Партизанин застреля редактор, защото не го признавал за поет

“Бъди!” е единствената книга, четена преди да стане литературен факт

Партизанска майка роди и откърми злият гений на литературното отмъщение. В мътилката след Девети септември излязъл от гората поет застреля редактора, който не е оценил неговия талант. После остави автомата, изми си ръцете и продължи да пише.

Името на палача е Станислав Бъчваров, нарекъл себе си Вихров. Жертвата е Борис Руменов, когото всички знаят като Борю Зевзека. Този епизод лепна кално петно в историята на нашата литература. Силните на деня се опитваха да го крият и трият, но то продължава да свети със страшна сила.

Станислав Бъчваров е от Пловдив. “Роден в бедно учителско семейство - сочи неговата биография, - той още в ранното си детинство се сблъсква с жестоката и нерадостна действителност на големия град, вижда страданията и беднотията на пловдивските работници от “Картела”, “Тютюнджиян” и пр. и обрича сърцето и таланта си на тях - пролетариите, творците на благата, най-отрудените, най-онеправданите - жадуващите за слънце и живот, и тънещи в нищета и мрак.”

През 1927 г. Бъчваров заминава за Франция да види как стоят работите с тамошния пролетариат. Връща се през 1931 г., обикаля различни градове, установява се в столицата. Гражданската война в Испания е повод да засенчи Никола Вапцаров. Бъчваров иска да стане интербригадист, но не му уреждат прехвърлянето. “Аз - съжалява той - щях да напиша такива стихотворения за Испания, дори по-хубави от тези на Вапцаров. Той тях тук ги създава, а аз щях там да пиша.”

В първите си книги Бъчваров търси подходяща стихия, която да прогони джибровия дъх от името му. “Хайдутин” е подписана с псевдонима Снежин, а в “Песен на пристанището” вече е Вихров.

Станислав Вихров гравитира около групата на кафене “Средец”. В него се събират Тодор Павлов, Христо Радевски, Кръстю Белев, Крум Григоров, Венко Марковски. Отбива се и конкурентът Вапцаров. Заради левичарството му викат Якобинският клуб.

“Средец” не е по вкуса на Борис Руменов. Той предпочита да си пие питието в неутрално заведение. Никога не е бил партиен член и не е демонстрирал политически пристрастия. Неговата мисия е друга. В цялата си многострадална история българският народ е имал нужда от зевзек, който да го разтушва в мъки и неволи. Борис Руменов го прави близо четири десетилетия.

Той става Борю Зевзека като тартор на “барабанистите” около сп. “Барабан”. Заедно с “българановците” около сп. “Българан” и “кводаистите” около в. “К'во да е”, четата на Зевзека определя пейзажа на някогашната литературна бохема. Барабанистите създават своя философия на хумора, свои шутове, свой литературен и извънлитературен живот.

Борю пише хумористични разкази, фейлетони, комедии, фарсове, рецитации, вицове, злободневки. Талантлив актьор, той сам играе героите си на сцената. Разбива скуката на сънародниците, но знае, че смях на гладен стомах е като чифте пищови на гол тумбак. С тази мисъл в главата Борю оглавява дружество “Птица”, а под загриженото му перо излизат съчиненията “Кои полезни кокошки трябва да отглеждаме” и “Евтини и хигиенични курници”.

Пернатата тема дълбоко го вълнува. Борю редактира рубриката “Птицевъдство” на в. “Заря” и хумористичните страници на “Утро” и “Дневник”. Те са онасловени “Кукуригу” и “Кудкудяк”. Тук пътят на Зевзека се кръстосва с този на Вихров.

“Заря”, “Утро” и “Дневник” са под шапката на най-голямата вестникарска компания у нас. Станислав Вихров се блазни да пробие, носи свои творения и дори успява да публикува нещичко. Той обаче се има за гений, иска да превземе страниците, да се говори за него като за явление. Бомбардира с нови и нови текстове, стреля със стихчета и строфи.

Вихров носи, Зевзека хвърля в коша. Вихров пробва отново, Зевзека пак го реже. У Вихров зрее омраза. Редакторът не го зачита за гений. Нещо повече - смята го за бездарник, правилно преценява той.
През Втората световна война Станислав Вихров е мобилизиран. Пускат го в отпуск, който просрочва с половин година. Чуди се що да стори - обратно във войската или напред към гората?”

Станислав Вихров решава да се консултира с ген. Никифор Никифоров, началник на Военносъдебната част към Министерството на войната. Двамата с поета Божидар Божилов го причакват в Банкя. Никифоров излиза от банята и сяда в парка. Божидар отива при него, а Станислав се ослушва на съседната пейка. Парламентьорът пита ще има ли милост, ако избягал от казармата се предаде след шест месеца. “Как шест месеца! Кой ще допусне това?”, подскача генералът.

“Вихров разбра, че няма друг изход и че той трябва да отива партизанин - не винаги партизанин се отиваше доброволно, понякога обстоятелствата налагаха това...”, обяснява Божилов. “И стана партизанин в родопския отряд доста кратко, тъй като този разговор се води един-два месеца преди Девети септември”, уточнява той.

На Девети Станислав Вихров излиза от шумата и първата му работа е да си разчисти литературните сметки. Обаче няма оръжие, тайна е как се е сражавал с фашистите? Взема шмайзер на заем. После обръща три-четири на екс - за кураж. Намира и помагач. Вечерта на 10 октомври 1944 г. двамата тръгват по ул. “Добри Войников” в Лозенец. Търсят дома на Борю Зевзека. Спират пред №29. Чукат. Отваря съпругата Цветана Руменова. Казва, че мъжът й го няма.

Гостите си тръгват, но след час-два идат отново. Борю се е прибрал. Вихров и другият го информират, че е арестуван, да си вземе това-онова. Зевзека слага под мишница одеало и възглавница.

Екзекуцията е извършена в Борисовата градина. След автоматния откос Вихров и неговият асистент хвърлят тялото в Перловската река. После си измиват ръцете.

Няколко дни по-късно Цветана е известена, че съпругът є е убит от неизвестни лица. Да дойде да го прибере и погребе, нареждат от Софийската прокуратура. Ковчегът бил закован - не се знаело какво има вътре.

Междувременно Вихров търси Елин Пелин. И на него имал зъб, и за него е приготвил куршум. Пелинко обаче излиза пъргав, укрива се и отървава кожата. Така в черния списък на пишман партизанина е отметната само една жертва.

След разправата Станислав Вихров е назначен за помощник-командир на Трети конен полк. По време на бойните действия пуска феноменална книга. “Бъди!” се появява в Пловдив през 1945 г. Уводно е поместен портретът му. На второ място е ликът на Никола Вапцаров. Отпечатани са панегирици от Кръстю Белев и Христо Радевски. Вътре е и биографията на автора. Всичко е тиражирано в 20 000 екземпляра.

“Бъди!” е единствената книга, четена преди да стане литературен факт. Макар, че е стъкмена след Девети септември, тя мистериозно битува преди тази дата. Няма майтап, през 1962 г. Иван Рудников свидетелства във в. “Вечерни новини”: “В дните на съпротивата тя бе любим другар на прогресивните хора по лагери, затвори и партизански отреди...”

Цветана Руменова твърди, че е виждала в дома на Вихров одеалото на Борю Зевзека. Същото, с което е тръгнал към екзекуцията. Палачът се е завивал с него, за да сгрее творческата си немощ. Нали и Салиери е искал да свири на пианото на Моцарт!