СДРУЖЕНИЕ "ПОТОМЦИ НА БЕЖАНЦИ И ПРЕСЕЛНИЦИ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА РС МАКЕДОНИЯ И ПРИЯТЕЛИ"

ДО АЛБАНСКАТА ОБЩНОСТ В СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ И НЕЙНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ЛИДЕРИ

ДО РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА АКРЕДИТИРАНИ В СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ И БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ ДО СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ В СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ, БЪЛГАРИЯ, АЛБАНИЯ И КОСОВО

УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА АЛБАНСКАТА ОБЩНОСТ, ЖИВЕЕЩА В РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ,

Повод да се обърнем към Вас като Ваши съседи и приятели, чиито предци са водили в миналото обща борба срещу османските и сръбските поробители, са някои от сегашните изказвания на политически лидери на северномакедонските албанци. От управляващата партия ВЛЕН се заявява, че българската общност няма да се включва в конституцията, тъй като България нямала редовно правителство и нямало с кого да се разговаря. От доскоро управляващата партия ДУИ се лансира идеята, че „македонците трябва да имат добри отношения с албанците, иначе ще бъдат погълнати от сърбите, българите и гърците“.

Смятаме, че тези изказвания не съответстват на предизборните обещания на албанските партии, насочени са срещу членството на РС Македония в Европейския съюз, срещу интересите на албанците на Балканите и срешу албано-българското приятелство, с което в крайна сметка се обслужват сръбските интереси – нещо, което открито се прави от сегашното правителство и президент на РС Македония. Едва ли сте забравили, че в началото на 90-те г-жа Гордана Силяновска-Давкова открито се изказваше против разпадането на Югославия и се противопоставяше на желанието за независимост на отделните югославски републики. А тази година, вече като президент на РС Македония, по време на нейно посещение в Сърбия обяви, че от двете страни на сръбско-северномакедонската граница живеят сърби! Ние знаем защо не спомена за македонските българи. Но се питаме защо не спомена и Вас, северномакедонските албанци? Или Вие се примирявате с това игнориране? Питаме се и защо не реагирате по отношения на изказванията на сегашното правителство в Скопие срещу изграждането на Паневропейски коридор № 8? Знаем за мечтата на Белград да се елиминира всяко сътрудничество с България, но този коридор свързва и Албания, стига до Италия. Смятате ли, че тези страни нямат интерес от изграждането му, или искате да ги обречете на несвързаност и по този начин да се застраши сигурността в нашия регион, за да може Белград да реализира своите планове за „Сръбски свят“?! Питаме се защо не реагират срещу изтичането от Скопие на класифицирана информация на НАТО към Белград?!

По отношение на посочените твърдения на някои сегашни албански политически лидери трябва ясно да кажем, че настояването частта от българския народ да се включи в конституцията на РС Македония, аналогично на всички останали части от народи, в това число и албанския, е искане на нейни граждани с българска идентичност, а не на България. Това е поискано, защото такова е държавното устройство на РС Македония. Съгласно действащата конституция, „гражданите на Република Македония“ са „македонският народ, както и гражданите, живеещи в нейните граници, които са част от албанския народ, турския народ, влашкия народ, сръбския народ, ромския народ, босненския народ“. Изключването на части от други народи е в основата на тяхното дискриминиране.

За първи път още през лятото на 1992 г. лидерът на партията на обединените македонци Ванчо Весков заяви, че „най-голямата грешка в този момент е, че се елиминира помощта на македонците от цял свят, а най-вече от България, чието самочувствие е българско… В Р. Македония се извършва дискриминация на тези хора поради българското им самосъзнание. Преследват се дори тези, които се чувстват българи и във Вардарска Македония. Р. Македония трябва да признае тези българи, които живеят на нейна територия“. За това му изказване Ванчо Весков бе подложен на преследване. На 15 септември 1992 г. пред дома му с ловна пушка бе убит неговия двегодишен син Александър Весков. Тогава Ванчо Весков заяви, че е очаквал този инцидент да се случи с него. Полицията не откри извършителя на убийството и тъй като репресиите върху В. Весков не престанаха, той бе принуден да напусне Р. Македония и да емигрира в Нова Зеландия. За съжаление това не е единствената насилствена смърт в този случай!

Къде тук виждате искане от България и какво значение има какво е българското правителство? Нима когато през определени периоди от миналото Албания под югославски натиск не е защитавала интересите на косовските албанци, косовският проблем не е съществувал? Косово се е борило за независимост без значение какво е било албанското правителство!

