахте ли да получите номинация за “Оскар” за играта си в “Манк”?
- Не, но се чувствах извънземно добре. Никога досега не бях се озовавала дори в подобна дискусия, на такова ниво. Никой не бе оценявал мое изпълнение толкова високо. Рецензиите са били благосклонни към мен през годините, не са ме съсипвали, не са казвали ужасяващи неща за мои изпълнения, но не съм била и в разговора за големи награди. С “Манк” всичко е различно. Толкова възторжени отзиви не са нормални за мен. Страхотно е. Искам да продължа да работя и хората да ме уважават.