Досега са дадени 70 хил. евро за проекта
Опитните животни са с въведени елементи от човешка имунна система
Учени от БАН тестват българска ваксина срещу COVID-19 върху хуманизирани мишки без имунна система. “Българската ваксина е иновативна, протеинова, съдържаща къси вериги олигопептиди, които са елементи от вирусните протеини. Въведени в човешкия организъм те трябва да създадат имунен отговор, който да разпознава коронавируса и да го обезврежда”, обясни пред “Труд” шефът на Института по микробиология към БАН проф. д-р Пенка Петрова. Късите олигопептиди са капсулирани в липидни наночастици. Колкото до липидните наночастици, те са подход или механизъм за доставяне на ваксината в човешките клетки. Докато липидните наночастици са използвани и в други COVID- ваксини, олигопептидната ваксина по български модел е по-различна от всички предлагани досега, подчерта проф. Петрова.
Разработката на българската ваксина е започнала миналата година. Най-напред е направен математически модел, който показал на учените кои части от вируса могат да използват. Търсени сa такива, които да не мутират, но да предизвикват достатъчно силен имунен отговор. След това са избрани наночастици, а препаратът е създаден след повече от 6 месеца. В хуманизираните мишки се въвеждат елементи от човешката имунна система. Така имунизирайки ги, може да се предвиди какъв ще бъде и имунният отговор при хората, обясни проф. Петрова.
Ваксината се разработва от колектив с ръководител проф. Андрей Чорбанов от департамента по имунология към института по микробиология на БАН. В България няма друго предложение за ваксина срещу COVID-19. До момента финансирането на препарата е осъществено по пилотен проект за 70 000 евро на институт “Пастьор” в Париж, към който институтът по микробиология на БАН е асоцииран член. Учените ни са подали и проект към фонд “Научни изследвания”, но до момента оттам финансиране няма. Договорът, който е за 250 000 лв. не е подписан.
Междувременно в отговор на депутатски въпрос здравният министър Костадин Ангелов съобщи, че министерството би “финансирало такава ваксина, ако има всички данни и документации за нея”.
Петиция в подкрепа на българската ваксина срещу COVID-19 пуснаха в социалните мрежи неправителствени организации. Зад тях застанаха и българи живеещи в чужбина. Те настояват институциите да подкрепят българската наука и усилията на нашите учени за създаване на универсална ваксина срещу COVID-19.
От НОЩ ще следят как върви кампанията
Няма да има допълнителни рестрикции
Борисов нареди на щабовете да отидат по региони и да контролират процеса.
Едновременно с четвъртата фаза от ваксинационния план да се създаде зелен коридор за всички желаещи да се ваксинират срещу COVID-19. Това разпореди министър-председателят Бойко Борисов на работно съвещание, свикано от него с представители на Националния оперативен щаб, ваксинационния щаб и здравния министър. Премиерът беше категоричен, че на първо място е важно всеки желаещ лекар да бъде ваксиниран.
Същевременно, след като са създадени условия за ваксиниране и за втората и третата фаза, трябва да се даде възможност и за всички останали, които чакат, за да бъдат ваксинирани. “Отивате по регионите в страната, за да наблюдавате процеса лично и пускате зелени коридори за желаещи да се ваксинират. Така процентът ваксинирани ще се повиши много, ще имаме още по-голям щит срещу пандемията и няма да се налага допълнително затваряне или рестрикции, каквито има в другите държави”, категоричен беше министър-председателят.
Молекулата АСЕ2 (ангиотензин-конвертиращ енизм 2) е входната врата, през която SARS-CoV-2 прониква в клетката-гостоприемник (т. нар. рецептор). АСЕ2 когато вирусът се свърже със своя рецептор АСЕ2, настъпват поне два неблагоприятните ефекта: 1) Това бележи началото на инфекцията, и 2) Молекулата АСЕ2 е ангажирана от вируса и „излиза от строя”, което ѝ пречи да си свърши работата, поддържането на равновесието, в което тя участва е нарушено, а пътят към увреждания, произтичащи от тежка възпалителна и фибротична реакция е отворен. Именно този механизъм е разпознат като двигателна сила на тежките увреждания при COVID-19 (остър респираторен дистрес синдром и фиброзата на белия дроб - заместване на работещата тъкан с нефункционална).
Нашите усилия са насочени към търсене на възможности за възстановяване на ефектите на молекулата АСЕ2, в случая чрез идентифициране и използване на молекули, които наподобяват действието ѝ. Този подход се очаква не само да бъде стъпка напред в овладяването на кризата COVID-19, но и да помогне при решаване на други значими медицински и обществени предизвикателства. За изпълнението на амбициозната програма на проекта е нужно финансиране.
По проекта работят Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей-БАН, Тракийския университет в Стара Загора, Институт по биология и имунология на размножаването-БАН, Александровска болница, както и на специалисти от Словения, Великобритания и Турция.
България произвежда ваксини от 1960 г. Историята започва с доктор Сребра Родопска, която през 1948 година заминава за Париж заедно със съпруга си - специалиста по вътрешни болести проф. Ташо Ташев. Когато се завръща в България, доктор Родопска пренася ваксината нелегално и я адаптира, използвайки московския ваксинален субщам 374А.
Създателката на българската БЦЖ ваксина получава признание от световната научна общност по време на първата техническа конференция в Женева през 1956 година, като до момента тази ваксина се смята за най-добрата в света.
Съществуват и организационни трудности
За мнозинството от българите началото на ваксинационната кампания не стартира убедително. Към днешна дата едва 1.5% заявяват, че са получили поне една доза ваксина, само 10 на сто изразяват желание за бързо ваксиниране. Това показва представително проучване на Алфа Рисърч, проведено в периода 8 - 15 февруари сред 1007 пълнолетни граждани. Тезата за ваксината като спасение влиза в едно изключително недоверчиво и разколебано обществено мнение, което цяла година е облъчвано от най-различни теории - от конспиративни теории, до теории, които всяват страх и ужас от бъдещето, които разширяват рисковото общество до неимоверни размери, коментира пред БНР социологът Боряна Димитрова от “Алфа Рисърч”. Според нея има и значителни организационни трудности, които са предпоставка за отдръпване на хората,
Според проучване на “Галъп интернешънъл болкан” проведено с 1011 пълнолетни българи, желаещи да се ваксенират са предимно възрастни българи.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш