Александър Вучич - Повече от същото

“Скъпи граждани на Сърбия, аз съм от много години в политиката, но подобно нещо преживявам за пръв път! Ние спечелихме най-голямото в историята доверие на народа, получавайки над 2 млн. гласа от 3,3 млн. гласували граждани. Ние победихме навсякъде, дори там, където по-рано губехме. Победихме в Берлин, Ню Йорк, Москва и Сочи.” Това заяви под овациите на съпартийците си от Сръбската прогресивна партия (СПП) президентът Александър Вучич след като станаха известни първите неофициални резултати от неделните избори.

Всъщност заглавието на този “Силует” трябва да бъде още по-категорично и да звучи, примерно, така: “Александър Вучич - от същото, но много повече от него”. Защото Сръбската прогресивна партия (СПП) на президента Александър Вучич постигна зашеметяваща изборна победа, каквато, по негово признание, нито е очаквал, нито някой друг е постигал и нито някой друг ще постигне в бъдеще. Каквото и да е цифровото изражение на победата на “народняците”, както популярно наричат в Сърбия хората от СПП, получените над 2 000 000 гласа в подкрепа от всички 3 300 000 отишли да гласуват, си е резултат, който заслужава респект. И анализ, разбира се.

Затова първото, на което трябва да се обърне внимание и което внася известна заблуда, е, че това бяха не президентски, а парламентарни, регионални и местни избори. Заблудата идва от основната и водеща роля на държавния глава Александър Вучич в цялата предизборна кампания, но и в консумацията на голямата победа от вота в неделя. Той си беше шпицен кандидат, но не за място в 250-местния парламент, а за утвърждаване на личната си политическа роля в управлението на държавата. Дори предизборният лозунг на партията, призоваващ да се подкрепи листата на СПП, водена от Вучич, бе “Александър Вучич - за нашите деца”. Не че това е изненада за някого, защото през годините, в които беше премиер, а след 2017 г. стана и президент, високият 199 см Вучич е имал друга, по-маловажна роля на сръбската политическа сцена.

Блестящ популист, с отлично медийно поведение, ползващ реториката на умерения национализъм, но с неприкрити авторитарни маниери, Вучич успя да накара хората да му простят радикалното минало. В онези години, когато като млад политик, излязъл изпод шинела на лидера на радикалите и после обвиняем от Трибунала в Хага Воислав Шешел, стана министър в едно от правителствата на Слободан Милошевич. Затова ми се струва естествено сега, когато стана ясно, че Радикалната партия не може да покрие дори снижената от петпроцентова на трипроцентова бариера и да влезе в Скупщината, Вучич да е въздъхнал с облекчение. Сигурен съм, че не би искал в парламента да се мотаят депутати, които по един или друг начин да се опитват да припомнят откъде е тръгнал като политик... Дори когато от премиерския пост скочи без проблем в президентския, той продължи да се приема като главното действащо лице на изпълнителната власт, прибавяйки към това и церемониалните пълномощия на държавен глава. Вучич е само на 50 години, но лично аз нямам никакво съмнение, че той е от онова поколение политически лидери на Балканите, които искат да се отърсят от съмнителното си минало, правейки опит да покажат ново, цивилизовано европейско лустро, но непознавайки други методи на управление, освен авторитарните. Вижте Мило Джуканович в Черна гора, вижте Хашим Тачи в Косово, дори Еди Рама в Тирана вижте. Това пък като цяло поставя под съмнение качеството на балканското лидерство, но това е друга тема.

Всъщност, победата на листата на СПП е лична победа на Вучич, която му дава самочувствието на държавник, който сега може по-смело да се хвърли в решаването на основните национални въпроси. И то без да се бави, защото времето не чака. Даже първите реакции на медиите в Белград са тъкмо такива - Вучич помогна на съпартийците си да осигурят достатъчно солидно мнозинство в Скупщината, но сега трябва да се захване с държавническите си дела като президент. “Чака го тежка дипломатическа седмица”, написа едно издание. И това е съвсем близо до истината. В края на седмицата, на 27 юни той трябва да бъде във Вашингтон за среща с косовския си колега Хашим Тачи. Двамата имат покана от специалния пратеник на президента Доналд Тръмп за диалога между Белград и Прищина Ричард Гренел, доскорошния посланик на САЩ в Берлин. Преди това обаче в сряда, на 24 юни ще бъде в Москва по покана на президента Владимир Путин за Парада на победата. И за среща с него, разбира се. Макар че какво повече има да се каже за руската позиция, след като външният министър Сергей Лавров бе в Белград три дни преди изборите. Хем да удари едно електорално рамо на Вучич и на СПП, хем да му каже какво в Москва очакват от разговорите във Вашингтон.

Очакват хватката да се засили

Ще получим повече от същото - пълната или почти пълна концентрация на власт и доминация на президента Александър Вучич и неговата партия. Мнозина очакват хватката, в която Вучич държи гражданите на Сърбия, да се засили... Има опасения, че властта ще бъде такава, че с изборни манипулации ще решава кой ще влезе в парламента и колко места ще вземе.

Проф. Йован Теокаревич, Белградски университет, пред “Хоризонт” на БНР

Не е нормално да вземе 62 процента

Резултатите свидетелстват за това, че Вучич напълно унищожи политическата структура на Сърбия. Не е нормално една политическа партия да има 62 на сто от гласовете - това просто не е нормално и е свидетелство за ситуацията, в която Сърбия се намира. Една партия да има 62 процента, втората - само десет, а третата - само четири процента подкрепа, говори за това как Александър Вучич е моделирал политическия живот, работата на парламента, медийната сфера и инженеринга над душите на хората.

Борис Тадич, бивш президент, лидер на Социалдемократическата партия

Във всички медии е само той

Вучич използва своето влияние над медиите и политическата си мощ, за да притисне критичните гласове. Във всички медии присъства само един човек - той. Няма място за различни мнения, особено в телевизията с национален обхват. Всички институции са узурпирани от управляващата партия и хората бяха принудени под заплахата да изгубят работното си място да излязат да гласуват. Във всички частни фирми и компании се правеха списъци на хора, които трябва да гарантиран най-малко 5 гласа и да предоставят снимка с бюлетината, с която са гласували.

Борко Стефанович, лидер на сръбска левица, опозиционер

Бойкотът бе грешка

Сега доста партии с минало, но очевидно с неясно бъдеще, събрани в Съюза за Сърбия, бойкотираха вота. Те отчитат, че това е било правилно, защото е разкрило всички механизми за манипулации и фалшификации на управлението на Вучич. Сигурен съм обаче, че ще дойде време, и то много скоро, когато бойкотът ще бъде отчетен като грешка. Защото, в крайна сметка, той осигури на Вучич и на СПП парламентарен и местен управленски и политически комфорт, за какъвто Вучич вероятно само си е мечтал. Но вече го има.

Коментари

Задължително поле