Дневният хороскоп на Алена за четвъртък, 27.02.2020

На 27 февруари 2020 да почерпят

Украйна разследва Джо Байдън за намеса в работата на прокуратурата

Вдовицата на Енвер Ходжа почина на 99 години

Комисия от Министерство на културата обследва сградите на пл. „Тройката” в Бургас

Вдигнаха “Батмобил“ с паяк в Москва (ВИДЕО)

Гръцки острови на бунт срещу мигранти Недоволство от строителството на нови лагери

Създадоха робот, който може да усеща болка Чувствителността се дължи на синтетична кожа със сензори

Вижте какво ще решава Министерски съвет утре, 27 февруари 2020 г.

Италианец е приет с температура в габровската болница Резултатите от теста за коронавирус ще излязат след два дни

ООН разтревожена заради безпрецедентната инвазия на скакалци в Африка

Втори починал от коронавируса във Франция

Насила отпуск за карантина – незаконен

Осигуровки за фермер, който е и едноличен търговец

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 27 февруари 2020

Акад. Дроздстой Стоянов, член на Експертния съвет по психиатрия, пред „Труд“: Парите в здравеопазването се разпределят с корупционни практики Емиграцията сред българските лекари достигна 78%

?

30 години след промените в България състоянието на здравеопазването продължава да създава напрежение в страната. Пазарният принцип доведе до конкуренция между частни, общински и държавни болници. Но породи и много проблеми. За всичко това разговаряме с Дроздстой Стоянов, един от най-добрите наши специалисти в областта на здравеопазването. Той представя своите виждания за начините, по които може да се оптимизира състоянието на системата, както и да се пресекат сегашните корупционни практики и схеми.

– Проф. Стоянов, как ще коментирате нестихващото напрежение в здравния сектор от последните дни? Станахме свидетели на пети пореден национален протест на медицинските сестри за тази година. Той беше съпроводен с палатков лагер пред Министерски съвет и след среща с премиера Бойко Борисов, със социалния и здравния министър, последваха обещания за още срещи.
– Българското здравеопазване след политическите промени през 1990 г. е в непрекъсната криза, в постоянно състояние на реанимация. То беше реформирано в края на деветдесетте години по време на правителството на Иван Костов. Тази промяна, добра или лоша, не реши големия проблем обаче, свързан с персонала. Децентрализацията и декомерсиализацията, т.е. въвеждането на пазарния принцип в сферата на здравните услуги, доведоха до конкуренция между частни, общински и държавни болници. От една страна, това създава условия за избор на пациентите къде и при какви условия да се лекуват – тук изключвам психиатрията, чието състояние е особено тежък случай. Но, от друга страна, проблемът с персонала остава нерешен. Има хронична недостатъчност както на лекари, така и на медицински сестри поради ниското заплащане и лошите условия на труд, които им се предлагат. Корените на този проблем се състоят в две групи нормативни документи. Първата регламентира следдипломното обучение на здравните специалисти, по-конкретно следдипломното обучение и статута на специализиращите лекари. Отчаяните опити на управляващите да правят промени в наредбата за специализация в системата на здравеопазването през изминалата година само показва тяхното хронично безсилие да намерят разумни решения, чрез които да задържат младите професионалисти в страната. В не по-малка степен, но по различен начин, това се отнася и за медицинските сестри. Тук проблемът не е свързан толкова с тяхната специализация, въпреки че той е актуален и за тях, колкото с изключително ниското възнаграждение на труда им, особено при формиране на допълнително материално стимулиране при специалностите, в които има добре заплатени клинични пътеки.

– Какъв е изходът от тази ситуация?
– Тези два проблема и съответно нормативните документи, които ги регламентират, следва да бъдат решени в интензивен диалог както със съсловните организации, пред които правителството е поело ангажименти при разговорите във вторник и сряда, така и с висшите училища по медицина, които произвеждат тези кадри и които законово носят отговорност за тяхното продължаващо следдипломно обучение. Това, разбира се, трябва да стане в сътрудничество и с останалите съсловни сдружения. Този диалог липсва. При регламентирането на наредбата за специализация на лекарите, на наредбата за трудовото възнаграждение на медицинския персонал, както и при изграждането на т.нар. единни държавни изисквания за обучение в различните здравни професии, мнението на висшите училища и на факултетите по медицина е системно пренебрегвано или изобщо не е търсено. Никой не се е обръщал за консултации към онези академични институции, които са основният двигател на медицинското образование. Тази порочна практика трябва да бъде прекратена; трябва да се потърси мнението на академичните ръководства на висшите медицински училища и на Съвета на ректорите на висшите медицински училища за съществена промяна в действащите регламенти.

