Един век след Алберт Айнщайн науката потвърди теорията му

Първата снимка на космическа черна дупка бързо обиколи света. Направиха я учени астрономи от Европа. Кръстиха я "Чудовището".

Сензацията е голяма и защото обектът отстои от Земята на 55 милиона светлинни години. За това епохално постижение творците на науката са работили повече от 6 години.

Как е постигнат този резултат, каква е историята му, какви са ползите и перспективите пред космическата наука след заснемането на черната дупка, разговаряме с д-р Николай Петров - директор на Националната астрономическа обсерватория /НАО/ „Рожен” при БАН, която е и най-голямата по рода си в Югоизточна Европа.

- Господин Петров, известно ли е какво доведе до снимката на черната дупка, има ли тя предистория, причина да бъде направена и какво ни показва, всъщност?

- Разбира се, че има предистория. И тя е от почти един век. Със снимката се потвърждава теорията на Айнщайн, който още в 1917-а г. предвижда съществуването на облаци с висока гравитация, където светлината не може да напусне пространството. Сега за първи път наблюдаваме съществуването на черната дупка, която гениалният учен някога е предсказал теоретично.

- Какво представлява черната дупка?

- Черната дупка е 6.5 милиарда пъти по-масивна от Слънцето, а самото слънце е 330 000 пъти по-масивно от нашата планета Земя. Така че правете си сметката. Заради тези невероятни за нашето въображение размери, черната дупка бе наречена „чудовището”. Само диаметътът и е 40 милиарда километра. Ако веднъж се премине към черната дупка, минава се границата на сянката на черната дупка, която виждаме на снимката. Преминем ли тази граница, не знаем какво се случва, затова времето и пространството от там са неясни, за нас те спират да съществуват. Трябва да подчертая, че ние наблюдаваме само границите на сянката на черната дупка, а самата черна дупка няма как да се види, след хоризонта на събитията физиката престава да работи. Т. е. следва край на събития, на физика, на всичко...

- Как вие учените достигнахте до тези изводи и факти?

- С 6-годишни наблюдения и труд на над 200 учени. Наблюденията са правени с радиотелескопи, с нито един оптически телескоп те не могат да се направят. Радиотелескопите са общо 8 на Земята. Намират се в астрономически обсерватории, всички са свързани помежду си в мрежа и взаимно си приемат-предават получената от Космоса информация. Разположени на 5 континента – Европа, Азия, Северна Америка (САЩ), Южна Америка (Чили), Антарктида. Най-близо до България е Северноевропейският радиотелескоп - в една от автономните области на Испания, на Канарските острови. Свързани в мрежа 8-те радиотелескопа, образуват огромен телескоп, чиято площ се равнява на площта на земната повърхност. Проектът е наречен "Event Horizon Telescope" (Хоризонт на събитията). Образно казано, с такъв телескоп бихме могли да четем вестник от 10 000 километра разстояние, т. е. от България да го четем в Индия, примерно.

- Ще има ли скоро в България такъв радиотелескоп, в НАО „Рожен”?

- Няма и не е необходимо да има. Но можем да станем членове на Южноевропейската обсерватория. Впрочем, с видяната черна дупка постигнахме и психологически успех, постигнахме ниво на съвършенство на технологиите.

- За друга черна дупка знае ли се и къде е тя, ако има?

- Има, разбира се. Ядрата на 96% от галактиките са черни дупки. Но сега сниманата е в най-близката до нас галактика. А по оценки галактиките са над 250 милиарда... В тази връзка ще посоча, че Айнщайн създава теорията, но за доказването й после са работили много други хора. Според тях, има галактики, които се сблъскват, поглъщат се взаимно, а черните дупки се сливат една в друга. По времето на Айнщайн не се е знаело какво представляват другите извън нашата галактика. Тези знания се развиват от 1920 – 1930 – 1940-а година насам. Ние в Националната астрономическа обсерватория „Рожен” също работим, търсим екзопланети, определяме параметрите им, решаваме и различни съвременни задачи на астрономията.

- Когато преди години американски астронавт стъпи на Луната, каза историческите думи, че това е малка стъпка на човека, но голяма крачка на човечеството. Според вас - учените, за направената сега снимка на черна дупка може ли да се кажат подобни думи?

- Наблюдението и снимането на черната дупка е израз на технологичните ни възможности. Различно е от онази някогашна малка стъпка на човека и голяма крачка на човечеството. Масивните звезди, които са 8 и повече пъти от масата на Слънцето, в края на живота си се превръщат в черни дупки. Звезди като слънцето живеят средно между 10 и 15 милиарда години и в края на живота си се превръщат в голям студен диамант. Като спрат да светят, няма какво да ги грее. По-малките от слънцето звезди, така наречените „джуджета”, като спрат да светят се превръщат в студени камъни. Те са най-многобройни и са 65-70 процента от нашата Галактика. Живеят до 100 милиарда години.

- Какво ни дава фотографирането на „чудовището”?

- За първи път успяхме да заснемем нещо, което е доказателство за съществуването на черните дупки. Това е основа за допълнителни наблюдения, които ще дадат по-добри възможности за създаване на теоретични модели за еволюцията на Космоса. Щом една звезда се ражда, живее и умира, значи има еволюция.