Раците с впечатляващи делови предложения, Везните да не вкарват свои пари в инвестиции – Дневният хороскоп на Алена

На 10 април 2020 да почерпят

Пролет пукна, ние още не… Всички слухове за край на нацията са силно преувеличени

881 жертви на коронавируса във Великобритания за денонощие

Роб Лоу: Супергероите са в спасителните служби Звездата играе главна роля в „911: Тексас”

Страните от ОПЕК + са се договорили да намалят производството на петрол с 23%

Проф. Радка Аргирова, председател на българското дружество по вирусология, пред “Труд”: Без дисциплина ще станем Ломбардия след празниците

Орбан удължи извънредното положение в Унгария за неопределено време

Прототип на българска ваксина срещу COVID-19 може да бъде готов до 1 година

Доц. д-р Атанас Мангъров пред “Труд”: За лечението на COVID-19 няма доказателства

СЗО ще поиска 1 млрд. долара за борба с коронавируса

90% от сиренето – от българско мляко Свинско и зеленчуци задължително от местни ферми

Дават евтини кредити на туроператорите Със средствата ще се връщат пари за предплатени ваканции

Живко Тодоров оглавява ББР (обзор) БНБ одобри назначението на 2 април

Боян Магдалинчев: Никой не се е възползвал от уязвимостта на системата за разпределяне на дела

Артисти в изолация: Само изкуството остава!

Да обърнем дефекта в ефект, зоват творците

Ден шести от изолацията. Решихме да проверим как я карат българските хора на изкуството в страната и по света. Попитахме ги и за мнението им за новите форми, възникнали в резултат на епидемията, като представления пред празен салон или стрийминг на записи на спектакли. Като цяло принудителното стоене вкъщи засега не ги тормози, но нека да видим как отговориха самите те.

Писателят проф. Боян Биолчев:

Само изкуството остава

Изкуството е единственото, което е преживяло от началото на цивилизацията до наши дни, всичко друго се е моделирало, но художествената енергия винаги действа. Търсенето на форми за изява днес представлява доказателство за живата култура. Нека се върнем към началото на Ренесанса и Декамерон – събират се една група млади, интелигентни хора, затварят се, защото има чумна епидемия и започват да си говорят. Тези приказки звучат и до наши дни. Страхът от неочакваното ни кара да си задаваме апокалиптични въпроси. Може би ще е по-дълъг срокът, в който изпитанията ще надминават възможностите за оптимизъм, но в крайна сметка победени са много бичове – чума, холера. Единственото, което може да ни отдалечи от неприятен край, е да бъдем оптимисти за усилията си и песимисти спрямо лековатия оптимизъм.

Веселин Пантелеев Ешкенази, концертмайстор Кралския Консертхебау, Амстердам:

Спирането на живота ме притеснява

Съществува мнение, че най-приемливият сценарий е населението контролирано да преболедува коронавируса, като се полагат усилия да се запазят най-уязвимите групи в обществото, за да се създаде общ имунитет. Другият начин е да се чака в световна карантина, докато бъде създадена ваксина.

При мен изолацията е често необходима, за да мога да се готвя с нови произведения, така че съм свикнал. Но спирането на живота ме притеснява. Аз лично смятам, че в един подходящ момент хората трябва да продължат напред, изкуството също. Не можем за дълго да се крием и изолираме. Концертите и театрите ще се върнат в залите и публиката ще дойде отново. Вярвам в това.

 

Сара Нора Кръстева, артистичен директор на балета на Софийската опера:

Спектакли без публика сломяват духа на артистите

Абсолютно съм съгласна с мерките, предприети от правителството. Но по отношение на представленията без публика, ще ви кажа, че няма по-страшно нещо за артиста от празната зала. Единственото аплодисментите на публиката ни зареждат. Затова не бих искала да минаваме на онлайн стрийминг. Ако това се въведе, ще се сломи духът на артистите. Но ние в Софийската опера, излъчваме безплатно онлайн представления от репертоара на театъра.

Мен самата изолацията не ме плаши изобщо. Никога не съм имала проблем да остана насаме със себе си, а и сега ме съм сама. Мъжът ми и моето любимо коте са до мен. Имам време да чета книги, което ми е любимо занимание.