– Сред исканията на здравните работници, освен достойно възнаграждение и условия на труд, е също така и пресичане на порочни практики като писане на фалшиви болнични листове и клинични пътеки, както и на финансови злоупотреби с публични средства, включително от страна на директори на лечебни заведения и то в особено големи размери. Как се стигна до тук, могат ли да бъдат прекратени тези нарушения?
– Това е по-лошо от престъпление. Това е грешка и нейните размери надхвърлят тези на углавно престъпление, защото тя пряко засяга националната сигурност на тази страна. Здравното и социалното благополучие на българското население, както и наличието на кадри, добре мотивирани да доставят услуги от здравния регистър, е свързано с националната сигурност. Днешната система, с порочните практики, които изредихте, само мотивира млади, можещи и знаещи хора да емигрират. Към настоящия момент процентът на емиграция на завършилите медицина достигна 78, а този на емиграция сред новозавършилите медицински сестри, които ползват чужд език, е дори по висок. Това обезкървява системата и в нея остават да работят възрастни хора. Сред тях има такива, които в желанието си да обезпечат своето благоденствие и това на близките си, въвеждат порочни практики, на които няма кой да се противопостави – младите, новозавършили лекари, които не са част от тази схема, и които остават да работят в България, са едва 22%. Посочените примери за порочни практики трябва да бъдат наказуеми по съответния ред – чрез отнемане на имущество или друг вид наказание. Недопустимо е в едно лечебно заведение, независимо дали има акредитиран университетски статут или не, управителят да взима 10 или 15 пъти по-високи възнаграждения от персонала, който извършва теренната работа. Такива хора трябва да бъдат заловени и безапелационно наказани по начин, който е назидателен за широката публика. Защото както казах, това е престъпление срещу националната сигурност. Такива лечебни заведения, в които един деспот, феодал, си позволява да взима месечно 40 000 лева, а сестрите му работят за 700 лева, не са привлекателни за постъпване на нови кадри, а тези които постъпват, се грижат за пациентите по неприемлив за тях и техните семейства начин.

– А що се отнася до останалите злоупотреби и проблеми в системата?
– Другите видове злоупотреби в системата според мен са функция на това, че тя е населена с кадри на възраст над 50 години. Не искам да дискриминирам хората по възраст, но младият човек е идеалист. И той вярва в някакви социални норми и правила, които системата убива и той най-често емигрира. Хроничното абдикиране на органи и институции от този проблем е абсолютно неприемливо. По време на работата ми като публична фигура, като национален консултант (по психиатрия – б.р.) винаги съм изказвал становища, които са в полза на обществения интерес, дори с риск те да са непопулярни или да за засягат политически/икономически интереси и няма да се уморя да го правя. В случая в обществен интерес е дадените корупционни практики да бъдат прекратени. Начинът това да стане е като се променят моделите на финансиране чрез интензивен диалог с онези институции, които формират политиките и кадрите в здравеопазването – висшите медицински училища и техните факултети; те трябва да бъдат донорът на промяната. Във всеки от медицинските ВУЗ-ове съществуват звена, които се занимават със здравни политики и мениджмънт, има множество клиницисти, които биха могли да бъдат партньор в този диалог. Вместо това в администрацията на Министерството на здравеопазването полуслучайни хора, попаднали в Народното събрание и в съответната ресорна комисия, взимат решения в абсолютно осакатен диалог с гилдията. А това, че системата е изпепелена от непрекъснати пожари порез последните години, се пропуска.

– Очаква се следващата седмица да бъде подписан Националният рамков договор (НРД) в сферата на здравеопазването за 2020 година, за който Българският лекарски съюз даде мандат. Отново липсваше предварителна яснота за съдържанието му, но от изтекли текстове, се видяха притеснителни моменти като по-голямо доплащане за медикаменти от страна на хронично болни пациенти, въвеждане на минимално време за преглед от 10 минути и т.н. Нормална ли е да липсва прозрачност?
– НРД предполага равноправие. Той е равнопоставеност и прозрачност. Начинът, по който в момента се изготвя НРД, се изразява в това, че определени административни лица от НЗОК уведомяват от вчера за днес представители на съответните бордове в лекарския съюз, че трябва да се явят на преговори; хората отиват там и който, когото надговори. Твърдението, че в системата има недостиг на средства, е също толкова престъпно, колкото те да бъдат крадени. След като системата на здравеопазването може да плаща 50 хил. лв. заплата на управител на здравно заведение, има пари; след като може да купи 40 скенера висок клас, има пари. Въпросът е, че тези средства се разпределят несправедливо между различните специалности, чрез корупционни практики и последващи обществени поръчки. На това може да се сложи край. Ето и най-простият механизъм това да се случи (той е заложен в портала за обществени поръчки): НЗОК отваря интерактивен форум, в който експертни лица, представители на БЛС и други съсловни организации, на висшите училища и на акредитираните болници, да могат да публикуват становища; след като те бъдат събрани, обобщени и минат консултации, да се свика кръгла маса, на която разговорите да бъда водени прозрачно, не задкулисно. В момента задкулисно става следното: започват преговори с касата; даден специалист, който знае своевременно, че трябва да отиде, носи в себе си икономически аргументи, които обикновено са доста сериозни. Принципът е: ти ми даваш клинична пътека за 5000 лева, а аз мога да ти осигуря възвръщаемост на тази стойност под формата на здраве и работоспособност на пациента в рамките на 15 месеца след моята интервенция. Това е видът разговор, който се води в НЗОК и който не става публичен; някой иска реимбурсиране на определена група консумативи и свръхскъпоструващ препарат, поради това, че ще има възвръщаемост на инвестицията. Такива са разговорите. Те трябва да излязат на светло, за да е ясно кой и как разпределя публични средства.

