Емил Радев, евродепутат от ГЕРБ, пред „Труд news”: Северна Македония още не покрива критериите за присъединяване към ЕС

Колегите от Комисията по външни работи допуснаха да влязат в капана на македонистката пропаганда

България постави евроинтеграцията на Западните Балкани в центъра на европейския дневен ред. Целта ни определено не е да блокираме процеса на разширяване! Не приемаме обаче това да се случва през „задната врата“ – чрез заобикаляне на принципи, изкривяване на историческата истина и игнориране на поетите ангажименти. Тези ангажименти не са само към България, а към целия ЕС. Така отговаря евродепутатът Емил Радев на въпрос на Труд news  как ще защитят българската позиция в ЕП по отношение на Северна Македония, без това да бъде възприето като блокиране на процеса на разширяване. Освен за Северна Македония разговаряме и за проблемите, свързани с въвеждане на еврото и за промените по отношение законодателството за  несъстоятелност.

- Г-н Радев, основателни ли са притесненията на българските граждани, че въвеждането на еврото ще доведе до допълнително поскъпване на стоките и услугите?
- Притесненията на хората са разбираеми, но е важно да подчертая, че самото въвеждане на еврото по никакъв начин не води автоматично до поскъпване на стоките и услугите. България е във валутен борд, а курсът лев–евро е фиксиран от десетилетия и защитен с решение на Народното събрание. В този смисъл не се очакват изненади.

Опитът на други страни в еврозоната, включително Хърватия, категорично показва, че ефектът върху цените е краткотраен и минимален – под половин процент.

Страховете на хората често се използват, за да се подкопава доверието в стратегическата цел на България да се интегрира напълно в структурите на ЕС. Но еврото е възможност, а не заплаха – то носи стабилност и предвидимост, по-ниски лихви, повече инвестиции и защита на финансовата ни система. Подкрепата за еврото в ЕС и в самата еврозона е рекордно висока. Втората по значение валута в света вече е неизменна част от живота на българина – това личи ясно от пазара на имоти, банковите операции, бизнес средата.

Членството ни в еврозоната е най-логичната и естествена стъпка и нямам съмнение, че на 8 юли България окончателно ще получи зелена светлина за присъединяването си. За да бъде безпрепятствен преходът към еврото обаче, е необходима ефективна комуникация с обществото, както и категоричен ангажимент за контрол над спекулата.

- В момента продължава поскъпването на стоки и услуги преди въвеждането на еврото, а за май беше отчетена нулева инфлация. Как става това – верни ли са твърденията за игри със стоките в малката кошница?
- Поскъпването при определени стоки е видимо за всички и институциите го потвърждават, но дали ценовите аномалии са умишлена спекула или отражение на пазарна динамика е въпрос на анализ и методология на изследване, а това е работа на експертите. Ако погледнем примера с Хърватия, трябва да отбележим, че там най-силен инфлационен натиск е отчетен точно преди приемането на еврото. Това се наблюдава и в други страни, така че не е изключено и у нас да има подобен временен ценови пик, който не е директно причинен от еврото, а от очаквания и спекулативни настроения. Без съмнение и за пенсионера, който харчи парите си главно за лекарства и хляб, и за младия човек с кола, кредит и разходи за развлечения е еднакво важно институциите да следят ценовите промени внимателно и навременно. Вглеждаме се в цените на стоките, но не бива да се пренебрегва и контролът в сферата на услугите, тъй като анализът в страните, въвели еврото, показва, че рискът от поскъпване в този сектор често е по-голям. 

- Може ли КЗК, КЗП, НАП реално да контролират прехода към еврото, както ни обещават и реално да се избегне шоково покачване на цените? 
- Виждам, че правителството полага усилия механизмите за контрол, прозрачност и координация да не останат само на хартия и органите да бъдат наистина на мястото си – до хората. За целта институциите трябва да имат достатъчен капацитет и засилено присъствие на терен, да действат експедитивно, а за нарушителите да има реални и безкомпромисни санкции. Справедливо е потребителите да бъдат информирани какво и как се случва, какви мерки се предприемат при нередности. Важно е да се подобри и комуникацията между държавните институции и бизнеса, да се насърчават добрите практики и да се предотвратяват опити за спекула още на ранен етап. Не мога да пропусна и ключовата роля на медиите в цялостната информационна кампания. Това е процес, през който трябва да преминем всички заедно. 

