Съветът на ректорите на висшите училища отбелязва официално днес 30-годишнината от създаването на сдружението. С председателя му академик Лъчезар Трайков, който е и ректор на Медицинския университет в София, разговаряме за това как трябва да се промени моделът за финансиране на висшето образование и какви са перспективите в тази посока. Какво мислят ректорите за идеята заплатите на университетските преподаватели да бъдат обвързани със средната заплата за страната, която мина през образователната комисия в парламента, докато финансовото министерство залага поредно намаляване на парите за висше образование в бюджета за догодина, питаме академик Трайков.

Той има ясна визия какво и как трябва да се реформира в системата на висшето образование, така че моделът на развитие да поеме в правилната посока и не само медицинските университети да вървят напред с успешните си политики. Как българските университети да спрат да кърпят дупки в бюджетите си и да погледнат към науката и реализацията - отговорите дава академик Трайков. Той прави и равносметка на своето управление на МУ-София, тъй като през януари навършва 65 години и неговият мандат ще бъде довършен от нов ректор, чийто избор предстои на 13 декември. Наред с административните отговорности, които съчетава през последните няколко години, неврологът не е спирал да работи в посока на това да има пробив в лечението на Алцхаймер

- Съветът на ректорите празнува 30 години, акадeмик Трайков, какво се случи за тези три десетилетия? Какъв път е извървян дотук от българските висши училища - по-видими ли сме в европейското университетско семейство?
- Извървяният път от историческа гледна точка едва ли е твърде дълъг, но от човешка - това е почти половин живот, т. е. немалък период от време. Фиксацията върху идеята за самоцелно осигуряване на т. нар. „видимост“ нанесе немалко щети на системата на висшето ни образование. България демографски е малка европейска държава с намаляващо население и поради тези причини по естествен път трудно може да изстреля в тези класации повече от един университет. А и да го направи като обедини по изкуствен път механично няколко институции, каква би била ползата? Нашето образование и сега е разпознаваемо и търсено в областта на обучението по медицина, дентална медицина и фармация, както и в областта на изкуствата. Целта е да го направим привлекателно за обучение на чуждестранни студенти в много по-големи мащаби, защото вътрешният ресурс вече е почти напълно изчерпан.

- Какви са перспективите за промяна на финансирането на българското висше образование - това е ваша кауза и не един път сте давали конкретни предложения в тази посока?
 - Това е основната тема, по която работим. Не може повече да продължаваме така. Моделът, по който се получава държавната субсидия, е исторически и морално остарял. Той е закърпван многократно през годините с оглед постигане на някакви политически или управленски цели, но вече причинява единствено деформации. Нещо повече, с въвеждането на минималната асистентска заплата през 2020 г., той вече вътрешно идейно си противоречи. Неговата промяна е наше предложение още от началото на моя мандат като председател на Съвета на ректорите. Тази тема присъства във всеки наш разговор с представителите на държавата, но поради политическата нестабилност за реални действия все не стига времето. Само че часовникът тиктака и процесите в системата назряват. Ако не направим нещо днес, утре вероятно ще е късно.

- Имаше обещание за ресурс в новия бюджет, с който да осигурите ръста на преподавателските заплати и догодина, има ли шанс това да не се случи, след като се разбра, чe в проектобюджета на финансовото министерство за 2024 г. делът на разходите за висше образование като процент от БВП ще падне за трета поредна година от 0,76 през 2021 г. на 0,6 процента?
- Заделените от държавата средства за заплатите и през тази и следващата година са обидно недостатъчни. Те не могат да покрият нивата на трудови възнаграждения, които самата държава определя. Унивeрситетите режат всякакви други свои разходи и пренасочат резервите си за покриване на недостига, но това не може да продължава вечно. Колегите се оплакват от масово напускане на ключови служители от администрацията на висшите училища, без които не могат да работят, заради невъзможността да им предоставят адекватно възнаграждение. Парите за индексация за поредна година се очертава да бъдат „спуснати“ по извънреден ред, което показва целия порок на модела на финансиране, за който говорим.

- Междувременно също така предложението заплатите на университетските преподаватели да се обвържат с минималната работна заплата, както са учителските възнаграждения, доста дълго предстоя в Народното събрание, и сега има развитие, но оттук накъде?
- Да, предложението беше обсъдено и гласувано единодушно от народните представители в комисията по образование и спорт в Народното събрание. Във вида, в който това се предлага в момента, буди у нас някои сериозни опасения. Не може да предлагаш автоматична индексация на основното перо в разходната част на бюджета, на което и да е учреждение, без да смениш модела на формиране на приходната. Точно това се случва с вдигането на заплатите по административен път от 2020 г. насам. Темата за доходите е интегрална част от модела на финансиране и ние изтъкнахме това в своето становище по повод предложения проектозакон. За радост аргументите ни бяха чути и ако проектозаконът бъде приет в пленарна зала, между първо и второ четене работна група ще обсъди нашите искания.
 
