Един академичен поглед на обстановката в България по-малко от две седмици преди изборите. Възможно ли е след тях да се състави правителство и кое би било най-доброто и кое би било най-вероятно? Какви са амбициите на президента? Ще излезе ли крал Чарлз III от сянката на майка си? А какви ще бъдат последиците за Унгария, след като евродепутатите я обявиха за недемократична държава?

- По-малко от две седмици останаха до изборите, професор Кръстева. Каква е ситуацията според вас?
- Тъжна, изморена, без хоризонт, с много минало и малко бъдеще. Имаше един стар филм „Уморените коне ги убиват, нали“. В него уморените коне бяха докарани до това състояние, нашите политици са се самодокарали до него. Има много малко възможности за пробиви и малко перспективи и съответно много трудности и предизвикателства за съставяне на правителство след изборите.

- И все пак има ли вероятност за съставяне на стабилно правителство, какво би било то - коалиционно, експертно, от какво зависи това - от вътрешни или от външни фактори?
- Да разделим въпроса на две - кое би било най-доброто и кое би било най-вероятно. Най-доброто би било стабилно правителство, което да отлепи България от незавидното първо място по корупция и последно по благоденствие в ЕС, първо място по бедност. Тази стратегическа задача продължава да стои 30 години след промените и много години след европейското ни членство да сме последни на опашката. Колкото по-висока е корупцията, толкова по-ниско е благоденствието. Правителство, което би могло да започне да изпълнява тази задача, би било най-доброто за България и съответно най-стабилното, защото би било широко подкрепено както от българското гражданство, така и от европейските ни партньори. Но това е малко вероятно да се случи. По вероятно за родните ни реалности са два сценария.

- Кажете ги?
- Единият, който има електорална и политическа обосновка, е правителство на малцинството на ГЕРБ с имплицитната подкрепа на ДПС, това е играно и отиграно и може да се случи пак. Другият по-малко възможен сценарий, който не е игран, защото противоречи на дискурсите и тона на кампанията, е проевропейските партии, но без лидерите си. Поне по име и по заявки такива партии са ГЕРБ, ПП и ДБ. За да е възможно въобще да се мисли като сценарий, лидерите ще трябва да отстъпят крачка назад. Защото когато седнат на масата на преговори много нереалистично би било едните да кажат - вие оттеглете вашия лидер, а ние оставаме с нашите. Трябва да има паритет. И един технократски професионален подход на сравнително нови и носещи експертиза, ориентирана към бъдещето политици и управленци. Това би би дало шанс на България и би осигурило нужната стабилност. До неотдавна в Италия имаше такъв добър пример - технократско правителство на Марио Драги, в което имаше всички възможни политически цветове - от ляво до много нюанси на дясното.. То беше позитивният пример, но го катурна - малка партия. Както стана у нас - малката ИТН свали кабинета на четворната коалиция.

- Но премиерът Марио Драги бе световнопризнат авторитет. Ние имаме ли такъв евентуален кандидат за министър-председател на правителство, за което говорихме преди малко?
- Нямаме такава величина. Драги е не просто познат, а признат на Запад, познаващ и най-малките колелца на европейската машина и познаващ управлението именно като технократ. Той беше един шанс за Италия и успя да прекара страната си в един много сложен период на криза. А за България шанс биха били проевропейските партии. Такива са ГЕРБ, ПП и ДБ. На противоположния полюс е „Възраждане“ и някои по-видими и по-невидими партийни и политически субекти. Виждаме, че ГЕРБ отваря вратата към ПП, с което иска да каже - вие направихте БСП актьор на промяната, а защо ние да не можем? Това си е аргумент, както и да го гледаме. Но партийната идентичност на ПП трудно приема това, защото смятат, че ГЕРБ е носител на статуквото. Това прави политическата сцена нестабилна плюс малките партии, на които в кризисна ситуация политическата им тежест нараства, защото те правят коалициите и съответно ги разпадат. Някои от тези играчи са деструктивни и работят за разпадане и това създава турболентната ситуация на непрестанни избори.

