Симеон Матев, доктор по климатология, пред „Труд news”: Температурите вървят нагоре в следващите 30-40 години

Времето сега не е най-топлото

Всяко лято като че започва все по-рано, с все по-високи температури. Горещини до 40 градуса създадоха проблеми не само на хронично болните, а и на здрави млади хора. В Европа времето взе жертви, българинът търси прохлада на морето и в планините. Какво ни очаква това лято, а и в бъдеще, разговаряме с климатолога Симеон Матев.

- Г-н Матев, променя ли се драстично климатът или просто има естествени цикли с по-горещо и по-студено време?
- Климатът никога не е бил константа, той винаги се е променял. Въпросът е доколко тези промени влияят на нашия живот, а те определено влияят. През последните 30 години има изменения в много аспекти. Най-важният, който всички забелязват, това е повишението на глобалната температура и тя за последните 100-150 г. се е повишила с градус и половина. Тази промяна не е само в глобалната температура, тя засяга всички елементи на климата, като валежи, вятър, атмосферно налягане, слънчево греене. В различните части на Земята обаче промените са в различна посока и с различен характер.

- Защо само 1,5 градус глобално затопляне се усеща така силно?
- Това, че в момента имаме високи температури, не означава, че и в миналото не е имало. Интересно е обаче, че през последните години на Балканите се наблюдава зачестяване на периодите с екстремно високи температури, особено през лятото и това допринася за усещането, че живеем в по-топъл свят. Тези, макар и 1,5 градуса оказват съществено влияние. Освен това те са средно за Земята. В различните части на нашата планета затоплянето е в различна степен. Най-бързо затоплящия се континент е Европа, а ние сме част от него. В нашата страна месецът, в който температурите са се повишили най-много, е август. Само за последните 30 години затоплянето през него е 2 градуса. Когато говорим за 1,5 градуса в глобален аспект, винаги трябва да имаме предвид, че в регионален отклоненията са много по-големи. Аз имам наблюдения за България за последните 60 години и мога да кажа, че последните 30 години са по-топли с 1 градус от предишните 30. Ако погледнем още по-назад – през 40-те години на миналия век, то тогава е имало доста сериозно затопляне, което е последвано от захлаждане през 60-те, 70- и средата на 80-те години. След това затоплянето е по-съществено.

- Винаги е имало много топли дни, които народът нарича от векове „горещници“. Какво се е променило?
- Горещниците са 3 дни през юли, през които хората са забелязали, че тогава е най-топло. Те са били в края на юли, но след като минаваме на Григорианския календар, те автоматично се преместват в средата на месеца, което не е много правилно, защото това, че сменяме календара не означава, че Слънцето си сменя календара. То е водещият фактор за климата и за горещината през лятото, така че по-правилно тези горещници да си останат в края на юли. Разликата отпреди години и сега обаче е в това, че освен около „горещниците“, много топли дни имаме и преди и след тях. В момента периодите с екстремно високи температури не са само 2-3 дни през годината, а може да откарат няколко седмици поред. Това води до изтощаване на организма, защото той не може да си поеме въздух и му се струва, че сега е много по-горещо отпреди.

- Успява ли човек да се адаптира към променящия се климат?
- Ние се адаптираме към температурата. Ще ви дам пример веднага с лятото, което тече в момента. Първата гореща вълна, която заля страната беше още през юни и тогава температурите достигнаха до 40-41 градуса. Още повече, че те бяха съчетани с доста висока влажност, а това е много изтощаващо и стресиращо за организма. Втората гореща вълна с подобни температури се усеща вече по-леко. От една страна вече преживяхме подобни градуси, от друга – влажността на въздуха е по-ниска. Можем да кажем, че сме се адаптирали. Най-вероятно ще имаме още горещи вълни до края на лятото, тях би трябвало да ги понесем още по-леко. Всичко това обаче са субективни фактори за възприемане на климата и те не могат да са водещи. Водещи винаги са инструменталните измервания, а те недвусмислено подсказват, че последните 4-5 лета нямат аналог в инструменталната история на България с броя на горещите дни, които имаме, с продължителността на горещите вълни и със засушаването, което също е много важен елемент в изменението на климата.

