Труд
Автор:
Труд news
Дебютният роман на филмовата мегазвезда Том Ханкс излезе и на български език. Книгата се казва „Създаването на поредния филмов шедьовър“, а преводът е на Надя Баева. В амбициозното си литературно начинание Ханкс разказва многопластова история, която обхваща почти 80 години, предлага панорамен поглед към американската филмова индустрия днес, но и към живота в малкия град след Втората световна война.
Том Ханкс дебютира като писател преди няколко години със сборника с разкази „Рядък модел“, а сега вече е и автор на истински, пълнокръвен роман. Българското издание е 488 страници, а сюжетът е описван като „забавен, аналитичен и провокативен, зареден с носталгия по идеята за една Америка, останала в миналото“. Романът на Том Ханкс въвежда читателя в сложния процес по създаването на мултимилионен холивудски блокбастър: от изходния материал през идейния замисъл, развитието, предпродукцията, заснемането, постпродукцията и срещата със зрителите. Герои в романа на Ханкс не са просто звездите на снимачната площадка, а всички членове в екипа на продукцията, които той вади от анонимност, като им посвещава книгата си.
Том Ханкс е роден в Конкорд, Калифорния през 1956 година. Женен е за актрисата Рита Уилсън, която има и български произход. Преди време той стресна своите почитатели като се появи драстично отслабнал покрай премиерата на филма, „Човек на име Ото”, който мина и през българските кина. А наскоро актьорът призна, че негови обичани филми като „Филаделфия” и “Форест Гъмп” не биха били възможни в днешния политически и културен климат. Но добави, че това било “правилно”. Във “Филаделфия” той взе “Оскар” за ролята болен от СПИН гей. Днес хетеросексуален актьор не можело и не трябвало да играе хомосексуалист - такива явно са правилата според ЛГБТ диктата. За жалост Ханкс - една от най-големите и влиятелни звезди на планетата - се подчинява на “духа на времето”. Той явно иска да се застрахова пред тълпите за ляво-либерален онлайн линч с повтаряне на ЛГБТ опорните точки. А те са особено агресивни в последно време.
Да не забравяме, че преди време дори Ханкс - този любимец на Америка - беше критикуван от прогресивни медии и активисти и то след като написа политизирано есе за расовите размирици в Тълса отпреди 100 години, в които послушно цитира много от опорните точки на движения като #BlackLivesMatter и Демократическата партия в САЩ. Ханкс се направи на възмутен от “лошите бели и чернокожите жертви” преди 100 години и призовава за повече репрезентация на малцинства днес. Особено в киното. Нищо изненадващо, буквално всяка холивудска фигура вече е длъжна да предава подобни съобщения на публиката.
Но явно това не е било достатъчно. В няколко американски медии се появиха коментари, че Ханкс може да направи повече. Един автор пише как носителят на две награди “Оскар” може да “не е расист, но е време да стане антирасист”. Или преведено на нормален език - да бъде още по-радикален и политизиран.
Но най-трагикомично беше отразяването в обществената медия NPR, която се финансира с данъците на американските граждани, но от години оперира като пропагандна платформа на Демократическата партия и гравитиращите около нея организации, и логично беше една от мишените за рязане на разходи на Мъск и Тръмп.
NPR пусна безумен коментар, в който изявен “медиен критик” възмутено пише как “филмите с Том Ханкс твърде често се фокусират върху постиженията на добродетелни бели мъже”. Ето защо днес Ханкс признава, че филмите с него от 90-те са невъзможни днес. Но той приветства това. Така в по-свободните ъгли на интернет заваляха забавни предложения за нови “правилни” версии на филмите с Ханкс. „Спасяването на редник Райън” става „Спасяването на Черната Пантера”, „Аполо 13” ще бъде „Аполо Крийд 13”, а „Форест Гъмп” може да бъде “Форест Уитакър Гъмп”. Дано в някакъв момент Ханкс и останалите водещи фигури в популярната култура да се осъзнаят.
В България Ханкс е познат и като “българският зет”. Преди години той дори бе сниман да развява малък български флаг, подарен му от фен, докато дефилираше без съпругата си с български корени Рита Уилсън на премиера в Лондон. А в „Терминалът“ на Стивън Спилбърг Том играеше гражданин на измислена малка република, попаднал в бюрократичен капан на американски терминал и принуден да живее неопределено време там. В измисления език на измислената страна бяха включени няколко български думи, които Ханкс произнесе със своя добре познат комично-драматичен маниер. Най-запомнящ се бе моментът, в който ядосаният персонаж на Ханкс отронва родната класика „Мамка му!”
Никога няма да забравя как през 90-те години на миналия век с Том участвахме заедно в епичната история „Форест Гъмп” под режисурата на големия майстор Робърт Земекис. Том напълно заслужено спечели наградата “Оскар” за главна мъжка роля. Той несъмнено сътвори автентична американска легенда с ролите си, особено тази във „Форест Гъмп” - един вечен филм.
Гари Синийз, актьор, режисьор и продуцент
Човекът с голямото сърце
Всички знаят, че Том е един от най-добрите американски актьори на нашето време, но аз искам да кажа и за неговото изключително голямо сърце. Той наистина е човекът с голямото сърце. Земни, скромни и интелигентни хора като него не се срещат толкова често, със сигурност той е рядък скъпоценен камък в съкровищницата на Холивуд. Докато снимахме заедно “Войната на Чарли Уилсън” научих толкова много от него.
Джулия Робъртс, актриса
Има таланта да играе обикновен човек
Нашето сътрудничество изобщо не се усеща като работа. Вече толкова години правим филми и телевизионни проекти заедно и до голяма степен техният успех се дължи на него. Той не е актьор тип мачо като Пачино, Де Ниро или Джак Никълсън, но е водещо присъствие с магнетично излъчване и, разбира се, грандиозен талант да играе както обикновен човек, така и ярка личност.
Стивън Спилбърг, режисьор и продуцент