- Тогава, ако финансовият въпрос най-сетне намери решение, коя е правилната посока за развитие на висшето образование у нас? В предишното ни интервю за „Труд news“ ни казахте, че на нас ни трябва силно средно ниво на българските висши училища - има ли знаци в тази посока?
 - Има и те са разнопосочни. Където се осъзнае необходимостта от промяна и ангажираност с достигане на стандартите на европейския пазар, нещата вървят в правилната посока. Именно затова настояваме за промяна на правилата за финансиране, защото ако чрез тях се разчетат правилно знаците, които идват от системата, и те включат и подредят правилно важните елементи, могат да бъдат мощен инструмент за въздействие в посока поощряване на положителните тенденции.

- Чакаме ротация в кабинета и може би отново ще има смяна на политики. Има ли опасност вашите приоритети да останат на заден план, да се върнат на дневен ред други идеи, като например отново да заговорим за сливане на университети?
 - По-добре да говорим за ясни правила, за сътрудничество на хоризонтален принцип между отделните висши училища. Този процес набира скорост с участието им в съвместни проекти, споделянето на кадри, обучението по съвместни програми и други. Едва когато тези процеси доведат до обща синергия, може да се мисли за сливания, вливания и т. н. Иначе ще се създадат някакви правила, но никой няма да желае да се възползва от тях, защото липсват обективните предпоставки за приложението им.

- В края на мандата си сте като ректор на МУ-София, каква е равносметката ви?
- Да управляваш Медицински университет - София е чест и гордост, но и огромна отговорност. Да съчетаваш това с упражняването на медицинската професия и административната работа като председател на Съвета на ректорите е буквално като да жонглираш с няколко топки едновременно - не можеш да си починеш и за миг. Благодаря на своя екип в работата и на семейството ми за търпението, защото съвместяването на всички тези дейности неминуемо създава дефицити на едното или другото място. Мисля, че ще оставя университета в добро финансово и организационно състояние, с ясна посока за бъдещото му развитие, а оценката следва да я дадат по-скоро другите.

- Успешният модел, който налагат медицинските университети у нас - с високия рейтинг, с привличането на чуждестранни студенти, може ли да бъде повторен и от висшите училища в други направления?
 - Може и трябва. При медицинските университети се наблюдава едновременно освен конкуренция, така и единодействие по стратегически важните въпроси. Те реално работят не само на вътрешния, но и на международния пазар и затова абсолютно се съобразяват с неговите стандарти. Това е и тяхното конкурентно предимство, което ги прави привлекателни, формулата на успеха им. Тя обаче не е даденост и може да бъде лесно загубена, ако се отклонят от поетия път. Държавата правилно инвестира в повишаването на научноизследователския им потенциал, защото това е реална пазарна ниша, която сме заели и следва да запазим в условията на все по-сериозна конкуренция на европейско ниво. Освен за научноизследователските висши училища обаче целеви средства трябва да се отделят и за останалите, работещи в областта на практикоприложните изследвания и наука и развиващи професионалното образование. Това е задача, която се надявам да решим успешно с акад. Денков, който вече е декларирал, че осъзнава нейната полза и необходимост.

- Единствената страна в ЕС ли сме без продължаващо образование за лекари - това е проблем за младите медици, които губим, какво е решението? Имаме ли нужда от дългосрочна стратегия?
 - Имаме нужда най-вече да стартираме това обучение. Веднъж започнало с правилната организационна структура, то ще се яви гарант за поддържане и повишаване нивото на компетентност на лекарите в страната. Тъй като качествената медицинска грижа е основен приоритет на Министерството на здравеопазването, то би трябвало да организира екип с участието на заинтересованите звена, а именно: Български лекарски съюз, медицинските университети и дружествата по специалности, с цел разпределение на активностите в структурата на продължаващото обучение.

- Вие сте се посветили работата си върху това да се намери лечение на Алцхаймер. Докъде е пробивът в тази посока, ще има ли шанс за пациентите в България?
- Целият ми път и особено последните 15 години са белязани от работа в посока да се намери ефективно средство за лечение и максимално ранна диагностика на това заболяване. Трудът на множество екипи по цял свят даде резултат. Пробивът е налице. Това е отдавна очаквано лечение, което да променя хода на болестта. Две лекарства вече са комерсиализирани в САЩ. Първото беше отхвърлено от Европейската агенция по лекарствата, поради големия процент нежелани странични ефекти. Но второто се очаква да бъде разрешено в идните месеци. След това не би трябвало да има причина да не получи одобрението и на Изпълнителната агенция по лекарствата в България.

Нашият гост
Акад. Лъчезар Трайков е роден през 1959 г. в София. Завършил е Френската гимназия, а след това - Медицинска академия. От 1991 г. асистент по неврология към МУ-София, от 2003 г. доцент, от 2007 г. - професор, а от 2018 г. е академик на БАН. В периода 1993-2000 г. работи в областта на нормалното и патологично стареене на мозъка в INSERM, Париж, Франция. Защитава докторска дисертация (еквивалент на дмн) в МФ на Университета Rene Descartes в Париж V. Квалифициран е за професор по “Невронауки” от Националния Съвет на Университетите, Франция. През 2004/2005 г. е гост професор по неврология в Университета Париж-XII. От 2020 е ректор на Медицински университет - София. Публикувал е над 700 научни труда, от които 80 са статии в едни от най-престижните световни списания в областта на невронауките и 170 на български. Съавтор е в 67 монографии и учебници, от които 19 са престижни международни издания. В началото на юни 2022 година бе избран за председател на Съвета на ректорите, като наследи поста от проф. Анастас Герджиков.