България от две години няма нито едно евро, което е оползотворено

Няма покани по новите европрограми

Два месеца след парламентарните избори на 02.10.2022 г. Народното събрание е приело съвсем малка част от 22-та закона, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), които следва да бъдат приети във възможно най-кратък срок.

Повечето от останалите страни от ЕС вече разходват парите от третия транш на този план, а у нас не са постъпили пари по първия транш. Известно е, че той ще бъде 1,369 млрд. евро и парите от него следва да постъпят в най-скоро време. Служебното правителство ни уверяваше, че това ще се случи до края на ноември, но пари още ги няма.

България, която от две години няма нито едно евро, което е оползотворено от бизнеса и от общините от ресурса за новия Програмен период 2021-2027 г., е изправена пред енигмата кога най-сетне ще започнат управляващите органи на оперативните програми (ОП) да обявяват покани за приемане и разглеждане на европроекти. Без приемането на визираните 22 закона, през следващата 2023 г. няма се възползваме от значителен ресурс от няколко милиона лева, които следва да постъпят на два транша. Същевременно преди близо месец служебният кабинет се похвали, че 9 от 12 ОП са приети от ЕП, но странно защо те не са публикувани и по тях няма индикативни програми за 2023 г.

През май 2020 г. оставащите средства за грантово финансиране до края на Програмния период 2014-2020 г. в предишната ОП бяха прелокирани за т. нар. COVID мерки. Част от парите за финансови инструменти, които бяха възложени за управление на Фонда на фондовете също бяха пренасочени за COVID мерките. След като през март 2020 г. бе обявено у нас извънредно положение и част от предприятията, хотелите, ресторантите и търговските обекти бяха временно затворени, то тази мярка на тогавашното правителство бе посрещната с известно разбиране от страна на българските предприемачи към средата на 2020 г. До началото на следващият програмен период 2021-2027 г. оставаха около половин година и представителите на бизнеса имаха надежда, че най-късно в средата на 2021 г. ще бъдат обявени първите покани за европейско финансиране от новите оперативни програми. Редица от тях бяха вложили значителни средства за изготвяне на проекти, които бяха заплатили на консултанти по европейски програми. Но уви, тъй като близо 2 години (година и единадесет месеца) след започването на 01.01.2021 г. нов програмен период управляващия орган на нито една от оперативните програми не е отправил покани до бенефициентите с ресурс от новия програмен период. Единствено изключение бе сторено от Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ при Министерството на иновациите и растежа, която обяви през лятото на 2022 г. покани към бизнеса за 130 млн. лева за енергийна ефективност и за 260 млн. лв. за технологична модернизация на малки и средни предприятия, а по-късно през тази есен и за 30 млн. лв. за киберсигурност. Ресурсът обаче не е от новата оперативна програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“, а е от ПВУ!?! Това не е случайно, тъй като независимо, че неотдавна една от двете ОП е одобрена, а другата Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация 2021-2027 г. е изпратена в ЕК и уж всеки момент ще бъде одобрена, то с ресурс от тях, пари до представителите на бизнеса не са достигнали. Най-вероятно причината за това е липсата на актуализация на изготвената от Министерството на икономиката още през 2015 г. Иновационна стратегия за интелигентна специализация (ИСИС), която следва да е в основата за изготвянето на посочените две нови ОП.

Това чувствително забавяне на дейността по програмирането на евросредствата за Програмен период 2021 - 2027 г. не е само в резултат на политическата криза у нас, която продължава вече близо две години. След май 2021 г. у нас се смениха 3 служебни правителства и един редовен кабинет, мандатът на който продължи 7 месеца и половина. За този период се смениха редица вицепремиери с ресор еврофондовете, както и министри на финансите, на икономиката и на иновациите и растежа. Други обективни причини за това забавяне на програмирането са войната в Украйна, здравната криза, енергийната криза и инфлацията, както у нас, така и в страните в еврозоната и в САЩ. Независимо от тези обстоятелства, както и почти пълната липса на европейско финансиране, България постигна за 2021 г. растеж на БВП от 7,5%, което е рекорд за последните 33 години след демократичните промени на 10.11.1989 г. Този успех бе постигнат, както се казва в обикновения разговорен език на българите, въпреки правителството ни и въпреки международното положение?!?

