Липсата му означава по-малко вода през лятото

Част от ефекта „Албедо“

За повечето хора липсата на сняг означава месеци без зимни спортове. Но тъй като снежната покривка играе ролята на „слънцезащита” за планетата ни, предпазва планините и помага за ограничаване на изменението на климата, отсъствието му може да доведе до катастрофални последици. Проблеми в корабоплаването, селското стопанство и електроснабдяването са само част от отраженията, породени от недостига на сняг.

Тъй като емисиите, причинени до голяма степен от изгарянето на изкопаеми горива, продължават да променят климата, температурите са прекалено високи, за да поддържат сняг и на много места вали дъжд, вместо сняг. Но последствията достигат много по-далеч отвъд зимните спортове, като вредят на водоснабдяването и биоразнообразието.

Според учени, снегът играе изключително важна роля във водния цикъл на Земята, като задържа водата за определено време и количеството в снега, не изтича веднага, а през пролетта и лятото. Едва когато снегът се размрази, стопената вода започва постепенно да се разпределя във водните басейни. Това е и причината тази пролет вероятно да разполагаме с по-малко водни запаси. Снегът действа като вид устройство за съхранение и когато има по-малко или никакво количество от него, има по-малко вода по-късно през годината. Реките, подхранвани частично от снеготопенето, също се оказват с по-ниски водни нива, като това включва и река Рейн, един от най-важните водни пътища в Европа.

За Рейн запасите от стопена вода са от решаващо значение за преминаването през по-сухите летни месеци. „Топенето на ледниците и по-малкото сняг могат да влошат нивата на водата в Рейн от Базел до Северно море“, се казва в проучване на Международната комисия по хидрология на басейна на Рейн. Валежите вероятно няма да могат да компенсират липсата на стопена вода, а по-плиткото ниво на Рейн засяга всеки, който използва водния път, според изследването. Товарните кораби могат да бъдат сериозно затруднени средно за повече от два месеца годишно до края на века, се казва в доклада.

Производството на електроенергия също може да бъде възпрепятствано и доставчиците на питейна вода и фермерите вероятно ще трябва да се подготвят за по-чест недостиг през горещите и сухи лета, когато търсенето на вода е по-голямо.

В днешно време има много методи за адаптиране към липсата на сняг. В земеделския сектор все повече навлизат изкуствените резервоари за съхранение, които събират дъжд през зимата, за да компенсират липсата на вода, причинена от намаляващото снеготопене. Но според климатолози това означава промяна на естествената среда, а в планините също има ограничено пространство на такива басейни. Затова, когато рискът от суша се увеличи, трябва да намираме начини да пестим вода, където можем. Все повече фермери започват да мислят какви видове култури могат да се отглеждат в по-суха среда вбъдеще.

Планинските райони също усещат последствията от липсата на сняг. Когато проливен дъжд замени снеговалеж, рискът от свлачища се увеличава, а когато снеготопенето и проливният дъжд съвпаднат, положението се влошава. Оскъдните снеговалежи променят изцяло и екосистемите – тези, които са свикнали със сняг, ще имат съвсем различен състав, защото други видове ще мигрират. Топенето на снега поддържа планинската почва влажна за по-дълго време от дъждовната вода, тъй като се отделя постепенно за дълъг период от време, а не на кратки изблици. Тази влага е важна за растежа на растенията през пролетта. Липсата на вода също насърчава вредителите – на насекомите им е по-лесно да си проправят път през сухи и слаби дървета.

В опит да се защити снегът ледници се покриват с бели пластмасови брезенти, но това освобождава микропластмаса в околната среда.

Снежната покривка е важна част от ефекта „албедо”, който се отнася до способността на повърхността да отразява светлината. Като отразява светлината, белият сняг помага да се поддържа ниска температура на планетата. Това е особено важно в полярните региони. В ниските планински вериги загубата на сняг не играе огромна роля в глобалния “албедо” ефект, но има значително локално въздействие. Без отразяващ бял сняг почвата се загрява по-бързо и изсъхва. Дъждът се оттича от сухата земя, вместо да се просмуква, което от своя страна увеличава риска от горски пожар, тъй като по-сухата среда е по-лесно запалима.

На практика е невъзможно да се замени или съхранява сняг. Това е много скъпо и е осъществимо само на определени места, където има икономически аргументи, като например зимните спортове. Производството на изкуствен сняг изисква много енергия и вода и в много региони един ден ще стане твърде горещо дори и за това. Експериментално ледници се покриват с бели пластмасови брезенти, за да се защити снегът. Но това е процес, който отнема страшно много време – няколко седмици, за да се разпъне платното, и още толкова, за да се прибере. Освен това е доказано, че брезентът освобождава микропластмаса в околната среда.