Дневен хороскоп на Алена за неделя, 23.02.2020

На 23 февруари 2020 да почерпят

Кралски особи ритат трона в името на любовта

Десетки арестувани при антиправителствени протести в Казахстан

Кристалина Георгиева: Икономическият ръст на Китай ще бъде по-малък от очакваното

Марсилия до дъно

Караянчева за прекратения Луковмарш: Антисемитизмът, расизмът и ксенофобията нямат място в обществото ни

Черногорец издигна 6-тонен пилон с най-голямото българско знаме в София

Владислав Горанов: Ако погледнем числата, държавата се развива изключително успешно

Японските власти пуснали 23-ма пътници от „Даймънд принсес“, без да ги проверят за коронавирус

Външно министерство: Провеждането на Луковмарш бе предотвратено благодарение усилията на българските власти

Шефът на „Райънеър“ иска по-щателни проверки на мъжете мюсюлмани по летищата

Франция започна закриването на най-старата си АЕЦ

Луковмарш не се проведе

Коронавирус и в Обединените арабски емирства

Американският сблъсък започна Вторият мандат на Тръмп е абсолютна реалност

Демократите Пийт Бутиджидж и Бърни Сандърс.

Състоянието на равновесие и посоката на развитие в света до голяма степен зависят от вътрешния баланс в Съединените щати и процесите на сблъсък, които протичат там. Вътрешната нестабилност или стабилизиране отекват като проекция навън. Историята показва, че големите империи никога не си отиват за миг, понякога това е процес, който отнема десетки години, а дори век. Въпреки признаците на залез, които се наблюдават в САЩ, от там все още се излъчва такова влияние, което по своя характер е световно и изключително силно. Войната създава силната държава, а от своя страна държавата създава войната. Този безкраен алгоритъм обяснява до известна степен и поведението на залязващия гигант. Усещането за заплаха изисква наличие на враг или врагове, а следователно и действия с цел премахването им. С присъствието на фигурата на врага се осигурява удобният параван пред собствения народ за свобода на действията в световен мащаб и преследване на стратегическите интереси, с всички възможни средства. Проявленията навън зависят от поведението на двете основни партии в САЩ и лобистките интереси, които защитават, особено в навечерието на президентските избори.

През последната седмица имаше две големи събития във Вашингтон – първото е началото на вътрешния избор на Демократическата партия, а второто е процедурата по импийчмънт на президента Тръмп и отдавна очакваният изход от нея. Последователността може да се допълни и от поведението на демократите по време на речта на Тръмп за състоянието на съюза. Тези събития задават посока и създават условия за реакция както вътре в държавата, така и в Европа.

Във вътрешен план вече устойчиво може да се допуска не просто като далечна прогноза, но и като наближаваща реалност повтарянето на мандат на Доналд Тръмп. Състоянието на Демократическата партия, поведението на лидерите u, откъсването u от реалността на средната класа и работниците, със сигурност няма да имат положителен ефект върху изхода от изборите. Първичните избори в щата Айова не предопределят целия вътрешен избор, но по традиция задават началния тласък и все още носят тежест във вътрешната политика на САЩ. Началото при демократите показа няколко ключови момента. Един от спряганите за основни опоненти на Тръмп – Джо Байдън, вице-президент на Барак Обама, показа катастрофални резултати, заемайки четвърта позиция, въпреки очакванията, наслагвани във времето от социологическите проучвания. Необходима би била сериозна намеса на тихата власт зад престола, за да бъде възкресен образа на победител и поставен като опонент на Тръмп. И дори тогава резултатът ще бъде в полза на настоящия президент.

Основният сблъсък на база изборните резултати се оформя между социалиста, с голям опит в президентските надпревари, Бърни Сандърс и Пийт Бутиджидж, възпитаник на Харвард, значително по-млад от Сандърс и това, което създава прецедент и със сигурност насочва голяма част от вниманието на наблюдаващите – гей. Въпреки големите усилия за налагане на промяна в традиционните ценности и възгледи за образа на семейството и обществото, към момента подобна кандидатура би била напълно обречена. В случая, обаче, е важен символът, който носи подобен избор, дори да не бъде определен, в крайна сметка, за водач на демократите на изборите. Опитът за налагане на нов модел на обществени възприятия започва да намира своя външна форма и проявление, вид легитимация, дори като тест за рефлексите на традиционното общество. Във всеки от вариантите на вътрешно ниво, Тръмп си осигури спокойствие, а най-добрият съвет за демократите би бил още от сега да започват да работят за следващите избори, не за тези, тъй като те са почти безвъзвратно загубени.

В международен план, последните събития от САЩ дават известна свобода на Тръмп. След приключването на Брекзит стои отворен въпросът за лондонския финансов център – дали Великобритания ще успее да го запази, ако успее да запази първо своята цялост, и къде ще отиде той, ако не успее? Дали Европа ще успее да се пребори за него, или ще бъде погълнат от Ню Йорк? Това е едно от полетата на сблъсък между финансовия капитал, който ще противопостави на още едно ниво интересите на ЕС и САЩ, но също и дава отново отговор за лицемерната основа на отношенията между двата субекта.

Следващият удар на Вашингтон е логично да бъде върху европейската икономика. Първо върху Германия, но след това и Франция. Първата, заради своята мощна икономика, а втората – заради своя военно-промишлен комплекс, който е единствен конкурентен от Съюза. Но също и заради Северен поток-2 и предстоящото участие на Макрон в честването на Деня на Победата в Москва на 9 май. В момента целостта на Европейския съюз се крепи единствено на тези две държави и тяхната решителност за неговото съществуване. Изразяването с практически средства за желана близост с Русия е достатъчен мотив за действия на всяко ниво – икономическо, финансово, но и психологическо. Чрез санкции, намеса във вътрешните дела на други държави и съдебни системи, но и чрез подмяна на исторически факти. Пред Европа стои предизвикателството да запази своята икономическа и финансова сила, но и също толкова важно – усещането си за европеизъм. А това, по думите на френския президент Макрон, със сигурност включва и Русия.

 

Страхът на гиганта

Собствената несигурност отвътре се проявява в агресия навън, а страхът е основната движеща сила за авангардните, често първични действия на залязващия гигант. Страхът от загубата на водеща роля на единствен хегемон в света. Но също и страха, че Европа започва от Лисабон, но не свършва с границите на ЕС, а продължава на Изток.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.