Ядреният риск нараства

Докато Русия и Запада се подготвят за продължителен конфликт

Войната в Украйна може да разтърси европейския континент и да дестабилизира международната система

Тъй като руската война в Украйна продължава вече втори месец, рисковете от катастрофална ядрена ескалация между Москва и Запада продължават да нарастват.

Съобщава се, че подтикнати от войната в Украйна, Финландия и Швеция придвижат напред своите евентуални кандидатури за присъединяване към НАТО. „Всичко се промени, когато Русия нахлу в Украйна“, каза финландската премиерша Сана Марин в сряда по време на общата конференция в Стокхолм с нейната шведска колежка Магдалена Андерсон. „Мисля, че нагласите на хората във Финландия, а също и в Швеция, се промениха и бяха променени много драматично заради действията на Русия. Това много ясно доведе до необходимостта от развитието на процеса във Финландия да се проведе дискусия за собствения ни избор за сигурност“, каза Марин.

По-рано беше съобщено, че Финландия е готова да кандидатства за своето членство в НАТО преди края на май, като скоро след това ще бъде последвана и от Швеция. Лондон изрази своята подкрепа за разширяването на НАТО с Финландия и Швеция. „Швеция и Финландия са свободни да избират своето бъдеще без външна намеса и Обединеното кралство ще подкрепи това каквото те решат“, написа в Туитър британският външен министър Лиз Трус. Ръководителят на НАТО Йенс Столтенберг повтори това съобщение, като каза пред CNN, че двете северноевропейски страни ще бъдат „много добре дошли“, ако решат да се присъединят към НАТО. Администрацията на Байдън досега е била по-амбивалентна в публичните си съобщения, но според съобщенията е провела задкулисни консултации с Хелзинки и Стокхолм за тяхната евентуална кандидатура за НАТО.

Русия заплаши, че присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО, ще засили присъствието на алианса в Балтийско море и потенциално ще милитаризира дългата 800 мили финландско-руската граница и ще предизвика нова вълна на ядрена ескалация. „Ако Швеция и Финландия се присъединят към НАТО, дължината на сухопътните граници на алианса с Руската федерация ще се удвои повече от два пъти. Естествено, тези граници ще трябва да бъдат усилени“, каза Дмитрий Медведев, бивш президент на Русия, който сега е заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия. „Не може повече да се говори за статута на Балтийско море, като свободно от ядрени оръжия и балансът там трябва да бъде възстановен“, каза той, намеквайки, че този ход ще накара Русия да постави своите ядрени оръжия в Балтийския регион като отмъщение.

Западът отхвърли тези предупреждения на Кремъл: „Руските заплахи към скандинавските и балтийските държави не са нови и само укрепват нашето единство“, каза Лиз Трус в своя туит. Карл Билд, бивш премиер на Швеция, отхвърли изявлението на Медведев като „доста празна заплаха“, и посочи за предполагаемото присъствие на ядрени оръжия в руския централноевропейски анклав Калининград.

Новооткритата готовност на НАТО да използва тези опции за сигурност, които преди това биха били отхвърлени като твърде рисковани и ненужно провокативни, подчертава контурите на новия зараждащ се подход към политиката на Русия след 24 февруари. „Епохата на нашите ангажименти с Русия приключи“, заяви Трус на вечеря по-рано този месец с колегите си от НАТО. Вместо това НАТО трябва да базира подхода си на „устойчивост, отбрана и възпиране“, каза тя и добави, че основният принцип на Основополагащия акт НАТО-Русия от 1997 г., а именно, че двете страни „не се считат една друга за противници“, сега е мъртъв.

Докато Русия се подготвя за новата си офанзива в района на Източен Донбас, Запада удвоява безпрецедентната си програма за военна помощ за Украйна. Вашингтон не просто дава на Украйна оръжия, но u казва къде да ги насочи. Според пресните доклади администрацията на Байдън значително е разхлабила своите вътрешни правила с цел да позволи на Пентагона и на разузнавателните служби на САЩ да споделят своята информация за насочване в реално време с украинските военни.

Съобщава се, че администрацията на Байдън все още не желае да предостави на въоръжените сили на Украйна информация за насочване срещу руските сили в Русия. Но с нарастващия натиск от страна на републиканци и демократи, които твърдят, че САЩ не правят достатъчно, за да подкрепят украинските военни усилия, изглежда е само въпрос на време и тази линия да бъде прекрачена.

Въпреки че продължават да предоставят оръжия и разузнавателна информация, за да продължи войната за неопределено време, основните членове на НАТО ефективно ограничиха позицията на Украйна в продължаващите мирни преговори. „Трябва да гарантираме, че всички бъдещи преговори няма да доведат до продажбата на Украйна или до повтаряне на грешките от миналото“, обяви британското външно министерство. „Спомняме си неспокойното споразумение от 2014 г., което не успя да даде на Украйна една трайна сигурност и Владимир Путин просто се върна за още. Ето защо не можем да му позволим да спечели от тази ужасяваща агресия“. Междувременно ЕС поиска от Кремъл „незабавно и безусловно да изтегли всички сили и военно си оборудване от цялата територия на Украйна“, и добави, че Русия трябва „напълно да зачита териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна в рамките на нейните международно признати граници“. С други думи, всяко мирно споразумение, което би позволило на Кремъл да запази своя имидж, ще изглежда неприемливо за Запада. Всяка съответна отстъпка, независимо дали ще бъде под формата на гаранции срещу разширяването на НАТО или на гъвкавост по отношение на статута на определени територии в източна Украйна, ще се третира като всичко освен морално престъпление.

Коалицията от мнозинството от западните правителства изглежда работи не за улесняване на едно мирно споразумение чрез преговори за прекратяването на хуманитарната катастрофа, която се разгръща в Украйна, а за да завлече Кремъл в едно дългогодишно блато, което би направило в сравнение афганистанските муджахидини да заприличат на бледи сенки.

Киев е насърчаван от своите западни благодетели да не обмисля всички прагматични и креативни решения, насочени към бързото прекратяване на кръвопролитията, а да преследва максималистичната си програма на бойното поле и на масата за преговори. Някои републиканци в Конгреса оказват натиск върху администрацията на Байдън да улесни украинските контраофанзиви, за да може той да си върне всички територии, окупирани от Русия, включително Крим и отцепилите се Донецка и Луганска народни републики (ДНР и ЛНР). След като боевете се изместват на изток, призивите за помощ на Украйна в битката u срещу Русия вероятно ще стават все по-силни. Намерението на много западни правителства е да се държи Москва в ъгъла, но какво може да се случи, ако те успеят в това си намерение?

Няма индикации, че Кремъл, който е убеден, че неговите екзистенциални интереси са заложени на карта в един продължаващ конфликт, да има намерение да отстъпи пред лицето на една кампания от максимален натиск на Запада. Напротив, всички текущи признаци сочат към една по-нататъшна ескалация. Директорът на ЦРУ Уилям Бърнс предупреди, че ако Русия се окаже неспособна да преобърне своите военни неуспехи в Украйна чрез използването на конвенционални средства, Москва в крайна сметка може да вземе решението да използва тактически ядрени оръжия с малка мощност и обсег. Тъй като надеждите за дипломатическо решение намаляват, войната в Украйна е готова да разтърси европейския континент и допълнително да дестабилизира международната система без да се вижда нейния край.

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)