КАТ извършва засилени проверки на тирове и автобуси

Задържаните за убийството в Костенец са мъж на 18 и жена на 24 години

Трима подпалвачи хвърлени в ареста

Условна присъда и глоба от 600 лева за собственик на питбул, нахапал създателка на хор в Търново Драмата се разигра на 1 март тази година в старата столица

Сирийската армия придвижва части към границата с Турция

Двама британци са били пребити в центъра на София

Вижте отблизо дома на Никол Шерцингер (ВИДЕО)

Моторист загина при катастрофа в центъра на Варна

Собственик на питбул го насъска срещу баща и син Преди това нападнал с нож младия мъж

Пожарникари и спасители извадиха мъж, паднал във водопад в Беласица

Жертвите на тайфуна „Хагибис“ станаха 35

Мегз проговори за измамата с джипа (ВИДЕО)

Четирима ранени при катастрофа в Горнооряховско

Сузанита прекали с корекциите (СНИМКИ)

Американските пътища към космоса са все повече

Луна, Земя, Небе, Космос

В момента САЩ разполагат с две тежки ракети Atlas V и Delta IV, произведени от ULA (Юнайтед лънч алайънс – United Launch Alliance – е джойнт венчър между космическите гиганти „Локхийд Мартин” и „Боинг”), предаде БГНЕС.

На смяна след тях през 2020 година трябва да дойде носителят „Вулкан” (Vulcan). През 2017 г. трябва да полети и свръхтежката Falcon Heavy на компанията „Спейс екс” (SpaceX), а три години по-късно – New Glenn на Blue Origin. С голяма вероятност в САЩ ще се появи и ракетата в средно тежкия клас Next-Generation Launcher . За плановете на компанията Orbital ATK разказва Lenta.ru. До началото на следващата година Orbital ATK чака решение по финансираната от ВВС на САЩ ракетна програма, предвиждаща създаване на ракета от среднотежкия клас.

Според плановете на президента на компанията Дейв Томпсън, носителят трябва да стане средство за извеждане в космоса на тежки и близки до тях по маса полезно товари. „Досега ние работим много добре и както изглежда на Военновъздушните сили се харесва това, което правим и в каква посока се движим”, казва той. Томпсън има предвид ракетата Next-Generation Launcher.

В първата ѝ степен се използват ускорители на твърдо гориво, създадени на основата на двигателите, с чиято помощ се осъществяваше част от ускорението на космическите кораби по програмата „Спейс шатъл” (Space Shuttle). Два от тях осигуряваха над 80% от стартовата тяга на совалките, те и досега са най-големите и мощни ракетни двигатели на твърдо гориво в света. Допълнителна тяга сега би трябвало да осигурят пак системи на твърдо гориво, но собствена разработка.

Третата степен на Next-Generation Launcher, както се очаква, ще бъде снабдена с двигател BE-3 на компанията Blue Origin. Този агрегат за многократна употреба е успешно изпитан в суборбиталната система New Shepard. Изстрелването на Next-Generation Launcher е планирано от стартовите площадки на Космическия център „Кенеди” във Флорида и базата Вандерберг в Калифорния. На геопреходна орбита носителят ще трябва да качи над 5,5 тона полезен товар. Като цяло Next-Generation Launcher напомня ракетата носител Liberty, който компанията ATK планираше да създаде преди сливането си с Orbital Sciences. На свой ред първите две степени на Liberty са разработвани за Ares 1 – ракетата на отменената от Барак Обама програма Constellation, предполагаща връщането на американците на Луната до 2020. Подобни, но еднократни ускорители, се използват в европейската тежка ракета Ariane 5.

Според плановете на ATK, с течение на времето именно с ракетата Liberty, след прекратяването на програмата Space Shuttle, трябваше да се качват товари и астронавти на МКС. Но НАСА не подкрепи проекта в нужната степен и компанията се принуди да го финансира самостоятелно. Работата се съживи през януари 2016 година: проектът Orbital на АТК поулчи финансиране от ВВС в размер 46,9 миилона долара с възможност за увеличение до 180 милиона. От своя страна Orbital ATK обеща да инвестира в проекта най-малко 31 милиона долара. Като цяло компанията трябва да осигури една трета от финансирането, а останалите две трети – военните.

Договорът стана част от програмата на Военновъздушните сили на САЩ в подкрепа на развитието на американски компании, сред които, освен Orbital ATK, са и Aerojet Rocketdyne (производител на двигателите F-1 на първата степен на свръхтежката ракета Saturn V) и SpaceX. От Orbital ATK се надяват на подкрепа от Военновъздушните сили на САЩ. В случай на отказ от финансиране на проекта Next-Generation Launcher , той ще бъде замразен. За щастие Orbital ATK може да си позволи тези разходи: през 2016 г. нетните приходи са в размер на 4,455 милиарда долара, а нетната печалба – 292,2 милиона долара.

Докато общите приходи на Orbital ATK се увеличават, подразделението за космически системи започна да печели по-малко (1237милиона през 2016 срещу 1261 милиона долара през 2015 г.). Такива динамика в компанията обясняват спада на интерес към произвежданите геостационарни спътници за търговски цели и засилената конкуренция между производителите. В Orbital ATK предполагат, че през 2017 г. цената на търговските спътници ще продължава да пада и компанията не очаква ръст в броя на поръчките за своите продукти.

През 2016 Orbital ATK получи един договор (от 14 възможни, според оценки на експерти на фирмата), за да пусне търговски сателит. През 2017 г. компанията планира да сключи вече две споразумения. Както и много американски космически компании, Orbital ATK се измъква благодарение на сътрудничеството с НАСА. През 2016 г.

Американската космическа агенция обяви победителите във втория етап от програмата за снабдяване на МКС (Commercial Resupply Services), за доставка на програмни товари на МКС, изпълнението на което е насрочено за 2019-2024 година (до приключване на работата на МКС). Освен Orbital ATK, в програмата участват и SpaceX и Sierra Nevada. Общо за всички компании НАСА ще плати 14 млрд. Orbital ATK участва в първия етап, печелейки с товарния „Сигнус” (Cygnus), повече от 1,9 милиарда долара.

Подобно на повечето американски космически компании, Orbital ATK не изключва възможността за полет до Луната. През май 2016 г. компанията представи проекта си за лунна станция, стартирането на които, в случай на наличието на програми за подпомагане, е насрочено за 2020. Лунната орбитална станция предполага възможността за скачване с пилотиран кораб от Луната до Марс. Това е корабът Орион, създаван от Lockheed Martin. НАСА планира да го прати на орбита около спътника на Земята през август 2021 г. с астронавтите на борда. Пилотираната автономна мисия трябва да продължи около три седмици, а с помощта на лунната станция може да бъде увеличена до 60 дни.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.