Понастоящем все още не е ясно кога най-после ще бъдат обявени индикативни програми на двете ОП за бизнеса. От сайта на Министерството на иновациите и растежа става ясно кога е третото заседание на Тематичната работна група за разработване на Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация 2021-2027 г., но това няма да насочи никакви ресурси за българската индустрия.

В Програмата за развитието на селските райони, в която е включена хранително-вкусовата индустрия и финансирането на общините с население до 10 000 жители, са обявени на сайта вместо покани за програмен период 2021-2027 г., няколко покани за вече отминалия програмен период 2014-2020 г., като: Процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014 - 2020 г.; Улици „Строителство, реконструкция и/или рехабилитация на нови и съществуващи улици и тротоари и съоръженията и принадлежностите към тях“ за периода 2014 - 2020 г.; Пътища „Строителство, реконструкция и/или рехабилитация на съществуващи общински пътища и съоръженията и принадлежностите към тях“ Енергийна ефективност „Реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на общински сгради, в които се предоставят обществени услуги, с цел подобряване на тяхната енергийна ефективност“ за периода 2014 - 2020 г. и т. н. Не е визирано кога ще започне новата ОП за земеделие. В сайта за оперативните програми, администриран от МС www.eufunds.bg е качена само Индикативна годишна работна програма за 2023 г. по Програма за храни и основно материално подпомагане 2021-2027 г. Липсва обаче индикативна програма за 2023 г. на Програмата за развитие на селските райони.

В сайта на Министерство на регионалното развитие и благоустройството липсва дори и описание на основната им програма „Региони в растеж“ за Програмен период 2021-2027 г. Все пак там е предоставена информация за 12-те програми за териториално развитие за новия програмен период, но все още те са на подготвителен етап, което означава, че парите от тях едва ли ще се получат до средата на 2023 г.

Допълнителният значителен ресурс за настоящия програмен период, предвиден в ПВУ включва мерки за инвестиции и реформи в 12 тематични компонента. Ресурс от 14 млрд. лева ще се влее в българската икономика през новия програмен период“, като 5,7 милиарда евро са под формата на грантове. Към този ресурс има и 2,5 млрд. лева национално съфинансиране. Най-негативният момент при сагата с приемането на плана бе, че България за разлика от болшинството страни от ЕС не получи през 2021 г. нито едно евро авансова вноска, което се отрази негативно на стопанските субекти у нас. Сгрешен бе подхода към изготвянето и последващото неколкократно преработване на ПВУ. Този план не бе внесен в срок от редовния кабинет на партия ГЕРБ, с оглед да се огледа и евентуално допълни от следващия редовен МС. Такъв обаче нямаше, а през 2021 г. българския народ бе призован да гласува три пъти на парламентарни избори. Двата служебни кабинета нанесоха известни корекции в ПВУ, но не го изпратиха за одобрение в ЕК, а това стори кратковременният редовен четирипартиен кабинет. В ПВУ, който бе одобрен от комисията, се предвижда 40-процентно съкращение до началото 2026 г. на въглеродните емисии у нас. Това вероятно ще доведе до затваряне на топлоцентралите и мините в Маришкия басейн, както и до намаление поне с няколко процента БВП.

Освен, че ще се отрази пагубно на българската икономика, както стана след затварянето на четирите малки реактора на АЕЦ „Козлодуй“, също така и няколко десетки хиляди миньори и енергетици ще останат без работа. Пред бъдещия редовен кабинет предстои съвсем нелеката задача да предоговори ПВУ в тази му част, дори и с цената на известна редукция на парите за България по плана. Налице е обаче и друга възможност, която засега никой не обсъжда. И у нас може в няколкото топлоцентрали да се внедри нова технология, която да се изгаря газ за добив на електричество, който да се добива от лигнитните ни нискокалорични въглища?!? За тази цел е наложително да се иска отлагане поне с 2-3 години на поетия ангажимент за редукция от 40% на въглеродните емисии, евентуално да се поискат още средства под формата на дългосрочни заеми по ПВУ, както и екстрено започване на проектиране на нови енергомощности за тази значителна трансформация на горивната база (от въглища на газ) на топлоцентралите ни.