Най-богатият режисьор и продуцент на планетата вече е почти готов и със свой музей. Става въпрос за Джордж Лукас, създателят на „Междузвездни войни“, а неговият „Музей на разказваческото изкуство“ не е какъвто и да е било, а ще представлява футуристична екстраваганца на стойност над един милиард долара. Сградата е с формата на космически кораб и се намира в Лос Анджелис.
Лукас представи свои грандиозен проект в рамките на първото си участие на най-голямото изложение за популярна култура Комик-кон в Сан Диего. Гигантското събитие в Калифорния се радва на огромен медиен интерес и привлича почитатели на аниме, комикси, манга, телевизионни предавания и видеоигри. Комик-Кон събира около 130 000 посетители годишно - мнозина от тях в костюми на супергерои, култови екранни злодеи, анимационни персонажи и всякакви фантастични и популярни образи. А на това издание създателят на „Междузвездни войни“ и „Индиана Джоунс“ бе най-очакваното име. Неговият „Музей на разказваческото изкуство Лукас“ трябва да отвори врати през следващата година.
Днес Лукас е най-богатият режисьор в историята. Милиони фенове са му ядосани, че остави контрола над своята империя и междузвездна марка в чужди ръце, но в същото време винаги ще са му благодарни за създаването на най-прочутата и успешна филмова поредица на всички времена.
По-миналата година творческото наследство на Лукас пострада тежко след провала на приключенската екстраваганца „Индиана Джоунс и реликвата на съдбата”. Филмът с бюджет от близо 300 милиона долара тръгна с амбицията да стане финансов тиранозавър в добрите стари традиции на летните блокбастъри, но катастрофира тежко.
Преди години Джордж продаде компанията си „Лукасфилм” на “Дисни” за над 4 милиарда долара. Ала за много фенове глобалната корпорация опропасти и политизира двете легендарни “лукасови” саги - „Междузвездни войни” и „Индиана Джоунс”.
Много зрители бяха недоволни от “радикалните феминистки елементи” в петия и последен филм за Индиана Джоунс. Според тях Джордж Лукас вероятно се чуди дали си е струвало да продаде образите си дори за фантастичната сума от няколко милиарда долара и да остави бъдещето на поредиците в ръцете на Катлйин Кенеди, която някои критично настроени наблюдатели определяха преди много години като “нещо като секретарка на Лукас и Спилбърг”.
Сега обаче Лукас се е фокусирал върху своя споменат по-горе монументален футуристичен частен музей, приличащ на космически кораб, в Лос Анджелис. Гордият стопанин на ранчото „Скайуокър” обеща, музеят ще отвори с огромна колекция от над 100 хиляди артефакта. Там той най-накрая ще изложи разкошната си лична колекция от шедьоври и модерни спорни творби - от древноегипетски барелефи до автопортрет на Фрида Кало и от платна на Артемизия Джентилески до “шедьоври” на съвременното изкуство.
Изданието „Арт нюзпейпър” припомня, че Лукас работи по идеята си за музей вече десет години. Първите опити да го открие в Сан Франциско и Чикаго са неуспешни, а сега той се е спрял на Лос Анджелис. По план музеят на Лукас трябваше да бъде открит през 2023 г. в сграда с площ близо десет хиляди квадратни метра. Но сега откриването се премести за 2026-а.
Изданието пише, че когато Лукас за пръв път говори за идеята си за музей, изкуствоведите остават с впечатлението, че големият холивудски ас ще създаде поп-културна екстраваганца с артефакти от “Междузвездни войни” и “Индиана Джоунс”.
Двамата с неговия дългогодишен приятел Стивън Спилбърг също така са почитатели на американския художник Норман Рокуел, който е известен с това, че улавя с илюстративна прецизност и наситени цветове естетиката на явлението “Американа”, особено от 50-те години на миналия век, но не е особено харесван сред елитите и от арт снобите.
За своя музей сценаристът, режисьор и продуцент вече е поставил летвата по-високо в това отношение и е решил да се хареса на модерните арт ценители, което не означава винаги качествено изкуство, но със сигурност означава скъпо изкуство. Той работи със Сандра Джексън-Дюмон, бивш експерт от “Метрополитън”. Преди година в колекцията на Джордж Лукас влиза “Автопортрет, посветен на доктор Елоесер”, рисуван от Фрида Кало. През октомври 2020-а на търг в “Кристис” холивудският маестро плаща 2,13 млн. долара за картината на Артемизия Джентилески “Триумфът на Галатея” (1650). Лукас никога не е минавал за човек от най-претенциозните и нишови арт авенюта, но от десетилетия има репутацията на създател на светове, които пленяват масовото въображение.
Джордж Лукас се вдъхновява за Индиана Джоунс от приключенските филми на 40-те и 50-те. Особено силно влияние имат „Китай” с Алан Лад и „Тайната на инките” с Чарлтън Хестън. Но все пак по-прочутият поп-културен подвиг на милиардера си остава сагата “Междузвездни войни”, която и до днес се смята за най-успешната, обичана и обсъждана филмова поредица за всички времена
Няма друг като Джордж
Работил съм с Джордж по много филми и проекти. Няма друг с такова богато въображение. Той е голям майстор с поглед в бъдещето. Неговите идеи промениха Холивуд и преначертаха границите на това, което се смяташе за визуално възможно. Всички след него са му длъжници в творчески план. Още през 70-те години на миналия век той остави толкова богато творческо наследство, един дълбок извор, от който всеки може да черпи. И повярвайте ми, хората черпят и до днес.
Стивън Спилбърг, режисьор и продуцент
Приключенец по дух
Да работя с него е една от благословиите на моя живот, на моята кариера. Той е бащата на Индиана Джоунс. Много от идеите в поредицата са негови, той е двигателят на приключенската сага. Винаги ще те остави да импровизираш някой момент, ако прецени, че се получава, но основната концепция си е с почерка на Лукас. Той е приключенец и фантаст по душа, изобретява светове и пренася милиони хора с него.
Харисън Форд, актьор
Умори се от режисирането
Джордж Лукас не е като своя приятел и колега Спилбърг, който обожава да режисира редовно и в различни жанрове. Той по-скоро е визионер с поглед специалните визуални и звукови ефекти и гигантските истории, които могат да бъдат разказвани и преразказвани с десетилетия. Сякаш се умори от режисирането. Не гори от желание да скача от филм на филм, от проект на проект.
Марк Кремод, критик