- Какви механизми предлага Европейската комисия за ограничаване на спекулативното вдигане на цените при преминаване към еврото и как те могат да бъдат приложени у нас? 
- И Европейската комисия, и Европейската централна банка изискват от държавите членки да прилагат мерки като двойното ценообразуване и активен мониторинг на цените с цел предотвратяване на спекулативното поскъпване. Официално двойното обозначаване на цените у нас трябва да започне на 8 август 2025 г. и ще продължи през цялата 2026 г., тоест - една година след влизането ни в еврозоната хората ще виждат цените и в лева, и в евро. Това е възможност всеки да следи как се преизчисляват и закръглят цените и да алармира при нередност.

- Смятате ли, че т. нар. "контрол на цените" може да бъде ефективен без да навреди на свободния пазар?
- Смятам, че периодът за адаптацията ни към еврото ще бъде кратък и няма да се стигне до сътресения, които могат да окажат негативен ефект върху свободния пазар.  Вярвам в силата на свободния пазар да се саморегулира, защото истинската печалба за всеки производител или търговец идва не от краткотрайната спекула, а от дългосрочното доверие и лоялност на клиентите.

- Вие работите активно по темата за хармонизиране на законодателството за несъстоятелност в ЕС. Какви са основните цели на тази инициатива?
- Новото законодателство, което в момента е в процес на дискусия, има за цел да се хармонизират ключови аспекти от националните режими за несъстоятелност в ЕС. Това ще повиши правната сигурност и ефективността на процедурите, особено при трансгранични случаи, защото с общите правила ще преодолеем съществуващите значителни различия и пречки. Хармонизирането ще стимулира предприемачеството и инвестициите, улеснявайки процеса на ликвидация на компании. Въвеждат се общи правила и за отменителните искове при сделки, които са вредни за кредиторите. Осигурява се достъп на синдиците до банкови и регистърни данни, с което очакваме да се подобри събираемостта на задълженията в трансгранични случаи и да има повече прозрачност. През миналия мандат директивата за несъстоятелността цели две години стоя на трупчета. Затова се радвам, че след като поех работата по досието като докладчик, успях да ускоря законодателния процес и само в рамките на 5 месеца разгледахме над 600 предложения, постигнахме широка политическа подкрепа и вече предстоят тристранни преговори. 

- Какъв ще бъде ефектът за малкия и средния бизнес в България?
- Малкият и среден бизнес в България често е уязвим при фалити на контрагенти. Уязвимостта расте при трансграничните сделки, които са все по-често срещани. Затова с хармонизирането на правилата се стремим да ускорим процедурите, да улесним прилагането им и в крайна сметка да намалим финансовите рискове. Едно от важните нововъведения е процедурата за предварително договорена продажба на действащо предприятие. Тя ще позволи активите на фирмата да се продадат на по-висока цена. Не по-малко важно обаче е, че така ще се спасят много работни места. За България тази процедура е нещо ново, но смятам, че ще има положителен ефект за малките и средни предприятия, които по стечение на обстоятелствата са се оказали на ръба на фалита.  Предвидени са специални гаранции, които да осигурят достъп до производствата по несъстоятелност и до услугите на синдик дори и за дружествата с ограничени или недостатъчни активи. Тази мярка е насочена основно към малки и микропредприятия, които заради липсата на ресурси често срещат сериозни затруднения при стартиране на процедури по несъстоятелност. С новите правила им даваме реална възможност да използват законовите механизми за ликвидация, без да бъдат изключени поради финансови ограничения. Това е важно за защитата на интересите както на самите дружества, така и на техните кредитори и на работниците. 

- Ще направи ли новото законодателство процедурите по-бързи и справедливи?
- Точно това е фокусът на усилията ни – да се оптимизират и уеднаквят процедурите за несъстоятелност в ЕС. Когато се премахнат ненужните бюрократични пречки и се осигури по-голяма прозрачност, ще постигнем по-бързи и по-справедливи производства и за кредиторите, и за длъжниците, и за работниците. По този начин се генерира повече доверие в системата, внася се повече устойчивост в трансграничните бизнес практики, а от това печели целият единен пазар.

- Какви други гаранции се предвиждат за защита на работниците и кредиторите?
- Новите правила поставят акцент върху навременното подаване на заявления за откриване на производство по несъстоятелност от страна на управителите на фирмите. Така се гарантира, че работниците ще бъдат своевременно информирани за финансовото състояние на компанията, което е изключително важно за защита на техните права. Укрепва се и ролята на комитетите на кредиторите, като се осигурява по-добро представителство, включително на трансгранични кредитори и представители на работниците. Това ще допринесе за по-справедливо и прозрачно разпределение на стойността на активите и ще намали разходите, свързани с процедурите.

