Анатолий Карпов – Шахматният политик

Шахматът е умален модел на войната, а битките на 64-е квадрата са също толкова яростни, колкото и тези на бойното поле. Разбира се, с тази разлика, че в древната игра пешките, които падат жертва, са от дърво. Но по време на Студената война сблъсъците за световната титла бяха също толкова важни, колкото и битката за Космоса.

Анатолий Карпов е може би най-големият герой от онази епоха. Съветската школа е безспорно най-силната и дава на света велики майстори като Ботвиник, Смислов и Тал, но Карпов ги превишава по ръст. Най-вече с това, че е преди всичко практик с неповторим стил на игра. Боец до мозъка на костите, максималист с изключителен характер. Взима всичко, което пожелае и играе по свои правила без да се съобразява със съперника.

Карпов е като пират в шахмата. Пиратите не строят, не садят и не създават. Те използват направеното от другите и им отмъкват съкровищата. Живеят за сметка на хитростта и коварството си, а най-важното им умение е да воюват. Анатолий Евгениевич не е изследовател и аналитик, не е човек, който търси вечните истини в шахмата. Той е професионален състезател и единственото, което го интересува, е да използва ситуацията в собствена изгода. Няма нужда да търси истината, тъй като за него тя е само една – Карпов е най-великият шахматист в света. Коментарите му за собствените му партии са един химн на самовъзвеличаването.

За един дълъг период от време всичко това изцяло се покрива с действителността. Карпов играе шахмат от 5-годишен, печели последователно световната титла при юношите и първото място в шампионата на РСФСР, което му донася и гросмайсторското звание. Така се стига до 1974 г., когато младежът от Урал побеждава Лев Палугаевски, Борис Спаски и Виктор Корчной, за да си осигури статут на претендент за световната титла.

Шампион тогава е феноменалният Боби Фишер, който три години по-рано е разбил съветската хегемония с невероятния разгром срещу Спаски. Авторитетът му е по-висок от Еверест, по това време Фишер е бог, легенда, мечта. Но пък няма игрова практика от три години. Своенравният американец поставя 10 нетрадиционни условия, за да се съгласи на мач. ФИДЕ приема две от тях, но това не задоволява Фишер, който отклонява мача. Тогава международната федерация му отнема титлата и я присъжда на Карпов, който става 12-ият световен шампион в историята на древната игра.

Несъстоялият се мач можеше да стане един от най-интригуващите сблъсъци в историята на шахмата, но със серия победи в най-силните турнири руснакът бързо разпръсква съмненията, че е служебен шампион. С времето той се превръща в едно от най-представителните лица на съветското спортно могъщество, а голяма роля за това изиграват победите над претендента „невъзвращенец“ Корчной. Новият швейцарец твърди, че съветските служби се опитват да го хипнотизират по време на партиите и кодират информация за Карпов в кисело мляко. По време на втория мач синът на Корчной е пратен в лагер заради отказ да служи в армията.

През 1984-а Карпов отблъсква убедително първия опит на младия Гари Каспаров да го свали от върха. Мачът обаче се провежда по импровизиран и спорен регламент, а на следващата година двамата си дават нова среща в Москва. До този момент Карпов минава за най-големия тактик край дъската, но напористият съперник успява да го изненада с много от дебютите си. И двамата творят новости в играта, като шампионът се оказва неочаквано изобретателен и битката се превръща в епичен дуел. В крайна сметка обаче Каспаров се оказва по-инициативен и печели с 13:11. Това слага край на ерата на Карпов, а опитите му по-късно да вземе реванш завършват неуспешно. Въпреки това той продължава да играе и междувременно печели отново световната титла на ФИДЕ в момент, в който Каспаров се отцепва и създава друга организация, оглавявана от него като шампион. По ирония на съдбата Карпов слиза от върха така, както се е качил. Отказва се от участие на световното първенство през 1999-а в знак на несъгласие с новия регламент, който ФИДЕ налага.

Още по време на кариерата си Анатолий Евгениевич е депутат от Върховния съвет на СССР, а впоследствие става активен поддръжник на Борис Елцин. През 2011-а отново влиза в Думата, вече от Единна Русия.
Последната му политическа акция обаче е провал. През 2010-а се кандидатира за президент на международната федерация, но въздесъщият Кирсан Илюмжинов отново печели изборите и запазва поста си.

