Защо отново страната ни е третирана като държава членка „втора ръка“

На 13-ти февруари това, което редица български общественици предупреждаваха, че ще се случи, стана реалност. Първите мигранти пристигнаха с чартърен полет от Австрия. Общо 32-ма са върнати в България, спрямо споразуменията с Австрия от декември 2023 г. За жалост, това не е изненада за българската общественост, тъй като, за да ни допусне в така наречения „въздушно-капков Шенген“, австрийският канцлер Карл Немахер изнуди България, да приема допълнително афганистанци и сирийци на своята територия.

Само че сделката, каквато беше представена на българската общественост, е, че мисията на Фронтекс в България трябва да се увеличи трикратно, трябва да се установи засилен граничен контрол между Румъния и България и Австрия трябва да изпрати специалисти и съветници, които да помагат на българските гранични служби на летищата ни.

Доколкото е известно, все още нищо от тези поети ангажименти не е изпълнено. Ако наистина такава е била договорката, то е редно стенограмите от междуправителствените срещи да бъдат публикувани и българските власти да поискат изпълнението на австрийската част от договорката, преди да ни бъдат връщани каквито и да било мигранти. На такова високо равнище, и по такива важни въпроси като Шенген и миграционна политика е ясно, че има подписани документи и е редно те да се спазват от всички страни.

В този ред на мисли години наред настоящото ръководство на Европейската комисия, както и предишното, налагаха „солидарност между страните членки на ЕС“ по отношение на миграционната политика. Тази политика кулминира с решението на Съвета на ЕС от 8-ми юни 2023 г., с което се установява принципът на задължителната солидарност между държавите членки по въпросите за миграцията. Накратко, в рамките на тази схема държавите членки на ЕС трябва да се подчинят на квотна система за приемане на бежанци или да понесат финансова санкция от 22 000 евро за всяко отхвърлено лице. Впрочем австрийското ръководство гласува „за“ това решение.

В този контекст България не може да бъде сочена като несолидарна страна членка, защото според официалните данни на Евростат, публикувани на сайта на Съвета на ЕС, спрямо населението си, държавата ни е приела най-много украински мигранти от всички други европейски страни. Така при официално население от 6,4 милиона души България е приела 166 535 украинци, а Австрия със своите 8,9 милиона е приела 79 790 украинци. Къде в този случай е солидарността на другите държави членки на ЕС и в частност на Австрийската република с България? Защо отново страната ни е третирана като държава членка „втора ръка“? Излиза така, че не стига, че приемаме огромен брой мигранти, но ни се налагат и такива от определени държави като Сирия и Афганистан.

Българските евродепутати, които са членове на комисиите AFET (външни работи) и SEDE (сигурност и отбрана) към Европейския парламент трябва незабавно да излязат с обща позиция срещу несправедливостта, която се извършва срещу държавата ни и да установят диалог с други страни, като Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Малта и Литва, които са против решението на Съвета на ЕС от 8 юни 2023 г.

Като цяло, Европейската политика за миграцията за пореден път е със сгрешена концепция. Когато през август 2015 г. Ангела Меркел заяви към милионите мигранти, които бяха на портите на ЕС прословутото си „Елате, ще се справим“, това имаше фатални последствия за обикновените европейски граждани. Последната такава беше отпреди няколко дни, когато група египетски мигранти изнасилиха групово италианско момиче в сицилианския град Катания пред очите на приятеля u. Нека припомним, че това съвсем не са изолирани случаи и че такива имаше и в София, когато през 2020 г. сирийски гражданин изнасили българка в столичния квартал „Свобода“, а през 2019 г. двама афганистанци изнасилиха непълнолетно момиче в кв. „Военна рампа“. При такива обстоятелства, нужни ли са на българското общество още мигранти, макар и с цената на „въздушно-капков“ Шенген?

Дъблинските споразумения, заедно с решението на ЕС от 8 юни имат за цел да превърнат държави като България, Гърция и Италия в клъстъри на мигранти. Разбира се, че страните на първа линия ще са най-потърпевши, тъй като мигрантите ще бъдат регистрирани първо тук, а не в страни като Холандия, Ирландия или Белгия, които нямат външни граници и са географски защитени. Ако пък дадена държава членка откаже да регистрира мигрант, то тя ще бъде задължавана да плаща по 22 000 евро глоба на човек. Това не е солидарност, а поредното извиване на ръце от страна на развитите северни държави срещу юга. Тази миграционна политика на ЕС е и смъртна присъда за европейската цивилизация и начин на живот. Ироничното е, че даже има и комисар в текущата Европейска комисия, с ресор „Европейски начин на живот“. Това е гръкът Маргаритас Схинас, който срещу месечна заплата от 25 910 €, e отговорен за миграционната политика, правото на убежище и интеграция на мигрантите. Съдейки по последните случаи от остров Сицилия, както и десетките атентати и убийства на европейци, работата му за последните 4 години и половина може да се определи само с една дума и тя е „провал“. Провал, за когото плащат с цената на живота си обикновените европейски бащи, майки и деца.

За да се защитят европейските граждани и начин на живот е редно да се установят следните правила:

• Изграждане на физически бариери по всички сухопътни външни граници на Съюза с модерно видео наблюдение;

• Установяване на точкова система на имиграция, която да гарантира, че могат да кандидатстват само определен тип мигранти въз основа на възрастта, образованието, квалификацията, трудовия опит и адаптивността към европейската цивилизация и начин на живот;

• Депортиране на неевропейски граждани, които са безработни повече от 6 месеца;

• Строг граничен контрол и недопускане на мигранти до европейската територия, докато не се установи дали не са политически бежанци, в противен случай - недопускане на територията на ЕС;

• Депортиране на неевропейски граждани, които са извършили определен брой гражданскоправни деликти за даден период;

• Уеднаквяване на мерките за уседналост от поне 10 години при процедурите по кандидатстване за гражданство на страните членки на ЕС;

• Солидарност междw държавите членки, но при строго определени фактори като се вземе предвид БВП, население, ниво на безработица, брой на подадените молби във всяка страна, както и се определи къде един мигрант би бил интегриран най-лесно по признаци като лингвистични познания. Така например е немислимо и скъпоструващо да се опитваш да интегрираш тогоански или камерунски бежанец с познания по немски език в България. Също така икономически неизправно и несправедливо е България с икономика четири пъти по-малка от австрийската, да приема повече мигранти от нея.

В заключение - ситуацията с миграцията и солидарността между държавите членки на Европейския съюз представя сериозни предизвикателства пред България, която се оказва под значителен натиск в следствие на недалновидни споразумения и политики. Остава се с впечатлението, че страната ни отново е готова да жертва ключови национални интереси в името на идеята за „Шенген на всяка цена“. Върнатите мигранти от Австрия подчертават необходимостта от спазване на договореностите между страните и изпълнението на ангажиментите за подкрепа и съдействие. Същевременно, случаят изтъква и нуждата от преосмисляне на миграционната политика на ЕС, с цел да се защитят общите европейски ценности и начин на живот, както и сигурността на европейските граждани. Необходимо е да се въведат по-строги мерки за контрол на миграцията и да се укрепят външните граници, за да се сведе до минимум нелегалната имиграция. Само така ще могат да се решат миграционните предизвикателства, които се превръщат в икономически проблем за ЕС в контекста на рецесията, силна безработица и криза в покупателната способност на европейския гражданин.