Над 3 000 шуменци на празнично шествие

Юнкер: Истината е, че Гърция влезе в еврозоната с фалшива статистика

Българска парламентарна делегация e на аудиенция при папа Франциск

Учителката Красимира Бакалова получи наградата на името на Аргира Жечкова

Министър Красимир Вълчев: Азбуката, езикът и книжовността са спойката и опората на националната ни идентичност

Тереза Мей обяви, че ще подаде оставка на 7 юни

Фестивалът „Софийски музикални седмици“ представя уникалния културен живот на София

Половин век от първата си лекция отпразнуваха в същата аудитория възпитаници на Стопанска академия Участниците в срещата учредиха нов алумни клуб с името „НОУД ’73”

Йорданка Фандъкова: Невежеството ражда страх, а страхът – омраза и конфликти

Генералният директор на ЮНЕСКО Одри Азуле: Честит празник и да живее България!

Президентът Радев: Българската писменост е наш щит

Най-бързите нокаути на профиринга

Риболовен турнир ще зарадва великотърновските деца

Вечната и святата… и… Навършиха се 28 г. от смъртта на Елисавета Багряна

Агроном стана унищожител на документи в община Шумен

Васил Георгиев е агроном по образование, но е благодарен за шанса да работи каквото и да е и да бъде полезен

Общинските съвети са почти единственото място, където инвалидите могат да си намерят работа

„На 29 г. съм, щастливо несемеен, завършил съм агрономство в Шуменския университет през 2014 г., Нямам и ден стаж по специалността, а имам огромно желание да я работя! Добре, че община Шумен ми даде шанс да се почувствам полезен – назначи ме за унищожител на документи с лична информация и ми даде заплата. Много съм й благодарен“

С тия саркастични думи и с тъжна усмивка се представя шуменецът Васил Георгиев. Той от четири месеца е стажант – унищожител на документи с лична информация в кметството. За пет години, откакто е получил дипломата за висше образование, е кандидатствал за 20 работни места и все получавал отрицателен отговор. Една от причините – от дете е с рахит, „краката му са на буквата „О“, както сам казва. От май м.г. си помага и с бастун, и добавя, че това съвсем е намалило шансовете му за работа.

Разказва, че е погълнал много горчилка, докато стигне до извода, че общините са единствената възможност за хора, като него с трайни увреждания да получават заплата, а и да се чувстват част от обществото.

„Иначе оставаме забутани под някой лист хартия. Нямам обяснение защо е така, но го отдавам и на предразсъдъци, и на много други неща… Не само на нас инвалидите, а изобщо на младите хора трудно се дава шанс“, казва Васко, като междувременно захранва машината, наречена шредер, с поредния лист хартия. Автоматът го гълта бързо и го дроби на тънки лентички. Поне 2 000 документа минават през ръцете на шуменеца зъбците на автомата на ден. Докато шредера почива загрял, Васко се прехвърля да работи на копирната машина. Дали се изкушава да погледне какво пише в поверените за ликвидиране документи?

„Не, абсурд! Знам, че има интересна информация, но за мен това е просто хартия. Подписал съм и декларация“, обяснява Васил. А от кметството са преценили, че може да му се има доверие. Преди време пак е работил тук за половин година в IT-отдела по друга програма „Старт в кариерата“.

Сега е получил шанс с още 24 „щастливци“ по проекта, наречен „Обучения и заетост на младите хора“ за лица с трайни увреждания до 29 години включително по ОП „Развитие на човешките ресурси“.

Всички ще имат работа 2 години и всеки месец ще се разписват срещу минималната работна заплата. Васко вече е получил няколко заплати и е доволен. Никога не е работил за повече пари. Има още година стаж във фирма за кетъринг, където първо шофьорствал, а после бил на портала и там също получавал толкова. Не се оплаква, че не му стигат. Получава пенсия за 80% инвалидност и заедно с родителите си е свикнал да се справя.

Само с едно обаче не можел да свикне – с отказите на работодателите. Къде ли не е кандидатствал за работа по специалността! В агроаптека за продавач-консултант, за агроном в държавен конезавод, в няколко фирми за торове и препарати в Шумен, Варна и Провадия. Преди година дори ходил на интервю във Фонд „Земеделие“ в столицата – тежко болен и от настинка, но нахъсан, че може да получи работа в шуменското подразделение.

„Като започнат да ми мърморят и всичко ми е ясно. Ставам и си тръгвам. Защото знам, че вратата се затваря пред мен. Само гледам да не ме удари и да успея да изляза с високо вдигната глава“, обяснява шуменецът с тъжната си и саркастична усмивка.
Все пак казва, че още не е отчаян, а „настроението е на макс“. Разсъждава:

„Всички, които са ми отказали, са загубили добър специалист. Аз щом съм отишъл да кандидатствам и заставам в очи в очи с шефа, значи съм сигурен във възможностите си“.

В общината все пак се чувствал оценен. По коридора се засякъл с кмета Любомир Христов. Ръкували се, а градоначалникът му казал „ако има някакви проблеми, се обади“.

„Няма какво повече да се желае, чувствам се равностоен на останалите. Колегата от съседната стая е архитект и казва – наравно с мен си“, казва шуменецът. Не се разбира сериозен ли е, или горчиво се шегува.

По-голям късмет имала 23-годишната Фатме Азиз, която преживяла само един отказ досега.

И тя е на работа в общината от декември, помага на инспекторите, които ловят нарушители на общинските наредби. Иначе е завършила инженерна логистика миналата година, пак в Шуменския университет „Еп.Константин Преславски“. Кандидатствала във фирма за поцинковани телове в Шумен заедно с още четирима души. Не я одобрили, фирмата по трудова медицина казала, че работата не е подходяща за нея. Фатме е с луксация на тазобедрената става на левия крак по рождение и куца. „Разочаровах се, но веднага се записах в Бюрото по труда и ето, че дойде това предложение“, казва момичето. Не се поколебала дали да приеме, въпреки че възнаграждението било наполовина от очакваното. „Важното е, че ще работя в екип, ще трупам стаж, какъвто искат всички работодатели“, казва момичето.

Главният инспектор Борислав Станев е категоричен, че Фатме е попадение за отдела, много отговорна и изпълнителна е. В началото съставяла рутинни административни документи – покани до санкционираните, наказателни постановления за по-дребни нарушения… „Отговорно е, но на нея мога да се доверя. Мисля в бъдеще да я натоваря и да връчва наказателни постановления“, казва Станев. Има шанс Фатме да остане и за постоянно в общината, ако желае. Поне така станало с един от двамата еколози, дошли да работят по друга програма преди година.

Засега нито Васил, нито Фатме мислят да бягат в чужбина, където работят много техни приятели.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.