Кресчендото за тарифите на Тръмп е фалшиво

Просто Америка си гледа интереса. Въпросът е ние как си гледаме нашия

Немската автомобилна индустрия не може да се конкурира по цени и качество с американските коли

Думи като „мита“ и „тарифи“ се превърнаха в едни от най-използваните в последно време. Всеки, чул-недочул, се упражнява по въпроса без реално да се прави опит да се вникне в дълбочината на темата. Мненията от истеричният анти-Тръмп сектор варират от подносови попържни до фалцентно кресчендо. Никой от тях, от тези с най-кресливите мнения имам предвид, не вниква обаче в същината на казуса. 

Мятат се в пространството апокалиптични прогнози, злобни врачувания, мъдри словоблудства. Въобще, тече едно упражнение по красноречие, което, струва ми се, е не просто изтъкано от полуистини и откровени лъжи, но и издава масовата некомпетентност на много от говорещите глави, които се опитват да заменят липсата на експертност с използването на злокобен и категоричен тон. Грозна гледка.

Преди да се кажат няколко думи за самите тарифи, нека кажа от каква камбанария си позволявам да коментирам казуса. Освен, че познавам в дълбочина детайлите на американската политическа сцена в момента, имам и една друга битност, която ми дава увереността да се изказвам по тези теми. Занимавал съм се цял живот с международна търговия и логистични вериги в сферата на металните суровини.

Компании, в които съм инвестирал, са транспортирали стомана, мед, алуминий и всякакви други метали по всички краища на Европа с използването на всички видове възможен транспорт. Образно казано в нашия екип имаме опит в търговията с метали във всякакви пропорции - от бусчета, през контейнери, камиони и влакове, чак до най-големите морски кораби, товарени и експедирани от четири различни държави и предназначени за крайни потребители на три континента. Та, може да се каже, че имаме необходимото знание относно процеса по международна търговия на суровини, особено на металите, които са в ядрото на тарифния казус.

На първо място не бива да се смята, че въпросът с тарифите е някаква приумица на Доналд Тръмп. Това, че говорещите телевизионни глави не знаят, че темата е стара, не я прави нова. И докато някакви случайно попаднали в темата хора се упражняват по медиите как това било, видите ли, някаква екстравагантност на Тръмп, на хора като мен, които знаем фактологията, ни се налага да обясняваме, че черното е черно, а не бяло. Въобще, нивото на публичен дискурс е паднало до отчайващо ниски нива, но това е съвсем друга тема.

Тарифите са въпрос стар, колкото самите Съединени щати. Буквално до преди сто години Америка, а и света, оперираха почти единствено въз основа на митнически тарифи. Даже, ако човек познава историята на Гражданската война, ще знае, че формалният повод за същата не само въпросът за робството и особено спорът дали отделните щати или федералното правителство има върховенство при разрешаването или забраняването на робството. Причината за отделянето на южните щати се корени и в голямата тарифа, останала в историята под името на нейния вносител Джъстин Смит Морил, която се разглежда от Конфедерацията като силно накърняваща интересите на Юга, който е силно зависим от внос.

Отделно, до началото на 20-ти век САЩ буквално нямат подоходен данък. Цялата система на приходната администрация започва да се разраства до днешните мащаби след Голямата депресия, която е повод да се отменят тарифите и да се върви към свободна търговия. Не, че тарифите са причина за Голямата депресия, но те са използвани в политическия дебат като аргумент на опозицията и съответно под натиск биват отменени. Въпросната свободна търговия се разраства едва след края на Втората световна война, за да достигне до днешните си мащаби, които са плод на процесите, протекли след падането на Берлинската стена. Но до преди Голямата депресия големите мита за внос (често съчетани със забрани за износ на суровини) са крайъгълния камък на финансирането на федералното правителство. Тарифите са онзи финансов инструмент, който позволява държавата да функционира без да се налага да се облагат доходите на физическите и юридическите лица.

Днес, разбира се, данъците не могат напълно да изчезнат, защото няма как да се върнат времената на толкова големи и всеобхватни мита. Но това, което Тръмп прави сега далеч не е връщане на тарифите като основен приходоизточник, а е просто възобновяване на добрата стара американска традиция да се защитава и стимулира националното им производство. Страничен ефект от този процес е това, че администрацията ще може да намали данъците. Те няма да изчезнат, но ще се намалят, а това ще направи американците по-богати от преди, което в крайна сметка е целта на администрацията на Тръмп.

Другият фалшив наратив е, че видите ли Тръмп щял да счупи световната търговия. Моля? Я, по-спокойно, ако обичате. Нищо такова няма. Светът е търгувал от зората на записаното време, в което винаги, навсякъде и във всяка държава е имало мита при внос. Даже обратното е вярно - свободната търговия е експериментът, не митата. Да, ще има промени, ще има размествания на пластовете, но до някакъв търговски апокалипсис няма как да се стигне. Тръмп просто връща големия разговор за митата и правото на всяка държава да има своя политика по това от кого и как иска да получава стоки и кои стоки да положи усилия да си произвежда сама. Какво лошо има в това?

Към момента на писане на тези редове все още се чака новината за тарифите, които Тръмп ще обяви в т. нар. „Ден на освобождението“. Но и това е изпълнено с митологеми и пропаганда. Вижте, кое е в основата на тарифите, които президентът ще обяви? Принципът на реципрочността. В момента много страни, включително и целият Европейския съюз налагат мита върху тази или онази американска стока. Америка обаче няма такива мита върху стоките, идващи от тези държави. Една тениска да си внесеш от Щатите, ще имаш в България 10 на сто мито при внос.

Ако обаче от Америка си поръчаш българска стока, тя в общия случай няма да има мито. Това справедливо ли е за американската държава и производители? Това, че цяла Европа, а и редица други страни, налагат мита на САЩ, които си действат от години, счупило ли е международната търговия? Имало ли е тоя вой, когато са въвеждани? Ами, в крайна сметка нека се поставим на тяхно място. Ние им държим тарифи за техните стоки. Най-брутален е примерът с митата върху автомобилите, защото немската автомобилна индустрия не може да се конкурира по цени и качество с американските коли и затова лобират за такива мита именно върху колите, но те нямат право да ни отвърнат със същото? Хайде, малко да сме последователни. Ако не искаме тарифи от Америка за наши стоки, нека махнем нашите тарифи върху техните стоки и да преговаряме. Сигурен съм, че ще постигнем компромис.

Въобще, много е изпълнен с истеричност и кресчендо този дебат. А той не е нито нещо ново, нито ще унищожи света, нито ще настъпи някакъв ад под небето. Просто Америка си гледа интереса, което е нормално. Въпросът е ние как си гледаме нашия.