И. ф. обвинител №1 има три важни задачи, които да изпълни под натиск - да успокои системата, да накара прокурорите да са безкомпромисни и да възстанови доверието на хората в правосъдието

Очаквайте неочакваното - с тази реплика преди време Борислав Сарафов обещава разкрития по едно от знаковите дела за организирана престъпност в България. И те не закъсняват - започват претърсвания, арести, разпити, обвинения. Тогава Сарафов е директор на Националната следствена служба, сега е и. ф. главен прокурор. Говори с енергия и воля за действие, каквато дори враговете му признават, че малко магистрати имат. Демонстрира ги публично - особено, когато трябва да защитава обвинителната теза на следствието и прокуратурата. Откъде идва тази увереност? По кои дела е работил Сарафов, какви са резултатите - не само за него (в кариерно отношение), а за хората и съдебната система в държавата?

По време на едно от последните изслушвания във Висшия съдебен съвет Сарафов заяви, че има близо 30 години професионална кариера, виждал е какво ли не, докато се водят разследвания и спомена трагедията с изгорелите пътници от македонския автобус на магистрала „Струма“, но някак никой не обърна внимание на това. И не отвори дума за делата, които би трябвало да са основният показател за работата и качествата на всеки прокурор, следовател и съдия и за неговото издигане. А историята показва, че разследванията не са малко и че голяма част от тях години наред са били във фокуса на обществения интерес.

Първите стъпала в кариерата на Сарафов са в Софийската окръжна следствена служба и в Софийската окръжна прокуратура - две структури, които в онова време (между 1994 г. и 2004 г.) довеждаха до успешен край всичките си сериозни дела. По-опитните адвокати и съдии още си спомнят първите дела за нарколаборатории (най-известната в с. Опицвет) и разследванията срещу фигури с цветисти прякори като Барона, Кроки, Гейзо и др. По част от тези нашумели случаи Сарафов е следовател, по други - наблюдаващ прокурор. Разследва убийства, наркотрафик, грабежи. По делата му в ония години има само една оправдателна присъда срещу обвиняеми, които обаче не успяват да избегнат правосъдието. То ги застига след създаването на специализираното правосъдие. Едната от двете спецпрокуратури - Апелативната, е оглавена от Сарафов през 2011 г.

Преди да отиде там Сарафов работи в създадения по време на мандата на главния прокурор Борис Велчев отдел във ВКП за противодействие на организираната престъпност и корупциятавъв Върховната касационна прокуратура. Наблюдава дела, взети на специален надзор. Ръководи разследванията срещу известни обвиняеми като Братя Галеви, Златко Баретата, Килърите, Петричкия Ескобар, шефа на „Клуб 777“, Сако, дела срещу депутати и прокурори.

В медийни изяви неведнъж обяснява, че работата на разследващия е вълнуваща и отговорна, защото доказателства не се събират лесно, обикновено делото тръгва от един лист докато стигне до 100 тома и нагоре.

Като първи ръководител на Апелативната специализирана прокуратура (АСП) Сарафов създава основният екип от прокурори, които след 2010 г. поемат най-тежките дела срещу организираната престъпност. И тогава, както и сега се шири недоверие и съпротива, сипят се прогнози, че новата спецпрокуратура ще катастрофира още на първата година. Но това не става нито с делата, нито с функционирането на структурата в организационно отношение. След първите 100 дни Сарафов заявява, че спецпрокуратурата не е създадена да прави шоу, а да работи. Внесените обвинителни актове и първите присъди го доказват.

През 2013 г. Сарафов става зам. главен прокурор. Хората, които са били на пряко негово подчинение в прокуратурата, а после в Националната следствена служба, твърдят, че е от шефовете, при които се работи на високи обороти. Това пролича при няколко сериозни разследвания на НСлС от последните 2-3 години - катастрофата с автобуса, при която на 23 ноември 2021 г. загинаха 46 души, разбиването на мрежа за разпространението на порнографски материали година по-късно и при разследването в началото на тази година на компютърни и данъчни престъпления и пране на пари, свързани с криптовалута.
Ако се съди по прессъобщенията на прокуратурата от последните седмици за разпоредените мащабни проверки на преписки и дела, на актове, свързани с вътрешните правила на работа в прокуратурата и др., изглежда магистратите от ВКП това лято ще работятсериозно, а Сарафов няма да има време за шахмат - едно от любимите му хобита според близките му колеги.

Сарафов не е неизвестен за медиите, точно, защото е работил активно по ключови дела, които обществото е следило с интерес.

Да се изправиш пред критичните медии е едно изпитание, да се устои на политическото недоверие (демонстрирано от ПП-ДБ) и опитите за вмешателство от различни страни - друго. Да се отговори на очакванията на гражданското общество и евроинституциите за борба с корупцията по високите етажи на властта обаче е най- тежката и парливата задача с огледа на факта, че от известно време покрай скандалните записи на разговори във всяко действие на прокуратурата се търси политически привкус. Преди публичния разрив между Сарафов и Гешев, Сарафов заяви, че прокуратурата трябва да излезе от „политическия терен, където е нагазила дълбоко“ и да се захване с присъщите за прокурорската работа функции. „Наистина е настъпило време разделно. Прокуратурата трябва да тръгне по нов път“. И Сарафов най-добре знае това. Вероятно и заради това направи първата крачка и се изправи в началото на месец май срещу обвинител №1. Хората вече нямат търпение. Никой на никого не дава толеранс, а за сериозни промени в консервативни и сложни системи като съдебната се искат и време, и кадри без чиновнически манталитет.

Ако не дойде време разделно и за партиите в парламента, които са се засилили да прекрояват Конституцията, скоро ще видим дали фигурата на главен прокурор ще остане и с какви правомощия. Засега е ясно едно - малцина са прокурорите, които може да се отчетат пред обществото с успешно завършили дела, като тези на Сарафов и екипите му. И второ - за разлика от Сарафов, другите зам. главни прокурори през годините са изкарали най-много по един пълен мандат (от 7 години) на този пост, а той е на него от 10 години и половина. Да се задържиш толкова време на върха на обвинителната власт не е проста работа, но най-трудната едва сега се задава - във време на буря и скандали, правосъдието да не се разбие като кораб в скалите заради междуособиците между властите в държавата.

Сарафов - новият „главен“ - предизвиква и много страх. Сред своите опоненти и особено сред враговете на върховенството на закона. Професионалният му път дава ясен отговор защо това е така. Страхът е видим по медийната кампания срещу личността на новия обвинител №1. В същото време Сарафов има трудни задачи за изпълнение, които не търпят отлагане.

Трябва да успокои системата на прокуратурата, за да работят магистратите в сигурност и гаранция за тяхната независимост. Обвинителите трябва да действат безкомпромисно, а за целта им е нужна подкрепата на главния прокурор, пък бил той и временен ръководител. И най-важното - нужни са действия, които да възстановят разклатеното доверие на хората в правосъдието, не просто в прокуратурата. Добре е, че в досегашната си работа Сарафов многократно е показвал, че е човек на действието. Това значи, че резултатите няма да закъснеят.