Що се отнася до посланието на ДУИ, правим аналог все едно сърбите да кажат, че косоварите трябва да имат добри отношения с тях, защото албанците ще ги погълнат! Налага се да припомним, че югославският диктатор Тито се опита да създаде и косовски език. Тогава Албания на Енвер Ходжа реши да помага на страдащите албанци в Югославия, но косовците, които са геги, не станаха тоски, въпреки че албанският книжовен език е базиран на тоска говорите. За нас не е ясно как българите ще погълнем северномакедонците, след като разликите между говорите в България и Северна Македония са много по-малки, отколкото между гега и тоска говорите на албанския език. Дори и днес ако албанците не преминават през единна образователна система, гегите и тоските не се разбират. Ние нямаме такъв проблем. Всеки носител на западните български говори се разбира добре и в източните български говорни области и обратно. Поради тази причина вероятността българите да погълнем северномакедонците е много по-малка, отколкото тоските да погълнат гегите. Затова призоваваме албанските лидари да се грижат за албанските проблеми и да остават нашите да си ги решаваме ние.

Ние смятаме, че при създалата се обстановка албанското единство е застрашено, защото Албания и РС Македония са в общ преговорен пакет за еврочленство, но с отказа на Скопие да се реформира, за да не скъсва връзките със Сърбия, обрича на изолация и Тирана. За да отговорим на това предизвикателство, ние настояваме пред европейските институции Албания и РС Македония да бъдат разделени и Тирана да започне самостоятелно преговори за еврочленство, за да може по този начин поне частично да се стабилизира балканския геополитически хоризонтал.

Относно непожеланата от самите македонци грижа на ДУИ към тях заявяваме, че подобно изказване противоречи на албанските традиции. Напомняме, че във всички печатни албански издания, в това число и албански вестници, излизали в Скопие до 1912 г., албанците наричат нас – своите съседи – само и единствено българи. (Bullgarët dhe serbët në artikujt e gazetës “Shkupi” (1911-1912). Shkup/Скопjе/Skopje, 2023. 265) Налага се да припомним, че когато през 1942 г. Албания проведе преброяване на населението в днешна западна РС Македония, бяха регистрирани 72_745 българи, като те например са мнозинство в подпрефектура Царев извор (Ресенско), префектура Корча. (Tokat e liruara 1941-1944. Përmbledhje dokumentesh. III. Shkup, 2016. 115-117) От тези българи все още има живи, но днес на нито един не се дава правото да се декларира като такъв. Те втора категория граждани ли са?

Описаните отношения на приятелство между македонски българи и македонски албанци продължиха и през периода на общите ни борби срещу режима в комунистическа Югославия. Напомняме, че през 60-те години сред македонската албанска общност започват дискусии за българо-албанските взаимоотношения. Този процес все повече тревожеше югославските служби и започна масово следене на албанските интелектуалци. През 1969 г. в кафене „Пирин“ в Скопие УДБА засича разговор между Сейди Креизи и Хамид Битик, в който твърдят, че централна и източна Македония са населени с българи и че не съществува македонска народност. Тогава е арестуван и Фета Елмази от Кичево, който също твърди, че не съществувала македонска нация и че това население е българско. (Приложение 1)

Особено тежка е съдбата на писателя и журналист Мехмет Али Ходжа – редактор на списание „Детска радост“. Той е осъден на 5 години строг тъмничен затвор заради това, че е отрекъл съществуването на „македонска“ народност, поради което е оспорил правото на Македонската академия на науките и изкуствата да носи това име. В хода на делото става ясно, че в издателство „Македонска книга“ и в клуба на писателите Мехмет Ходжа многократно е водил подобни разговори, в които „отрича македонското национално, културно и историческо богатство и отивал до там, че оправдавал великобългарските аспирации, с които македонците не се признават като нация“. (Приложение 2)