- Изостава ли България в тази област и какво трябва да направи, за да навакса?
- Не бих казал, че България изостава съществено, но винаги има поле за работа, особено що се отнася до бързината на процедурите и дигитализацията на процесите. За да навакса и да бъде в крак с най-добрите практики, е важно страната ни да прилага напълно европейските стандарти и директиви. Специално внимание трябва да се обърне на инвестициите в квалификацията на специалистите и във внедряването на дигитални решения. Тези фактори имат ключова роля за повишаване на ефективността и прозрачността на процедурите по несъстоятелност. И не само за тях.

- Няма как да не ви попитам и по един от чувствителните въпроси в отношенията с Република Северна Македония, свързан с историята, езика и идентичността. Има ли промени в проектодоклада, които засягат тези теми?
- Три от подадените общо 28 пленарни изменения предлагат да отпаднат конкретните позовавания, свързани с македонска идентичност и език. Поправките са подадени от най-големите групи в Европейския парламент – ЕНП, социалистите и Обнови Европа. 

Благодаря на колегите от ЕНП за инициативата, която дава голяма сила на българската позиция по доклада на ЕП за напредъка на Република Северна Македония в процеса по присъединяване към ЕС. 

- Ще отпаднат ли понятията "език" и "идентичност" от позицията на Европейския парламент, както настояват българските евродепутати?
- Очаквам тази седмица в пленарна зала мнозинството в ЕП да подкрепи съответните изменения. Българските евродепутати от всички политически групи имаме ясна и единна позиция по въпроса и настояваме тези понятия категорично да отпаднат.  Надявам се евродепутатите да вземат под внимание факта, че подобни теми нямат място в доклад за напредъка на Северна Македония по пътя ѝ към ЕС. ЕП не е нито исторически, нито лингвистичен институт и смятам, че е абсурдно дори да обсъждаме, а камо ли да гласуваме текстове, в които се прокарват политически позиции по въпроси като език и национална идентичност. Приемайки доклада с тези формулировки, колегите от Комисията по външни работи допуснаха да влязат в капана на македонистката пропаганда. Легитимирането ѝ би превърнало доклада в инструмент за политически манипулации.  

- Как ще защитите българската позиция в ЕП, без това да бъде възприето като блокиране на процеса на разширяване?
- Отворени сме към диалог и сътрудничество, за да се постигне устойчиво решение. Както виждате, търсим подкрепата на политическите семейства, от които сме част. Именно България постави евроинтеграцията на Западните Балкани в центъра на европейския дневен ред. Целта ни определено не е да блокираме процеса на разширяване! Не приемаме обаче това да се случва през „задната врата“ – чрез заобикаляне на принципи, изкривяване на историческата истина и игнориране на поетите ангажименти. Тези ангажименти не са само към България, а към целия ЕС! Добросъседството и зачитането на европейските ценности не са пожелание, а условие, което не подлежи на компромиси! Северна Македония се фокусира върху темата за националната идентичност и сякаш нищо друго в доклада няма значение, но той повдига тревожни въпроси относно проекта „Сръбски свят“, риска от зависимост от Китай и Русия и влошаването на резултатите на страната в предотвратяването и борбата с корупцията. Отправят се критики по отношение на върховенството на закона и независимостта на съдебната власт, борбата с организираната престъпност, реформирането на публичната администрация, прозрачността и плурализма в медиите на фона на кампании за дезинформация и хибридни заплахи. В този контекст е очевидно, че Северна Македония все още не покрива критериите за присъединяване към ЕС и трябва да насочи усилията си към реални и дълбоки реформи, а не към лозунги за идентичността, които подменят същността на процеса. 

- Има ли разбиране сред останалите евродепутати по отношение на българските искания и исторически аргументи?
- Разбирането по темата е различно, но постепенно нараства осъзнаването за значимостта на българската позиция, особено когато тя се представя ясно и аргументирано с факти. Много евродепутати си дават сметка, че устойчивият напредък в региона не е възможен без справедливо и уважително отношение към историческите въпроси. Инициативата за внесените изменения по доклада е доказателство за това.

И когато говоря за българската позиция, държа да отбележа отново, че това наистина е позиция на всички колеги от българската делегация в Европейския парламент. Работим последователно, търсим широка подкрепа и полагаме усилия конструктивният диалог между България и Северна Македония да продължи.

Нашият гост
Емил Радев е роден на 26 май 1971 г. във Варна. Юрист, доктор по гражданско и семейно право. Владее немски, английски и руски език. Занимава се с политика от 2007 г., когато оглавява групата на ГЕРБ в Общинския съвет на Варна. От 2009 г. е народен представител в 41-ото и 42-ото Народно събрание. През 2014 г. е избран за член на Европейския парламент от ГЕРБ/ЕНП. Заместник-председател на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП, член на комисиите по петиции и по правни въпроси и посланик на библиотеките в ЕП.