- Човекът ли е виновен за глобалното затопляне или това е естествен процес?
- Факторите за формиране на климата се делят основно на природни и антропогенни. От природните много важни са астрономическите, които всъщност определят постъпващата слънчева енергия на Земята, която пък от своя страна е основен фактор за сформиране на климата. Важни природни фактори са и изригването на вулканите, движението на континенталните плочи, промяна в характера на релефа. Антропогенните фактори също са от значение. И тука идва най-важният въпрос – каква тежест имат едните и другите? Според редица публикации водещи са природните фактори, въпреки че антропогенният фактор е значим, като той нараства през последните години. И въпреки това, тази тежест не е толкова голяма, колкото са природните фактори. Според моите разбирания за климата, не ангажирам никого с това мнение, промяната и тенденцията в климатичната система е под властта на циклите, но те в момента са премодулирани от човешкото влияние. Тоест, човек има влияние върху климата, но промените, които в момента настъпват, не са предизвикани основно от човека.

- Но дейността на хората влияе, и то не малко, върху природата.
- Човек влияе върху природата, но не чак толкова съществено, че да повлияе на цикъла на климата. Цикълът, който го управлява, зависи от много по-големи космични условия, отколкото човек може да повлияе. Има много публикации на учени, според които само човекът е виновен, но аз не съм съгласен с това. Не е вярно, че никога Земята не е била толкова топла. Имало е периоди в развитието ѝ, когато е било доста по-топло от сега. Ако се пренесем милиони години назад, ще видим, че тогавашните видове са живеели при по-топли условия и при по-малка концентрация на въглероден диоксид. Нашата планета Земя, за близо петмилиардния си живот, е преживяла много различни условия от климатична гледна точка. Така че сега времето не е най-топлото. Човекът е допринесъл за това, но ролята му не е водеща.

- А изсичането на горите влияе ли на климата?
- Горите със своята зеленина, с възможността си за поемане на част от топлината, имат ефект върху микроклимата, който е част от формирането на глобалния климат. Така че ефектът от изсичането им е неблагоприятен. От друга страна това има много важно значение при оттичането на валежите и повърхностните води. И ако една гора успява да задържи повърхностния отток и да попречи на едно взривно увеличение на водата, то ако се изсекат дърветата и падне проливен дъжд, тя отива директно в реката и нивото се покачва. Всичко това води до наводнение, което може да не се случи, ако има гора. Дърветата имат и голям ефект при задържането на влагата, което води до по-малък риск от пожари и засушаване. И унищожаването на горите има наистина пагубен ефект върху редица природни сфери.

- Конспиративни теории твърдят, че е създадено климатично оръжие, което може да влияе на времето. Това реално ли е?
- Неслучайно такива теории са конспиративни, защото човек трудно може да влияе на климата и на някой елемент от метеорологията – било то валежи, по-високи температури и т.н. Хората могат да влияят частично върху минимални регионални процеси, като временно разсейване на мъгли на летище, но това е краткотраен процес. Най-голямо влияние човек може да има при въздействието върху облаците и да прави опити за намаляване щетите от градушките. Говорим обаче за твърде локално въздействие. Хората не могат да влияят генерално върху спирането на даден процес. Има много опити за въздействие за промяна на посоката на опасни тропични циклони, за изкуствено въздействие колко да вали. Всички тези опити обаче завършват с неуспех или водят до по-лоши последствия. За щастие, човек не може да влияе върху времето, защото ако можеше, представете си до какво щяха да стигнат определени кръгове с различни искания. Така че аз се радвам, че човек няма все още силата да има съществено влияние върху времето.

