Бавно, славно и преди Румъния

В крайна сметка членството на България в ЕС е на път да създаде пореден прецедент

Единадесет години членство в Европейския съюз, 17 доклада по механизма за наблюдение и проверка, наложен безпрецедентно на България и Румъния през 2007 г., като условие за приемането им в лоното; осем правителства управлявали страната ни за този период, тонове хартия с препоръки от Брюксел и още толкова с манкиране от наша страна и какво да се заблуждаваме, уважаеми... греда! Ако ми простите футболната терминология.

Че проверките на Брюксел отдавна се превърнаха в политически инструмент за натиск, на който го държи, би трябвало да е ясно на всеки отдавна. С наближаването на изборите за Европейски парламент догодина, този път повече отвсякога.

Съгласете се, къде видяха у нас „траен напредък“ в осигуряването на независима съдебна система, борбата с корупцията и организираната престъпност от Брюксел, след като никой нормален българин (да ме прощават ненормалните), освен управляващите от политическата класа, не го забелязва, ще остане загадка за поколенията. Сериозно! И за пореден път да сме благодарни на румънците, че опраха пешкира вместо нас и отнесоха голямото сочене с пръст. Да не говорим, че злата съдба май им е отредила да са едно от мажорните бойни полета на предизборни сблъсъци между големите европейски политически семейства помежду им от една страна и евроскептиците срещу всички, от друга преди вота в края май. И това не е просто лично наблюдение.

На горките власи им предстои европейско председателство от 1 януари. И откровено казано, хаосът, който очаквахме да предизвика у нас нашето, е нищо в сравнение с прогнозите какво може да донесе то на Румъния. На малко повече от месец от поемането на неформалния рул на ЕС, в една седмица отвъд Дунава получиха едва ли не последно предупреждение от Европейската комисия и резолюция на Европарламента, осъждаща опитите на управляващите да реформират по свой образ и подобие съдебната система. Съзнавате, че след месеци на граждански протести и полицейско насилие, обществената среда в родината на потомците на Влад Тепеш е меко казано напрегната. Идеалната атмосфера за едно добро дестабилизиране на политическата ситуация, така че да налее максимално повече вода в мелницата на евроскептиците, които очаквано ще са във възход на изборите догодина. Което някои от европейците би трябвало да са предвидили все пак. И вероятно част от тях залагат на това. Провал на председателство от Изток по време на предизборна кампания си е направо по поръчка. В контекста на „Брекзит“ и „защо не си останахме на 15?!“

От друга гледна точка българското председателство на ЕС беше едно от малкото сред тези на новите държавите-членки от Централна и Източна Европа, по време на което не падна управляваща партия заради бездарно управление. Викни ура, народе! Но, за разлика от добрите хора в Брюксел, у нас много добре знаем, че не е поради липса на основание, а поради дефицит на демократично мислене. Така де, не се сърдете! Осем правителства за 11 години звучи ли смислено за една „стабилна“ държава. Три от които (с настоящето) на Бойко Борисов и три служебни, за същия период. Както и да я разбираш демокрацията, симптомите на общественото заболяване са повече от видими. Не че в Брюксел (Париж/Берлин) им дреме толкова - докато има „конграчулейшън“ - всичко е наред. Както знаем!

Иначе големите европейски политически семейства се готвят за избор. Както обърна внимание първият заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс, който представи заключенията от доклада в Страсбург, успоредно на официалното му публикуване в Брюксел. Най-вероятният кандидат на европейските социалисти за „шпиценкандидат“ на вота през 2019 г., обяви че страната ни вече покрива 3 от 6-те показателя, по които се изпитва вече 11 години. За разлика от румънците - които ту водехме напред, ту следвахме, последните 11 години членство в ЕС в общия кюп, но сега ще имат нови осем критерия за покриване. Ужас! Особено когато не си съвсем сигурен как трябва да работи демокрацията и върховенството на закона, заложени като основно изискване за държавите членки.

С представянето на доклада Тимерманс официално застана в позицията на „добрия холандец“. Да не се бърка в „Летящия“. За незапознатите една от държавите основатели на ЕС, Холандия, винаги е била основната пречка пред приемането на страната ни в Шенген, със съответстващите привилегии. На което явно заложи и господин Тимерманс, който тълкува препоръките в доклада като успех за нас и провал на румънския „демократичен“ устрем.

 

Трябва да се трупат точки

Тимерманс, един непознат за родната публика, симпатичен холандски чичо, който за първи път, откакто авторът следи събитията, зае различна от шовинистката позиция, типична за политиците от страната му. Разбираемо, човекът трябва да трупа точки. На чийто гръб има. Иначе от цялата тарапана стана ясно, че покрай въведената от нас и румънците практика е напълно възможно „мониторингът“ да се превърне в редовен механизъм за проверка и на по-вехтите държави членки. А вие си мислехте само с четирите букви кирилица върху евро-банкнотите ще се разминете. С инат се създава прецедент! Пък бил той балкански и залудо!

Коментари

Задължително поле