 

Отива при Каспаров в затвора

Анатолий Карпов може да е жесток на шахматното поле, но извън него се оказа истински човек. Най-любопитната случка е опитът му да посети големия си съперник Каспаров в затвора, след като Гари бе арестуван за организирането на „Марша на недоволните“ през 2007 г.

„Русия има четирима световни шампиони и всеки от тях го е грижа за останалите – казва тогава Карпов. – Политическите му виждания не ме интересуват. Не съм дошъл да го подкрепя като политик, а като човек.“
Затворническите власти обаче му отказват свиждане. За да повдигне духа на Каспаров, Анатолий Евгениевич му праща последния брой на шахматното списание „64“.

 

За него

Винаги е бил с властта

До 2007-а на практика не поддържахме отношения, но след това положението кардинално се промени. Опитът му да ме посети в затвора ми направи огромно впечатление. Тогавашните ми приятели дори ги беше страх да се обадят на майка ми.
В политиката Карпов винаги е бил с властта, а аз в отсрещния лагер. Шахматът в съветското общество беше силно идеологизиран. Затова на мачовете ми с Карпов се гледаше като на сблъсък на новото със старото. Аз бях по-млад и с него бяхме съвсем различни. Той беше любимец на съветската система. Помните ли фразата на Брежнев: „Взе короната, а сега я запази!“ Ето какво указание изпълняваше той.

Гари Каспаров, бивш световен шампион по шахмат

 

Ако го бях победил, щяха да ме убият

През 1974-а му беше много трудно да ме победи в мача за претендентското място. В онзи момент аз играех по-силно от Спаски, но Бог реши друго. Разбрах, че на съветските органи им е наредено да ме убият, ако спечеля мача. Бог се намеси и така аз останах жив и играх шахмат още десетки години.

Играех срещу цяла държавна система, а Карпов беше човекът, който я представляваше. С него поддържаме само „дипломатични“ отношения, но никога не сме били близки. Той никога не говори истината. Дори приказките му, че сме играли карти, са лъжа.

Виктор Корчной, бивш претендент за световната титла

 

Опитваше се да пречи на другите да играят

В началото изненадвах всички със скоростта на играта си, тъй като съветските шахматисти използваха много време за началото на партията си. Карпов се отличаваше в това отношение, тъй като лесно оставяше часовникът му да напредне. Имаше огромно самочувствие и смяташе, че дори и притиснат от времето, може да победи всеки.

Той не се опитваше да изгради своя игра, а да разруши всички планове, които имаш за партията. Но когато веднъж разбереш това, срещу него вече значително по-лесно се играеше. Въпреки приказките, че за него работела цяла система, всъщност той до голяма степен беше самороден талант. Докато Каспаров или Карлсен са много по-систематично изградени състезатели.

Вишванатан Ананд, бивш световен шампион

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (8)

  1. Днеc, 20 юни в Бългаpия пpиcтига на официално поcещение Зоpан Заев, Пpемиеp на Мaĸедония, Републиката пpед чийто Председател Георге Иванов pycкият пpезидент Пyтин заяви, че кирилицата е дошла от македонските земи. Зоран Заев е човекът, който заяви, че македонци и българи са един народ, c което направи заявка за сближение. Затова на 19 юни, ден преди визитата на Заев в Бългаpия беше изпратен един руски емисар, настоящ руски депутат и бивш шахматист за да плеще поредните „братски“ руски простотии за българската азбука. Русия ПАК, ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ е против единството на българите. Гнусно, противно и разочароващо.

  2. И Карпов и Путин са обикновени глупави мужици. Единият знае само как се бутат пешки, а другият е пешка, която, който трябва, знае как да го бута. Българите са европейци и не трябва да обръщат внимание на глупави изказвания. Малко гордост ни е необходима, срамно и унизително е вече 140 години да не свалим устните си от задника на руския мужик.

  3. Карпов е политическа фигура още като млад шахматист е член на ЦК на ВЛКСМ. Той е програмиран да стане световен шампион от органите на КПСС тъй като е единственият съветски шахматист, непобеждаван от Фишер,а Фишер е шахматистът разгромил всички съветски шахматисти начело с Петросян, Тайманов, Корчной. Битката му със Спаски се превърна в политическо събитие на 1972 година.
    Карпов претърпява поражения от Гари Каспаров като някои от партиите му стават световни шедьоври в шахматната история на всички времена. Гари е най-великият шахматист на всички времена, а и досега е разпознаваема политическа личност, докато Карпов е олицетворение на ретроградност и рекционност в политиката.