Николай Панайотов, български художник в Париж:

Кризата влива живот в изкуството

Мой принцип в изкуството е всеки „дефект” да стане “ефект“. Много хора сега, затворени вкъщи, от скука биха посегнали – някои дори за първи път – към “сериозното изкуство“. Току-що ми се обади акад. Карталов (директорът на Софийската опера – бел. ред.) с идеята да се пуснат онлайн записи на нашите опери от цикъла на „Пръстенът на нибелунга“ на Вагнер. Мисля, че е добре, дори и защото хора, които странят от Вагнер и смятат че е тежък и дълъг, сега може гледат представленията и да бъдат провокирани да отидат по-късно да го видят и на живо.

В момента сме “затворени” с моята съпруга Лариса, която също е художник, и с 6-годишната ни дъщеря Аджелина в ателието ни в Париж. Чувстваме се прекрасно. И преди сме работили в изолация, но сега трепти във въздуха една друга поезия, че става нещо уникално, напрегнато, но и променящо много възгледа и оценките за живота и изкуството. Как бързо се изпаряват и филтрират естествено снобо-амбициозните бутофории, празните пиарски арт шарлатании и как провинциалните имитации изсъхват и изчезват! На истинското, честното, персоналното тази криза му помага, защото то е животът.

Найден Тодоров, директор на Софийската филхармония:

Не можем дълго да живеем сами

Събитията без публика – и в културата, и в спорта, са едно решение за момента, защото трябва да запазим някакво усещане за нормалност в хората, трябва да им напомняме, че на света има и хубави неща. Но като цяло това е един вид имитиращ продукт. Преди няколко дни гледах две симфонии на Бетовен на живо от Филаделфия. Чудесно изпълнение. Само накрая щях да се разрева, когато свършиха и нямаше аплаузи. Защото Филаделфийският оркестър свиреше на празна зала. Проблемът е, че музиката е писана за живи хора, не за празни столове. И някак си в този момент това много ми липсваше – живите хора, за които тези фантастични музиканти свиреха… Мои приятели изказаха в този смисъл притеснения, че всички тези online-концерти и спектакли, могат да унищожат живото изкуство. Истината, обаче е, че няма телевизия, кино или плеър, които да заменят усещането на живото присъствие в залата! Пет минути пред екрана са достатъчни, за да го разбереш! Аз съм абониран за дигиталната концертна зала Берлинската филхармония от години и гледам много там, но само от професионално любопитство. Звуците са прекрасни, всичко е перфектно. Но не е живо. Затова съм абсолютно спокоен, че който е бил веднъж в концертната или театралната зала, няма да я замени никога за живото предаване.

За мен самият изолацията е тежка. Аз съм свикнал да работя непрекъснато с много хора, дори на моменти това ми е тежало – имал съм дни с десетки индивидуални срещи с хора, нормалното ми ежедневие е да имам репетиции със състави между 40 и 150 човека. Мечтал съм си за седмица без цялото това натоварване. Казват, че човек трябва да внимава какво си пожелава. Сега имам много време, но не ми дават мира притесненията за начина, по който тази криза ще се отрази на изкуството, след като приключи извънредното положение. Все пак имам за първи път от много време достатъчно време за семейството си, а и мога да свърша не малко задачи за филхармонията, за които все не оставаше време, поради „спешни проблеми за решаване“. А вечер гледам и филми. Принципно съм киноман и киното много ми липсва, но сега мога да гледам колкото си искам филми. И все пак, човекът е социално същество, ние не можем да живеем дълго сами, без това да доведе до някакви психически отклонения. Аз съм от щастливците, които имат семейство, с което изолацията е значително по-лесна. Но не искам да си представям какво им е на хората, които живеят сами.

Лили Владимирова, художник и собственик на галерия „Нюанс”:

Подредихме нова изложба и работим онлайн

В галерия „Нюанс” подредихме новата си изложба, имаме и онлайн каталог, който е със снимки, описани размери и цялата информация – изпращаме на всичките ни клиенти, в социалните мрежи също сме го разпространили, и при интерес приемаме заявки. С оглед на ситуацията, смятам, че е много добре да има различни форми на онлайн изкуство, да се търсят варианти за адаптирането му. Макар че няма да са така въздействащи – както и картините нямат същия ефект, в сравнение да се видят на живо. Но е много по-добре да ги има, отколкото хората да полудяват вкъщи, без никакво забавление. Аз, за щастие, мога да се усамотя в ателието си и работя, затова не бих казала, че съм изпаднала в някаква много страшна ситуация.