Ние изказваме своята благодарност към Рамадан Риза Садику от Битоля, който на 15 април 1969 г. изпрати протестно писмо до ректора на Университета в Чикаго по повод гостуването на създателя на скопската писмена норма Блаже Конески в Чикагския университет. В това писмо Р. Садику пише: „Твърде изненадан бях, че комунистическите власти в Югославия започнаха денационализация над българското население в Македония… Бидейки свидетел като албански учител из разни села, а за кратко време и в град Битоля, на онова, което властта върши срещу македонските българи, а имайки предвид и проявленията на споменатия Блаже Конески, около който сега се е подигнал публичен въпрос, по съвест сметнах за правилно да Ви уведомя… Никога преди установяването на комунистическата власт в Югославия не бяхме чували за някаква македонска народност и за македонски език… От векове насам ние, македонските албанци, познаваме тези славяни само като българи, и езикът им сме наричали български, както и самите те са го наричали“. (Приложение 3)

Очевидно на този протест е обърнато внимание от страна на ректора на Чикагския университет, защото той изпраща отговор, в който се опитва да оправдае постъпката си. Р. Садику обаче отхвърля посочените доводи като несъстоятелни и на 27 август 1969 г. изпраща второ писмо. В него на псевдонаучните твърдения противопоставя собствените си впечатления: „Аз – като учител в Македония под югославска власт и жител в тази област до неотдавна, зная, че местното славянско население е българско и езикът му е български“. За да потвърди правотата си, цитира материал на скопския официоз „Нова Македония“ от 8 март 1969 г., в който е публикувана констатация на държавна комисия, която проверява как обществото се отнася към официалния език. „Оказва се, че дори учителите, които го преподават на младежта, си приказват с нея в училище на домашния диалект. А чиновниците си служат и в официалната си кореспонденция с една смешна бъркотия от местни диалекти, от хърватски или сръбски изрази, примесени с думи и новоскалъпени изрази от този „литературен“ език“. Поради тази причина Р. Садику е убеден, че „творението на Блаже Конески и нему подобни някои лица е нещо смешно, да не кажа и унизително за домашното общество“. (Приложение 4)

Най-критична политическа оценка от страна на албанците за сръбския македонизъм обаче е направена през 1971 г., когато в септемврийския брой на водещия албански задграничен вестник „Фламури“ се изтъква, че в югославска Македония са измислени „нова“ македонска народност и църква.

Това най-ново сътрудничество между македонските българи и македонските албанци е дало своите плодове. Още през 1947 г. македонските българи в свободния свят подкрепят протестите на албанците срещу опитите на Югославия да погълне Албания. Във в. „Македонска трибуна“ са публикувани няколко десетки статии в подкрепа на борбата на албанците срещу югославската политика. През 1958 г. роденият в Скопие, но живеещ като емигрант в Бъфало албанец д-р Джан Маркони, изпраща поздрави до конгреса на МПО, в които пожелава „свобода на всички потиснати националности в една свободна и демократична Македония“. През 1962 г. Дж. Маркони посещава 41-вия конгрес на македонските българи, който се провежда в Бъфало и произнесе реч. В нея обръща внимание за заслугите на някои албанци католици към каузата на македонските българи като сестра Алоати или някои албански учители в българските католически училища в Солун и Цариград. (Приложение 5) Следващата година в Бъфало се провежда парад по повод деня на лоялността. Местната организация на македонските българи взима решение да участва заедно с представителите на албанската общност. Българо-албанската група е най-аплодирана от публиката, поради което е класирана на първо място в конкурса по манифестация. (Приложение 6)

На фона на изнесените данни, истинско недоумение предизвикват сегашните позиции на някои албански политически лидери в Скопие. Държим да подчертаем, че ние не оспорваме нито македонската, нито косовската идентичност. Смятаме, че всеки човек има правото сам да решава какъв е и какъв език говори. Ние искаме да защитим човешкото право на тези граждани на Северна Македония, които са съхранили своята историческа българска идентичност, да имат правото свободно да я изявяват. Отнемането на това човешко право не е двустранен спор с България, а е същността на дългогодишния вътрешен конфликт в РС Македония. Нашата организация, представляваща интересите на потомци на преселници и бежанци от РС Македония, никога няма да отстъпи от отстояването на това човешко право, което е залегнало в приетата от ЕС преговорна рамка за РС Македония.

Уважаеми представители на албанската общност в РС Македония. Изборът на пътя, по който ще върви Скопие към своята европейска интеграция, зависи и от Вас! Вие имате правото да вземете своята част от решението дали РС Македония ще продължи да следва сегашния път към Белград или ще се избере пътя към Европа.

С уважение и братски поздрави:

СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ: проф. Трендафил Митев, доц. Спас Ташев, Илия Стояновски

СЕКРЕТАР: Димитър М. Димитров           

София, 30 август 2024 г.