Изборът на Радмила Шекеринска на високия пост е знак, че Северна Македония е слабо звено в Алианса

В пасианса на Марк Рюте македонската кандидатка пасна повече от българката Мария Габриел

Радмила Шекеринска от Република Северна Македония бе избрана за заместник-генерален секретар на НАТО. Или назначена, няма значение.

В Скопие не крият задоволството си от това. Двукратният министър на отбраната в два от кабинетите на премиера Зоран Заев получи поздравления, в това число и лично, при съответна церемония, от президента на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова.

Поздрави я и българският президент Румен Радев, както и други държавници и политици от района.

Ако бях заядлив и не се опитвах да спазвам правилата за отказ от езика на омразата, бих си позволил нахалството да сравня това назначение с един български пример от първите правителства на прехода. Имаше един Нейчо Неев, който беше казал, че „ега ги държавата, на която аз съм вицепремиер“. Вие си направете подобна конструкция с Шекеринска и НАТО.

Но пък край Вардар се радват. Нека се радват. Това назначение на Шекеринска, ако не се лъжа, е най-високата позиция, която политик от Северна Македония получава. Не броя ротационните председателства начело на някои важни международни институции като Общото събрание на ООН. Но изборът на Шекеринска, посочена от новия генерален секретар на НАТО Марк Рюте, във всеки случай заслужава да се огледа от всички страни.

Това е лично признание за самата Шекеринска, която направи своята политическа кариера като един от най-дейните и важни активисти на посткомунистическия Социалдемократически съюз на Македония. Като активист на младите от СДСМ бе наречена Хайди заради външния си вид подобно на популярната героиня от детски сериал. За известно време дори беше начело на партията, за да се оттегли след като претърпя сериозна електорална загуба на едни местни избори. После пак се върна и издигна.

Минаваше за човек на „папата“ Бранко Цървенковски, но изкара два периода като министър на отбраната при Зоран Заев. Последното ѝ оттегляне бе през 2021 г., та много хора помислиха, че и тя, както Цървенковски, ще остане зад кулисите и оттам ще се опитва да реди политически пасианси. В този смисъл новото ѝ назначение връща Шекеринска отново и направо в голямата политика.

Нейната нова работа даде възможност на премиера Християн Мицкоски да демонстрира пред обществото колко широко скроен като политик и държавник е. Без да е такъв, разбира се, със своята заслепеност да не вижда нищо повече от тесните партийни рамки начело на ВМРО-ДПМНЕ. Независимо, че Шекеринска е от съперническата политическа и идеологическа електорална сила СДСМ, Мицковски я поздрави и заяви, че подкрепата на ръководеното от него правителство за кандидатурата ѝ е била напълно в интерес на държавата. Тоест партийните му интереси в този случай не са били важни и са били поставени в услуга на държавните. И сега най-важното. Шекеринска претърпя своя лична и крайно неприятна драма в онази паметна нощ на 27 април 2017 г., когато активисти на ВМРО-ДПМНЕ влязоха със сила в парламента и извършиха истински погром над сградата и над някои депутати. Шекеринска бе една от най-пострадалите. Светът още помни кадрите, на която един самозабравил се местен лумпен я хвана за буйната ѝ къдрава коса и я размяташе като кукла.

Но хайде да се разберем - нейният избор за заместник-генерален секретар на НАТО не е толкова резултат на лична оценка, а на геополитически съображения. Северна Македония е слабо звено в структурата на Алианса. Поставянето под съмнение от новите власти начело с ВМРО-ДПМНЕ на договорната триада - Охридски договор, Договор за добросъседство с България и Преспански договор с Гърция, подрива стабилността в държавата и региона. Щели да ги ревизират, да ги отменят, да не ги изпълняват, такива приказки са всекидневие. Вече имаме и първите закони, произтичащи от Охридския договор, които бяха отменени. Щели да бъдат изработени нови, по-добри.

Но ако Охридският договор от август 2001 г. успокои етническото равновесие в страната, то без подписването на документите с България и с Гърция Северна Македония нямаше да бъде член на НАТО. Тогава и София, и Атина изпълниха една геополитическа задача да отворят пътя на Скопие към пакта. Вярно, с Преспанското споразумение Гърция „взе“ повече за своите национални интереси, отколкото България с Договора за добросъседство. Но в крайна сметка, ако ги нямаше, днес Северна Македония щеше да стои пред вратите на НАТО и Шекеринска най-вероятно щеше да продължава да бъде извън активната политика. Лошият спомен от Съвета на НАТО през април 2008 г. в Букурещ, когато Гърция спря Република Македония за членство в Алианса, отново щеше да бъде жив. Той и сега не е забравен напълно.

И още нещо. С членството на Северна Македония в Алианса бе затворена „огърлицата“ от държави членки на НАТО, с която Сърбия бе окичена. Сърбия, която по много причини, не иска да кандидатства за блока. Сърбия, която се превърна в руско прокси на Балканите с отказа си да се присъедини към европейските санкции срещу Москва. Сърбия, която открито се опитва да прокарва икономическите и инфраструктурни интереси на Китай в нашия район, а и в цяла Европа. С поемането на властта в Скопие от ВМРО-ДПМНЕ традиционното влияние на Белград в южния съсед се формализира с назначаването на лидера на една от двете партии на сърбите в страната - Иван Стоилкович, за вицепремиер, отговарящ за политиката към етническите общности. Няколко чествания на годишнини от историята на Сърбия на територията на Северна Македония и неговото участие в тях показаха, че на практика той повече защитава интересите на Белград, отколкото да се грижи да изпълнява задълженията, които има като вицепремиер в правителството в Скопие.

Постът заместник на генералния секретар на НАТО има своята военнополитическа тежест. Тъкмо такава е идеята на Рюте Шекеринска да ползва целия ресурс на поста си, за да върне вътре в страната си стабилността в отношението към Алианса, да консолидира политическия елит около задължението да спазва извечното дипломатическо правило, според което подписаните договори се изпълняват. Задачата е тези възможности и инструменти, които постът ѝ дава, да бъдат насочени в правилната посока.

И ако това ви се струва антилогично, помислете си само за това, че Шекеринска измести Мария Габриел от България. Пасиансът на Рюте с Шекеринска в него му пасна повече и геополитически, и кадрово, отколкото да предпочете политик от България, която проблеми с отношението си към НАТО няма.

Сигурен съм, че Мария Габриел много по-добре щеше да се впише в структурите на Алианса, но пък страната ни върви стабилно като по-стар член на блока. И с помощта за Украйна, и с изграждането на инфраструктура на НАТО на родна територия, и с превъоръжаването на българската армия. Логиката сочи, че Мария Габриел би трябвало да спечели. Но Рюте се довери на антилогиката и избра къдравата и на моменти дори чорлава Радмила Шекеринска.

И нещо лично. За цялата ми дългогодишна кореспондентска работа край Вардар един единствен местен човек ми е предложил да си говорим на английски, когато е разбрал, че съм журналист от България. Това беше Радмила Шекеринска. Отговорих ѝ, че няма проблем, щом така желае. Тогава просто исках да я попитам дали има някаква роднинска връзка с фамилията Шекеринови от Петрич, близки на нашето семейство. Не ми отговори.