 

Актрисата Ани Пападопулу:

Затварянето на театрите беше разумно решение

Ако се върнем назад, изкуството е преживяло и чумата, и испанския грип и още много други подобни ситуации – то има силата да оцелее. Съвсем нормално е в днешния дигитален свят да се търсят алтернативни начини за изява, като се спазват нормативните изисквания на здравното министерство, но изкуството да продължи да живее. Насявам се хората да ограничат своите социални контакти, да се насладят на семейството си, на книгите, на филми или на онова, което обичат.

Ние седим вкъщи и правим каквото може от разстояние. Категорично мисля, че затварянето на театрите в този момент беше единственото разумно решение, няма как да работят в такава ситуация. За всички е тежко, но трябва да преминем през това.

Жени Калканджиева, собственик на модна агенция „Визаж”:

Отделям внимание на сина си и садя цветя

При нас в момента работата е абсолютно замразена и всички са си по домовете. В един театър актьорът може да играе от разстояние или да се гримира сам. При нас не може да има онлайн ревюта, защото това предполага струпване на много хора. Могат да се правят само фотосесии с напълно естествени модели, които да се гримират сами и да се снимат от вкъщи. В нашия бранш това е абсолютно невъзможно, защото моделите трябва да показват някакви дрехи, а те също могат да бъдат преносители, доставят се от куриер и така нататък.

Що се отнася до мен – аз съм доста адаптивна личност – правим си домашни партита вкъщи, намирам си занимания, започнах да садя цветя, а и имам четвъртокласник, който се обучава онлайн и също иска внимание.

Диана Любенова, актриса:

Да се насладим на времето с близките

Актьорите от Театър „Възраждане“ бяха първите, които започнаха да играят онлайн и очевидно имат голям успех – хората вече очакват представленията им с нетърпение. Актьорите от Театър „Стоян Бъчваров“ Варна, започнаха инициативата „Театърът чете от вкъщи“ в която четат поезия, разкази, откъси от книги. Радва ме фактът, че в ситуация на пандемия, се обърнахме към себе си, върнахме се към ценностите и си спомнихме кое е важното за да оцеляваме – вярата, любовта, загрижеността, съпричастността.

Иначе аз и семейството ми спазваме правилата на изолация. Дъщеря ми всеки ден е на училище (онлайн). Четем, играем игри, спортуваме дружно у дома. Щастлива съм, защото динамиката на живота ни отделя от семействата ни, а сега можем да се насладим да времето заедно. Не излизаме на разходки в парка и не се редим на опашка за тоалетна хартия. Не го правете и вие! Живейте живота така, като че ли от това зависи животът ви! Останете си в къщи!

Теодора Духовникова, актриса:

Нищо не е същото през стъклото на компютъра

Аз лично не обичам да гледам видео театър. Дори и добрите представления излъчени през една камерка не са това, което би трябвало да са, да не говорим за останалите. На театъра това му е хубавото – че се случва сега, пред теб, на живо. Енергията, емоцията между актьорите и публиката е особено силна. Нищо не е същото през стъклото на компютъра. В настоящата ситуация по-скоро за себе си бих избрала да си пусна някой хубав филм. Ако чак толкова ми се догледа театър, има някои добре заснети представления – Шекспировата поредица на BBC и чудесните спектакли на National Theatre Live на Британския театър, има и български такива, специално направени за телевизия, заснети са добре. Имам чувството, че идеята за виртуален театър е по-скоро защото на актьорите много им се играе, а не толкова какво ще е качеството на спектакъла и какво ще усети публиката. И на мен ми се играе, но няма как. Други неща са по-важни в момента.
Аз лично всеки ден различно приемам изолацията. Опитвам се стриктно да спазвам всичко, което се изисква от нас в този момент. Понякога се паникьосвам, но не от изолацията, по-скоро от това, което се случва и докога, и с какви последствия. Друг път съм по-бодра и се умилявам от малките жестове на близост и кураж между хората, макар и достанционни. Но най-много мисля за лекарите. Аз винаги съм ги обичала, но днес повече от всякога. Мисля всички вече разбрахме, че ако се наложи- без много неща можем. Но без здраве не можем. И в такива моменти лекарите и сестрите са Хората. Единствените, на които разчитаме. Благодаря им от сърце, че ги има, че са до нас!

 

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.