  4. РУСНАЦИТЕ МНОГО ОБШЧАТ НАС И МАКЕДОНЦИТЕ , САМО ЧЕ ДА НЕ СМЕ ЕДИННИ .ТОВА Е ТАКТИКАТА НА СТАРАТА И НОВАТА РУСКА ПОЛИТИЧЕСКА ДОКТРИНА , А ШАХМАТИСТА Е ЕДИН ОТ ИНСТРУМЕНТИТЕ Й .

  5. Карпов създаваше усещането за машина зад дъската,но на повечето импонираше Каспаров с атакуващият стил.Общо взето непробиваемата Велика китайска страна срещу Великите моголи,но моголите успяват да я преодолеят.Бай Ставри от 4-отряд пита кога ще се въвежда шаха в затвора,само веднъж не успя да матира съперника си,защото му открадна царя вместо дамата.

  6. Мачовете Спаски – Фишер и Карпов – Каспаров са най-великото нещо в шахмата и същевременно те въведоха политика в шаха. Руснаците си бяха въобразили, че тяхната школа е едва ли не непобедима и загубата на световната титла от Спаски го преживяха като национален провал. Карпов върна за малко тяхното самочувствие, но след тов те не можаха да припознаят Каспаров за свой. Каспаров на практика се сражаваше против съветската система. След него руснаците изпаднаха в патова ситуация. Имат количество – нямат качество. Служат си с нечестни прийоми, което в шаха е недопустимо, но докато начело на ФИДЕ стои съветската пионка Илюмжинов растеж в шаха няма да има.

  7. Голяма част от българите също мислят, че Кирил и Методий са създали кирилицата, а те са създали глаголицата, по поръчение на Византия, техният баща се е наричал Лъв (византиец, не е славянин), но за майка им Мария се предполага, че е славянка. Кирилицата е създадена от техните ученици, главно в Преславската книжовна школа и е кръстена в чест на Св. Кирил Философ. Създадена е на основата на букви от старогръцката азбука, като са добавени новосъздадени старобългарски букви, каквито няма в старогръцки, защото те отговарят на специфични звукове в старобългарския език. В Русия са занесени църковни книги, написани на тази старобългарска азбука и те получават кирилицата от България, както и Киприян от Велико Търново става техен Патриарх. В Моравско, Кирил и Методий са разпространявали глаголица, а не кирилица. В Хърватско, в Чехия, Словакия са изучавали глаголицата. Без истерии, трябва да се провежда умна, дългосрочна просветителска дейност не само в чужбина, а и у нас. Но доброжелателно, приятелски, защото никой не уважава и обича тези, които го ругаят и обиждат. Какво да кажем напр. за 17 % от американците, които мислят, че шоколадовото мляко идва от кафяви крави!

    1. Изненада ме тотално! Нито една лъжа, нито една фалшива дума…. За тези ти разсъждения могат да те изкарат и русофоб, бре! Нищо, че и двамата обичаме руския народ и култура. Само едно малко уточнение. Не „учениците“ на Кирил и Методий са написали кирилицата, защото сам се сещаш, че 200 човека малко трудно се координира, още повече, че ВСИЧКИ, без освободените по искане на цар Борис Михаил /а не Борис I, като ни лъжат псевдоисториците/ са вече продадени от венециански търговец, като роби. На всичко отгоре до България стигат едва трима /повечето прибавят Сава и Горазд, нямам представа защо/, като Ангеларий умира няколко месеца след пристигането си. Така без да има достатъчно исторически доказателства, по емпиричен път можем да достигнем до извода, че НАШАТА АЗБУКА – БЪЛГАРСКАТА / не славянската/ е написана от Климент и Наум, които няма как да бъдат освободени и съпроводени от Великоморавия до българската /по това време/ крепост – Белгарад, ако не са били българи – наследници на някой от великите боили на цар Борис Михаил. Българи са автори на Кирилицата, азбуката е българска и всяка друга теза противоречи на обективната историческа истина. Но това не пречи на карповците да твърдят, каквото си искат. Ние сме длъжни да ги оборваме с доказателства! Ако сме българи, де…. За мен ти, си! И за хамериканците си прав. Тъпа нация, но сами си го правят. Жалкото е, че покрай „авантата“ за ромските деца, и българчетата вече излизат тотално неграмотни от училище.

Отговорете