Стивън Спилбърг - Дайте му динозаври и акули

Властелинът на зрелищното кино Стивън Спилбърг има два сочни повода за празник. Тази седмица по кината в почти цялата планета, включително и в България, тръгва нова част от динозавърската поредица „Джурасик свят“, която пък е нещо като продължение на мегахита от 90-те „Джурасик парк“, режисиран именно от Спилбърг. Сега той е само продуцент, но ще прибере най-много пари от успеха на филма. Вторият повод е свързан с класиката му „Челюсти“ - това лято се навършват точно 50 години от премиерата на океанския трилър за акула човекоядец, хвърлила в ужас крайбрежно градче. 

Действието на премиерната суперпродукция „Джурасик свят: Прераждане“ се развива пет години след събитията в предишния филм „Джурасик свят: Господство“. Екологията на планетата до голяма степен се оказва негостоприемна за динозаврите, а оцелелите индивиди обитават изолирани екваториални среди с климат, наподобяващ този, при който могъщите животни някога са процъфтявали. Експертът по секретни операции Зора Бенет е наета да ръководи екип от специалисти, чиято цел е да проникне дълбоко в тази тропическа биосфера и да открие трите най-големи сухоземни, морски и летящи създания, чиято ДНК съдържа ключа към лекарство, което ще донесе чудотворни животоспасяващи ползи на човечеството. Когато водената от Зора мисия се пресича с експедицията на цивилно семейство, чиято лодка е преобърната след нападение на водни динозаври, всички те се оказват блокирани на забранен за посещения остров, който някога е приютявал тайно изследователско съоръжение, свързано с Джурасик парк. Там, заобиколени от динозаври от много различни видове, те се изправят лице в лице с шокиращо откритие, което е било скрито от света в продължение на десетилетия...

Сюжетът е като за тотално лятно зрелище. Спилбърг потрива доволно ръце и очаква солидни финансови резултати. Междувременно репутацията му пострада сериозно и дори можеше да отиде на кино след решението му да задълбочи своя политически активизъм в полза на предишната власт в САЩ и да впрегне режисьорската си визия за преизбирането на потъналия в скандали бивш американски президент Джо Байдън. Миналата година Спилбърг искаше да се включи в кампанията му, но той беше скандално сменен от Камала Харис след катастрофалното си представяне в дебата срещу Тръмп.

Разбира се, режисьорът винаги е бил донор и другар на Демократическата партия и беше особено активен фен на Обама. Все пак филмовият индустриалец Стивън Спилбърг не може да стои дълго извън заглавията. Наскоро той поздрави своя стар другар Том Круз и му рече, че е „спасил задника на Холивуд” с успеха на „Топ Гън: Маверик”. Спилбърг каза още, че не съжалява, че е отказал офертата да режисира поредицата “Хари Потър”, защото е искал повече време със семейството си.

На 78 години той още е в голямата игра и преди дни каза, че никога няма да се пенсионира и ще прави филми докато е жив. Все пак някои критици отбелязват, че през последните години брадата и влиянието на този могъщ магнат намаляват осезаемо. Истината е, че той вече не е онзи майстор с магическото докосване. В този смисъл е неприятно, но повече от очаквано стар либерал като Спилбърг да иска да се хареса дори още повече на най-крайните днешни активисти в средите на радиоактивния прогресивизъм.

Все пак Стивън Алън Спилбърг, както е цялото име на най-разпознаваемия филмов режисьор на планетата, е отговорен за някои от най-внушителните и вълнуващи американски филми в историята на киното. „Дуел”, “Челюсти”, “Близки срещи от трети вид”, “Похитителите на изчезналия кивот”, “Извънземното”, “Индиана Джоунс и храмът на обречените”, “Джурасик парк”, “Списъкът на Шиндлер”, “Спасяването на Редник Райън”, “Изкуствен интелект”, “Хвани ме, ако можеш”, “Специален доклад”, “Линкълн”...

Дори по-слабите му скорошни филми предлагат “добре познатите запазени марки на режисьора, имитирани от толкова много други хора в индустрията на подвижните картини. Един от класическите спилбъргови похвати е “гримасата на почуда и страхопочитание”. Нарича се още “спилбъргово лице” и представлява кадър, в който камерата бавно се насочва към лице (или лица), загледано в нещо изключително, нещо, което пленява съзнанието на филмовия образ, а оттам и на нас - публиката, която се идентифицира с него. Гледката, предизвикваща “спилбърговото лице”, може да е на извънземните в “Близки срещи от третия вид” и “Извънземното” или на динозаврите от “Джурасик парк” и “Изгубеният свят”. А може да е мистериозната сила, буквално разтапяща нацистки физиономии в “Похитители на изчезналия кивот”.

Виртуоз на прецизния кадър

Стивън Спилбърг е върховен виртуоз и в постепенното изграждане на сцена, от най-малките детайли до епическата кулминация. Всички се опитват да кадрират и да движат камерата като него, но малцина успяват да се доближат до чистата кинематографична магия, на която той е станал глобален символ. Подобно на Чарли Чаплин и Алфред Хичкок, името на Стивън Спилбърг е станало синоним на кино.

Помагал ми е по време на снимки

Стивън ми е помагал много пъти, за мен винаги е удоволствие да го каня на моите снимачни площадки и да го моля за съвети. Малко хора са по-талантливи от него в изграждането на напрежение, поставянето на сложи екшън сцени с много богата хореография на движението и зрелищно насилие. Когато имам да снимам такива кадри винаги му се обаждам. Човекът е национално съкровище. 

Мартин Скорсезе, режисьор

Ненадминат разказвач в картини 

Какво може да се каже за Стивън, което да не е недостатъчно и да обхване огромното му влияние. “Извънземното”, “Близки срещи от третия вид”, “Челюсти”, “Списъкът на Шиндлер”- тези и още много други филми са си цели университети. Стивън е ненадминат разказвач в образи. Той може да опише най-сложните отношения само с няколко кадъра. Беше страхотно да работя с него по “Джурасик парк”, който беше чиста филмова магия. 

Сам Нийл, актьор

Изобрети летния хит с „Челюсти“

Стив винаги е в състояние да намери съвършения ъгъл, перфектната гледна точка. Обикновено има не повече от един или два най-добри начина за заснемане на сцена и Стивън винаги ги намира. Човекът има невероятно богато въображение. Той собственоръчно трансформира комерсиалното кино и изобрети явлението на летния блокбастър-хит с “Челюсти” още през 1975-а година. Никога дотогава не се беше появявал такъв филм.

Джордж Лукас, режисьор и продуцент