- Каква е ролята на президента Радев в тази турбулентна среда?
- Той категорично играе с ИТН, но те са прекалено дребни. Те срутиха три парламента, за да му дадат възможност да сме непрестанно с негови служебни правителства. Това е видимо и ясно. Но това, което е по-малко видимо и според мен е определящо, е че амбициите на президента далеч надхвърлят управлението със служебни кабинети. От мига, в който е спечелил втория си мандат, той гледа след него и употребява служебните кабинети, включително и настоящия, да тества в реално време докъде може да стигне в едно бъдещо свое управление, не като президент, което е конституционно невъзможно и не съответства на неговите амбиции, а като част от реална управленска власт. Той пробва докъде може да се обърне ориентацията на България - тестовете с „Газпром“ са повече от очевидни. Така че амбициите на президента Радев са не просто да играе с малки играчи днес, а да стане той ключов играч на управленската сцена утре. И съответно да работи за преориентацията на България. Наблюдаваме една радикална промяна на неговия образ. Да си спомним, че в първия си мандат непрестанно подчертаваше, че е натовски генерал и не залиташе в толкова видимо в русофилска посока. Сега имаме радикално отхвърляне на един по-умерен образ към друг, който ярко противоречи на геополитическата ориентация на България като член на ЕС и НАТО.

- В изпълнителната власт той може да отиде или като партиен лидер на партия, спечелила изборите, или ако станем президентска република...
- Очевидно се готви за партиен лидер. Защото президентска република предполага промяна на Конституцията, Велико народно събрание и подкрепа на по-големи играчи, а не просто малки партии, за които не е ясно дали ще влязат в парламента. Или да се промени радикално Конституцията да има повече от два мандата за президента, та да може като Путин да влиза и излиза. На бюрото му са повече от един сценарий и се пробват в реално политическо време.

- Протестните партии като Отровното трио например, които застанаха под юмрука му преди две години, ги няма...
- Нека разграничим протестите от протестните партии. Протестите много ясно отправиха две послания към президента - защита на президентската институция от потъпкването на нейната автономия от прокуратурата, и второто послание на протестите беше - ние не защитаваме фигурата на президента Радев, а институцията. Така че протести и президент трябва да се разделят. Юмрукът на Радев бе неговият начин да си присвои енергията на протеста, но той в нито един момент не бе възприет като негов лидер, младите хора на площада никога не са се идентифицирали с него.

- Машините или хората ще решат изборите, според вас?
- Хората, категорично. Българските граждани многократно изненадват институциите със своята грамотност. При ръчното гласуване има много повече фактори за злоупотреби.