– Говорим за сериозен недостиг на здравни специалисти, задкулисие и несправедливо разпределяне на средства. Какво трябва да се направи, за да се промени всичко това?
– Трябва да се започне с промяна в системата на медицинското образование. Считал съм го като студент, като стажант, като докторант и специализант, продължавам да го вярвам и като преподавател. Но разчитам, че сега имам по-достъпни инструменти, с които да постигна промяна. Системата на висшето медицинско образование е закостеняла и закрепостена от т.нар. единни държавни изисквания. Те регламентират над 90% от обучението на бъдещите лекари чрез задължителни дисциплини, в които те се обучават независимо от своето желание и от качеството на доставяната от преподавателя услуга. Моята визия е такава, че трябва да има не повече от 60% задължителни дисциплини, а останалите да се формират на кредитен принцип чрез интердисциплинарни модули. Например сексуалността и болката – и двата предмета не са типични дисциплини каквито са анатомия, физиология, вътрешни болести. В такива модули с продължителност между 40 и 60 часа може да бъде организирана останалата част от хорариума и да има непрекъсната обратна връзка със студентите за това какво е качеството на доставения учебен процес от преподавателите, за да се правят непрекъснато корекции. Така ще може да се поддържа високо ниво на преподаване, ще се следи къде и как се случва учебният процес. Деканатите и в момента пускат анкети сред студентите, но от тях нищо не следва – не можеш да прекратиш трудово-правни отношения на преподавател, който не си върши работата, нито материално да стимулираш онзи, който добре преподава. И студентът и преподавателят нямат стимул да се справят по-добре, да са активни и в резултат получаваш хора, които са пасивни в системата или емигрират от нея.

– Как промяна в пропорцията на избираемите и задължителните модули може да повлияе на здравеопазването и на образователната система?
– Ако промениш медицинското образование от първия ден, въвеждайки по-малко задължителни и повече избирателни дисциплини, въвеждайки и по-голяма конкуренция между преподаватели и между студенти за по-високи постижения, ще получиш максимално количество добре подготвени кадри. Тук е мястото и ролята и на научните изследвания. Не можеш да твърдиш, че едно висше заведение може да доставя само обучение на студенти и стажанти, без самият ти или някой от екипа ти да извършвате авангардна, иновативна изследователска дейност, която респективно да се вгражда в учебния процес като собствен принос към учебните програми. Трябва да има немалка част от персонала, която да се занимава с обучение на студенти и стажанти; която да има отчетлив изследователски принос и да мотивира самите студенти да се занимават с научна дейност. Тоест – да се доставят не само знания, които са преразказ на някой учебник, а да се произвежда оригинален творчески продукт, който е постижение на преподавателя. Обективният научен продукт на съответния преподавател трябва да е част от оценката за неговата работа и да може да присъства в международните бази данни под формата на публикации.

(*От тази година националните консултанти по медицина бяха заменени с експертни съвети)

Нашият гост
Акад. проф. Дроздстой Стоянов е национален консултант на България по психиатрия (2018 – 2019 г.), член на Експертния съвет по психиатрия към Министерството на здравеопазването. Академик е на Българската академия на науките и изкуствата и неин зам.-председател. Проф. Стоянов е вицепрезидент на Европейското дружество за личностно центрирана медицина (2013 г.), зам.-председател на специализираната група по философия в Кралския колеж на психиатрите в Лондон (2012 г.), научен сътрудник е в колежа „Сейнт Кетрин“ в Оксфорд (2015г.) и гост-лектор в университет в Копенхаген (2015 г). Той е преподавател по психиатрия и медицинска психология в Медицинския университет в Пловдив и в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в университетите на Оксфорд, Питсбърг и Базел. Има над 160 публикувани научни труда, редактор и съавтор е на осем монографии, издадени в чужбина.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.