При финансиране покупката на дом у нас и в страните от еврозоната

Ако вземем заем от 100 хил. лв. за срок от 20 години, плащаме 16 800 лв. повече

Жилищните кредити за домакинствата в България са около два пъти по-скъпи от заемите в страните от еврозоната, показват данни на БНБ и Европейската централна банка. Лихвите по новите левови жилищни заеми у нас за февруари са средно 2,79%, обявиха от Централната банка. Но лихвите по заеми за покупка на къщи и апартаменти в еврозоната са само 1,33%.

Въпреки разликата лихвите по кредитите в страната продължават да намаляват. През януари банките отпускаха кредити за покупка на дом при лихви от 2,82%. Така лихвите достигат нови рекордно ниски нива. Понижаването на лихвите и вдигането на заплатите прави купуването на дом с банково финансиране все по-достъпно и изгодно за гражданите. Но разликата спрямо развитите страни от Западна Европа остава голяма.
Ако вземем кредит в размер на 100 хил. лв. за покупка на жилище за срок от 20 г., месечната ни вноска ще бъде около 544 лв., или със 70 лв. по-висока от вноската по същия заем в страна от еврозоната. За целия срок на кредита от 20 г. ще платим близо 16 800 хил. лв. повече за лихви спрямо жителите на еврозоната. Сравнението между кредитите у нас и тези в държавите от Западна Европа е направено, без да бъдат взети под внимание таксите на банките, които оскъпяват финансирането както у нас, така и в чужбина.

В България лихвите по новите жилищни кредити в евро са по-високи, отколкото по тези в левове - средно 3,51% за февруари, обявиха от БНБ. Ако вземем заем от 50 хил. евро при такава лихва, месечната ни вноска ще бъде с около 105 лв. по-висока спрямо кредит в страните от еврозоната. Така за целия срок на заема ще платим над 25 хил. лв. повече за лихви.

Една от причините за по-високите лихви по кредитите в България е рискът парите да не бъдат върнати, който банките калкулират при отпускането на средства. По принцип в развитите страни има по-малко сътресения на пазара, които могат да доведат до свиване на доходите и печалбите на определени граждани и фирми, и затова лихвите са по-ниски. Но друга причина за по-високите лихви у нас е големият брой банки спрямо населението и оборотите, които се правят в страната.

За 20 хил. даваме 13 лв. повече на месец

При потребителските разликата е 2 на сто

И за фирмите е по-скъпо

Бизнесът плаща повече за банково финансиране, спрямо конкурентните фирми от Западна Европа.

Потребителските кредити у нас също са по-скъпи спрямо тези в страните от еврозоната. През февруари средната лихва по новите левови потребителски заеми е 7,62%, обявиха от БНБ. Месец по-рано лихвата беше по-висока - 8,26%. Но в страните от еврозоната средният лихвен процент по кредитите за потребление е 5,25%, показват данни на ЕЦБ. Оказва се, че в еврозоната лихвите по потребителските заеми са с окло 2% по-ниски, отколкото у нас. Ако вземем потребителски кредит от 20 000 лв. за срок от три години, месечната ни вноска ще бъде около 615 лв., или с 13 лв. по-висока, отколкото в страните от еврозоната. А за целия срок на заема ще платим 468 лв. повече за лихви.

И при фирмените заеми има разлика между ситуацията у нас и в еврозоната. През февруари лихвите по новите бизнес заеми в размер над 1 млн. евро намаляват до 2,3%, ако са в левове, и до рекордно ниските 1,89%, ако са в евро. Но в страните от еврозоната лихвите по заеми над 1 млн. евро са още по-ниски - около 1,2%. На пръв поглед разликата не е голяма. Но като се има предвид, че става въпрос за заеми в размер на няколко милиона, се оказва, че българският бизнес плаща доста по-висока цена за финансиране от банките.

Плащат, за да им пазят парите

Средствата на бизнеса с отрицателни лихви

По-ниска доходност за хората

Банките наказват с такси фирмите, които имат големи суми по сметките си.

Депозитите на гражданите в България са с доста по-ниска лихва спрямо влоговете в страните от еврозоната, показват данните на БНБ и ЕЦБ. Лихвите по новите депозити на домакинствата през февруари остават непроменени и са 0,12% за левовите и 0,09% за тези в евро. А в страните от еврозоната депозитите на гражданите носят лихва средно от 0,19%.

Ако човек си направи депозит от 100 хил. евро в България, след година ще вземе лихва от 90 евро, а в страните от еврозоната за същите пари лихвата ще бъде 190 евро, или със 100 евро повече. По влоговете на домакинствата в левове лихвите у нас са малко по-високи, но отново остават под нивата в еврозоната.

Лихвите по депозитите на фирмите дори са отрицателни. Реално бизнесът плаща на банките, за да съхраняват парите му. У нас лихвите по новите левови влогове на фирми са минус 0,04%, а по тези в евро са само 0,01%. Това се дължи на таксите за съхранение, които събират повечето банки за големи суми във фирмените сметки. Една от големите банки събира такса от 0,7% на годишна база са суми на фирми между 1 млн. и 3 млн. лв., и такса от 1% за по-големи суми. От 15 април обаче тази банка ще вдигне таксата си на 1% за всички суми на фирми над 500 хил. лв. Друга банка взима такса от 0,8% за суми над 3 млн. лв. Една от банките пък събира такса от 0,65%, ако към 31 декември фирма има по сметките си над 1 млн. лв. Но освен това събира и такса от 1,25% за внасяни от фирмите суми, ако депозитите им надвишават 200 хил. лв. Друга банка пък взима такса от 0,9% за съхранение на суми над 3 млн. лв.

В еврозоната средната лихва по новите влогове на бизнеса са още по-ниски - минус 0,15%. Причината е, че банките са пълни с пари и си осигуряват още по-лесно средства, благодарение на монетарната политиката на ЕЦБ, целяща стимулиране на икономиката. Затова банките дори наказват фирмите, които вместо да взимат кредити, държат големи суми по сметките си.