Андрес Мануел Лопес Обрадор – Надеждата на Мексико

“Ако приемем управлението на тези, които се смятат за владетелите и господарите на Мексико, нищо никога няма да се промени за хората, които се намират на дъното.” Думите са на мексиканския президент Андрес Мануел Лопес Обрадор, който официално встъпи в длъжност в началото на този месец, след като спечели с абсолютно мнозинство произведените през юли избори за държавен глава.

Известен за мексиканците накратко като АМЛО (от инициалите на името му), Обрадор влезе в историята като първия кандидат за президент избран с над 50% от гласовете от 1988 г. насам. Белокосият бивш кмет на Мексико Сити е и първият държавен глава от партия, не свързана с доминиращата с десетилетия в политическия пейзаж Институционна революционна партия (ИРП) на Мексико, който постига подобен резултат от Мексиканската революция през 1910-20 г. Победата на АМЛО се превърна и в най-голямото изборно поражение за ИРП в историята й – водената от Лопес Обрадор коалиция “Заедно ще направим история” спечели на местно ниво 31 от общо 32-та мексикански щата и има абсолютно управляващо мнозинство в Сената и Камарата на парламента на Мексико.

Всичко това на фона на най-кървавата предизборна кампания в съвременната история на родината на Панчо Виля и Емилиано Запата, с над 130 политически фигури и кандидати за различни постове, паднали жертви на покушения между септември 2017 и юли 2018 г. из цялата страна. Като добавим и успоредната война за територия и влияние между наркокартелите помежду им и срещу властите, която отделно коства живота на десетки хиляди души всяка година и картината придобива ужасяващи краски. А това са само едно от многото тежки предизвикателства, пред които е изправен Лопес Обрадор с встъпването си в длъжност. Посрещат го Доналд Тръмп в Белия дом, обидните му изказвания по адрес на мексиканците, плановете му за стена на границата между САЩ и Мексико и керваните нелегални мигранти, които допълнително нажежават реториката в двустранните отношения, от една страна. Но най-вече икономическата стагнация на страната и крайната бедност, в която се намира голяма част от мексиканското население и съседите му от региона на Централна и Латинска Америка, от другата.

Последното направление бе приоритет на кампанията на АМЛО, който обеща увеличаване на стипендиите за образование на младите мексиканци и разширяване на обхвата на грижите за възрастните, наред с “радикални икономически реформи”, които според критиците му, определящи го за ляв популист, рискуват да превърнат Мексико в следващата Венецуела. Перспектива, която Лопес Обрадор отхвърля, и след острите му критики по време на предизборната кампания по адрес на големите бизнеси в страната, които се държат като “господари и владетели”, в крайна сметка обяви, че очаква да развива добри отношения с тях. Като цяло той спря да споменава думата “национализация” в публичните си изказвания.

Но пък обеща преразглеждане на всички сделки с частни компании, сключвани под предишното управление на предшественика му Енрике Пеня Нието. За всеки случай. Човекът е известен като да си държи на думата и не се предава току-така на системата, дори и когато тя открито работи срещу него. Както на президентските избори през 2006 г. които Обрадор спечели, но бяха присъдени на кандидата на ИРП Фелипе Калдерон с разлика от 0,5 % в негова полза, а ЦИК на Мексико отказа повторно преброяване на гласовете, което пък тласна стотици хиляди души в месеци на протести по улиците на големите градове. Но да започнем отначало.

Андрес Мануел Лопес Обрадор е роден на 13 ноември 1953 г. в земеделската комуна Тепетитан в южния мексикански щат Табаско. Изучава политология в Националния автономен университет на Мексико между 1973 и 1976 г., но се дипломира едва през 1987 г. В политиката Обрадор влиза като член на ИРП през 1976 г., която напуска през 1986 г., за да се присъедини към новосъздадената Партия на демократичната революция (ПДР). Човек би си казал, че в политическия жаргон в Мексико думата “революция” се използва почти толкова с повод и без повод, колкото в съседните САЩ думата “свобода”. От името на ПДР Обрадор е избран за кмет на Мексико Сити през 2000 г., на който пост остава пълните пет години от мандата си, и натрупва репутацията на отговорен управник.

През 2006 г. АМЛО се кандидатира за първи път за президент и след оспорвания резултат привържениците му организираха неофициална церемония по встъпване в длъжност, обявявайки го за “президенте лехитимо” – законния държавен глава на Мексико. Лопес Обрадор в крайна сметка оттегли претенциите си и през 2012 г. се лансира отново като кандидат за поста на държавен глава и след поредния неуспех срещу кандидат на ИРП, Енрике Пеня Нието, основа “Движението за национално възраждане” (МОРЕНА, на испански). От чието име и стана президент тази година.

 

Изборни манипулации

Последните съвсем не са чужди в Мексико. Скандалът от началото на годината с британската информационна компания “Кеймбридж-Аналитика”, предлагала услуги в областта на манипулиране на избори посредством насочено прицелване към “податливи” потребители на социалната мрежа “Фейсбук”, освен президентските избори в САЩ и референдумът за Брекзит, засегна и Мексико. Разкрития на “Ню Йорк Таймс” показват, че британските хакери са отправили 57-страници оферта към ИРП и техния кандидат Хосе-Антонио Меаде, да работят срещу АМЛО. Мексиканските консерватори отказали, но все пак платили,на “Каймбридж-Аналитика” да не приемат оферти от други кандидати за президент на земята на ацтеките.

 

За него

Невъзможният проблем

Ако АМЛО иска да сложи край на опустошителните нарковойни в тази страна, ще трябва или да убеди САЩ и Европейските правителства да намерят начин населенията им да спрат да употребяват нелегални наркотици; или да декриминализират употребата на подобни наркотици и в крайна сметка да узаконят достъпа до тях – като по този начин отслабят значително търсенето на наркотици на черния пазар. А това ще е много сложно, дори и за възможно най-убедителния президент.

Карли Пиърсън, адвокат

 

Пресметлив

Никъде в политическите му (б.р. – на Лопес Обрадор) препоръки не се съдържаха мерки, които по какъвто и да е начин биха могли да нарушат спокойствието на олигархичните групировки, свикнали да управляват страната по свой образ и подобие. Представителите на големия бизнес бяха, разбира се, ентусиазирани. (…) Този балансиращ спектакъл – едновременно революционния човек от народа и приятел на големите бизнеси – може да бъде поддържан единствено посредством пресметлива стратегия на политическа неяснота.

Рос Евънтън, журналист

 

Срещу Тръмп

Мексиканският народ е готов и има нужда от силен президент, който може да защитава мексиканците, които живеят в САЩ, да се противопостави срещу проекта за стената на Тръмп и да му напомни, че Мексико е суверенна нация. Ако АМЛО се провали в това, го чака същата съдба като предшественика му.

Мигел Гевара, академик

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. ляв, ляв, че чак само с едно полукълбо и то ляво каза:

    Ами мисля, че е редно, когато се пише за който и да е „президент“ по света да се казва следното:
    Днес всъпи във властта ЕДИ КОЙ СИ при следните ПАРАМЕТРИ:
    КУРС ДОЛАР/ мексиканска валута – еди какъв си
    БРОЙ БЕЗРАБОТНИ – еди колко си човека
    БРОЙ СОЦИАЛНО СЛАБИ – еди колко си човека с доходи ПОД еди колко си долара
    ВЪНШЕН ДЪЛГ – еди колко си долари
    НАЦОНАЛИЗИРАНА ИКОНОМИКА – еди кои си фирми държавна собственост
    За да може да се види след 1, 2,…5 години КАКВО СЕ СЛУЧВА с ТОЗИ ЛЕВАК – ляво ориентиран властоимец.
    А то така, както го прави ТРУП – си е жива пропаганда от типа: „Долу америка! Да живее прогресивното човечество!“

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.