- В кризите се раждат нови лидери. Има ли в България визионери и докъде се простира техният небосклон?
- В този момент наистина е важен хоризонта и надеждата да се върви напред. В това е голямата разлика между изборите през миналата година и сега. Тогава го имаше това лидерство на образовани, приветливи лица, носители на бъдеще и промяна, на желание за скъсване с досегашния модел. Множеството опоненти използваха краткия период в управлението, за да потъмнят тези образи. България има нужда не толкова от радикално нова визия. Защото големите избори сме ги направили - ЕС и НАТО, въпросът е сега да продължим да правим всички етапи, които потвърждават тези избори. Единият, който все го следваме и не успяваме да го постигнем, е Шенген. Вторият е еврозоната. Не успяваме да ги постигнем, защото непрестанно сме една крачка напред и две назад. Това политическо танго измори всичките ни европейски партньори. Многократно те ни казват, че ако имат резерви към нас не са от техническо естество, които сме изпълнили, а защото границите ни са пробити от корупция и през тях минава нелегална миграция и рискове както за управлението, така и за обикновените граждани на европейските ни партньори. като непроверени или вредни храни. Не трябват толкова визионери, които да измислят някакво съвършено друго бъдеще от ЕС. Нищо по-добро не ни се е случило за тези 30 години, няма нужда някой да изобретява ново бъдеще.. А трябва да има елит, който постепенно да ни доближава до Шенген и еврозоната. и европейски стандарт на живот. Не да търсим нови гурута, а управленци, които да вървят по пътя, която сме избрали като държава, но без корупция.
- Да отидем в Европа, професор Кръстева. Ще успее ли да излезе ли крал Чарлз III от сянката на майка си, кралица Елизабет II? Ще се запази ли Британската общност при него? Ще се отдели ли Шотландия от Обединеното кралство?
- Чарлз III влиза в кралските си правомощия в двойна сянка - в дълбоката сянка на своята величествена майка и в голямата сянка на своите звездни синове. И майка му, и синовете му са много медийно разпознаваеми, топ любимци на медиите, познати и обичани в целия свят. Той е бил винаги в тази двойна сянка. Плюс в тази на незабравимата Даяна. Така че как да избяга от нея? Едната е влязла в историята и нищо не може да помрачи нейния ореол, другите продължават изключително ярко да блестят на медийния небосклон. Той е първият крал, завършил висше образование, но му липсват лидерски качества до момента. Второто голямо предизвикателство е какъв тип монарх ще бъде. В много дългите години на престолонаследник, това, което го изгражда досега, е политик-активист. Тук е огромната разлика с майка му, защото тя е на върха на аполитичността, тя не взимаше отношение по никакъв въпрос с позиция или мнение. Докато Чарлз като истински активист има няколко големи теми, например климата. Сега британското общество си задава въпроса какъв крал ще бъде той - отстранен от управлението, както бе майка му, или по-включен в текущите държавни дела. Шотландия си върви по своя път, има много по-проевропейски профил, не губи хъса си и не губи своята идентичност. Тя правеше това дори при харизмата на майка му. Нови елементи има при Северна Ирландия. Има един красив антимонархически призив - ние служим не на краля, а на Ирландия, изписан в полето и се чете от самолет, за да го види краля, когато идва на посещение. Така че вътре в самото Обединено кралство има сили, които го дебалансират. За Британската общност... Едно от най-големите постижения на кралицата, след като се качва на трона през 1952 година е, че общността днес включва 56 държави, едно забележително нарастване. Това става в период на деколонизация и разпадане на империята, но кралицата консолидира новите държави в Британската общност. Голямата заслуга на кралицата бе, че тя създаде образа на монарха от средата на 20 и началото на 21 век - който не управлява като великите u предшественички Елизабет I и Виктория, а фигурата на монарха, който има символна власт в една парламентарна монархия. Това е нейната историческа заслуга. Но тази символна власт е изключително важна, защото ако партиите разделят здравословно обществото, символната власт на монарха, която е равно отдалечена от всички политически играчи, е силната спойка в обществото. Тя е работила еднакво с консерватори, либерали и лейбъристи. Според мен като премине траурът по-силни ще станат гласовете в различните държави от Общността за промяна на формата на управление, например за преминаване към републикански модел. В Австралия например такъв дебат тече отдавна.

- Какви ще бъдат последиците за Унгария, след като евродепутатите я обявиха за недемократична държава?
- В политологията определението е „хибриден режим, изборна автокрация“. Т. е. има избори, но демокрацията е изпразнена от съдържание, много демократични институции са празни черупки, а режимът става все по-авторитарен. Можем да резюмираме ситуацията с един парадокс - Орбан направи себе си лидер с противопоставяне на Европейската комисия. Една малка Унгария, която я знае целия свят, защото има куражът да се противопостави почти непрестанно на Брюксел. Но същият Орбан има нужда от евросредствата и затова обещава да направи Агенция за борба с корупцията и непрестанно отправя послания, че се надява на споразумение с ЕК, за да не отреже евросредствата по плана за възстановяване и развитие. (Бел. ред. В неделя Европейската комисия (предложи замразяване на 7.5 млрд. евро или над една трета от кохезионния бюджет на Унгария за 2021-2027 г. Подобна безпрецедентна стъпка ще трябва да бъде одобрена от квалифицирано мнозинство в Европейския съвет, а срокът за това е един месец. А средствата ще бъдат отпуснати отново, само след като Брюксел види на лице очакваните реформи).

Нашият гост
Анна Кръстева е професор по политически науки в НБУ, доктор хонорис кауза на Университета Лил, Франция. Била е гост-професор в Института за политически изследвания в Париж и Лил, Института за европейски изследвания. Главен редактор е на международното списание Southeastern Europe. Председател на Международния научен борд на Висшето франкофонско училище по администрация и управление. Съ-основател и член на борда на Балканската асоциация по политически науки, член на Борда на Дипломатическия институт. Има стотици публикации в български и чуждестранни издания.