- За какъв срок сравнително точно може да се предвиди какво ще е времето?
- Трябва да направим едно разграничение. С прогнозирането на времето се занимава метеорологията, има краткосрочни прогнози – за 36 часа, средносрочни – от 3 до 10 дни и дългосрочни – повече от 10 дни. За повече от 15 дни детайлна прогноза за времето не може да се направи. Месечните прогнози, които изнасяме по медиите, са плод, както на дългогодишен труд, основаващ се на повече от 100 г. събиране на данни, така и вече на успешно моделиране на времето за следващите месеци и сезони. Но те имат по-скоро пожелателен характер за точност, отколкото в действителност се получава. Все пак сезонните прогнози могат да кажат дали ще бъде по-топло или по-студено от нормата, която е създадена след поне 30 г. наблюдения на времето. Тука вече свършваме с метеорологията и опираме до климатологията, защото тя е тази, която борави с толкова дълги архиви, свързани с данни за времето. Тя се занимава с т.нар. сценарии за развитието на времето и те имат по-дългосрочен аспект на опити за прогнозиране. Най-дългият период е следващите стотина години. Те обаче неслучайно се наричат сценарии, защото не може точно да се определи какъв ще е климатът след толкова време. Атмосферата е доста сложен механизъм, който крие в себе си редица процеси, част от които все още не са достатъчно добре изучени и са бели петна в научното познание.

- Размиват ли се границите между сезоните?
- Те достатъчно са се размили вече, но има и известна спекулация за това. По-скоро трябва да очакваме един по-дълъг летен сезон с по-дълги периоди на летни температури, които ще бъдат по-бързо сменяни с късно есенни и зимни. Би трябвало да очакваме, че периодът, в който ще имаме пролет и есен ще бъде по-кратък. В бъдеще пролетта и есента няма да изчезнат, но като че ли лятото ги изяжда. Те ще имат по-краткотрайна продължителност. Смело обаче мога да кажа, че ще си имаме четирите сезона, това е една от чертите на умерения пояс, който е на-благодатният климатичен пояс за цялата Земя.

- Има ли единодушие между климатолозите по света за дългосрочен сценарий от 80 години, например?
- 90 процента е вероятността в следващите 30-40 години повишаването на температурите да продължи. Тука започват разминаванията какъв ще бъде темпът на това повишение. Това обаче зависи и от това дали ще бъдат предприети някои мерки, които се предлагат относно намаляване на натиска на човечеството върху климата. Затова самите сценарии, които са разработени, имат песимистичен, оптимистичен сценарий и такъв – какво ще стане, ако нищо не правим. Затова и резултатите, които се получават за следващите 70-100 години са в тази посока – ако нищо не правим, температурите биха се повишили с 4-5 градуса. Ако продължаваме да влошаваме обаче условията от страна на въглероден диоксид, парникови газове и т.н., температурите биха се повишили със 7-8 градуса. Ако имаме известен успех със справянето на екологичните проблеми, ако натоварваме по-малко Земята, повишението би било само с 1-1,5 градуса. Но това е прекалено оптимистичен сценарий. По-скоро трябва да очакваме едно повишение поне с 2-3 градуса през следващите 80 години. Макар че звучи оптимистично, е по-скоро един песимистичен сценарий, защото вие виждате, че само 1,5 градуса повишение за последните 100 години всъщност води до доста негативни последици. Проблемът не е в толкова по-високите температури, а в това, че няма да имаме възможност да разчитаме на един стабилен климат. Променливостта му е много голяма, ще става все по-голяма и няма да можем правилно да разчитаме на ресурси, които досега сме имали.

Нашият гост

Симеон Матев е доктор по климатология. Той е главен асистент в Геолого-географския факултет на СУ „Климент Охридски“. Преподавател е в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“. Дисертацията му е на тема  „Съвременни изменения на климата в България“. Основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси.