Акад. Блаже Ристовски крие българско минало, което го прави зависим

Дали неговите метаморфози са пряка последица от репресии?

През октомври 2021 г. македонският в. „Вечер“ започна да публикува поредица материали с автор академика от Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ) Блаже Ристовски, взета от книгата му „Македонският възрожденски XIX век“. Макар и покойник от три години, новинарите в Скопие очевидно не се ръководят от максимата „за мъртвите – или хубаво, или нищо“, поради което използват негови идеи, в които не само се твърди, че Солун е в Македония, но се правят и внушения, че населението на този сегашен гръцки град в миналото е било идентично с това на днешната Северна Македония и разбира се - македонско. 

Очевидно за мащабите на скопската медия и нейната идеологическа доктрина, съвременни категории като Преспански договор и произтичащият от него отказ от малцинствени претенции поне към Гърция, няма никакво значение. Македонизмът е над всичко!

Но дали наистина акад. Блаже Ристовски е бил винаги македонист или неговите метаморфози са пряка последица от репресии и пречупване в името на кариерното му развитие?

Няма съмнение, че през последните години Блаже Ристовски бе добре заплатен идеолог на македонизма, извършил куп научни прегрешения. Но когато властта в Скопие му размахваше заканително пръст, той се снишаваше. Известно е например, че акад. Ристовски бе главен редактор на противоречивата и впоследствие спряна за разпространение „Македонска енциклопедия“. Това бе направено, защото бе пълна с фалшификации и език на омразата. Не към българите, за тях властта в Скопие не би се трогнала, но към местните албанци. Към 2009 г., когато тя бе публикувана, албанците вече се бяха превърнали в незаобиколим политически фактор, което обърка плановете и показа, че постулатите на скопските академици съвсем не са вечни.

Но около Блаже Ристовски има една дълбоко крита от властите в Северна Македония тайна! Тя е свързана с неговото българско минало, което пък винаги го е правило зависим и послушен при прокарването на спуснати отгоре решения.

Покойният академик е роден през 1931 г. в с. Гърниково, Кавадарско. Там диалектът е доста по-различен от скопския, поради което Блаже Ристовски през целия си живот се открояваше в езиково отношение от заобикалящата го среда. Като 10-годишен ученик той вижда с очите си народния ентусиазъм при установяването на българската администрация, съставена 60% от местни кадри. Целият му кръг от приятели са македонски българи и това оказва силно влияние върху ранното му развитие.

Предопределената катастрофа обаче идва през септември 1944 г. България изтегля администрацията си от Вардарска Македония, а два месеца по-късно в родния му край се завръща югославската власт, прегърнала този път и комунистическата идеология. Масово възникват групи за съпротива срещу поробителя, стъпили на идейните основи на ВМРО. През 1947 г. в такава група в Кавадарци се оказва и ученикът Блаже Ристовски. Тогава той обаче все още се казва по малко по-различен начин - Блажо Ристов. При това съвсем не е македонист!

Неформалният лидер на нелегалната група е Христо Чулев. Членове са братята Манчо и Гиго Мешкови, Киро Велков, Тодор Мурджев, Панчо Гърков, Цандо Шемов и Блажо Ристов. Както се вижда, фамилното име на нито един от младите бунтари не завършва на „ски“.

Най-голямото „престъпление“ на тази група е, че нейни членове на 11 април 1948 г. успяват да откраднат букви от местната печатница и да отпечатат позив с критики срещу властта. В него се казва: „Чесна младино на Македония. Отвори си ги очите и гледай що те окружуе... Тубрекулозниот човек (Югославия, б. а.) е во предсмъртна агония. Бори се за остваруенето на идеалите на Гоце Делчев! Следи го патот на Ванчо Михайлов - последовател на Гоцевото дело. Следи го патот на неговите привърженици, кои се борат за автономна Македония - за кое се бореа нашите татковци и прадедовци“.

Листовката е разпространявана сред пътниците във влака за Скопие, но когато пристигат на крайната гара, младежите са арестувани. Започват разпити, съчетани с изтезания. От съхранените документи на югославската тайна полиция УДБА е видно, че не някой друг, а именно Блажо Ристов е авторът на позива. Очевидно неговата вина е определена като най-голяма, затова е осъден на 18 месеца затвор. Това е жесток удар за един непълнолетен младеж. Водачът на групата Герасим Чулев е осъден на 6 м.
От наличната разсекретена документация на част от подсъдимите и свидетелствата на очевидци обаче става ясно, че предателството е извършено от Блажо Ристов, затова неговата присъда е намалена на 6 м. В затвора е пречупен и от тук започва неговата научна кариера. За направената услуга по-късно е изпратен на специализация в Москва и постепенно се превръща в печално известния Блаже Ристовски.

Съвсем друга е обаче съдбата на неговите съратници, които остават верни на идеите си. Например присъдата на Христо Чулев е удължена на 18 месеца, а и след освобождаването си от затвора е разглеждан като народен враг. Заради убежденията му УДБА започва да го следи отново през 1957 г. В обосновката е записано, че Христо Чулев „произхожда от велико-българско семейство, което и по времето на бивша Югославия се е чувствало като такова“. Въпреки тази констатация, в полицейските документи е записан като „македонец“. Този пример ясно показва как с участието на югославските репресивни органи насилствено е подменяно разбирането за етническата принадлежност на населението в Македония.

През 1976 г. Христо Чулев отново е разследван от УДБА. В справката е записано, че „целата фамилия на Ристо во минатото била неприятелски - Ванчомихайловистички расположена. Брат му Глигор осуден е 13 години затвор за ВМ дейност, во затворот се разболува, а по тоа дома умира - неиздържана казната (сърб. - наказанието), а чичко му д-р Илия Чулев како организатор на ВМ група во 1945 год. суден е на 10 години затвор, а во затворот умрел“.

На всички става ясно, че въпросното съкращение ВМ означава Ванчо или Иван Михайлов, човекът, пред който на младини се прекланя бъдещият акад. Блаже Ристовски. Това е изключително важен факт в неговата тайна биография, защото именно Иван Михайлов е класикът на идеята за независима Македония с равноправие на всички населяващи я народности, най-голямата от които са българите.

Примерът с Блаже Ристоивски и неговите някогашни съидейници нагледно показва как е създавана т. н. „мултиперспективност“, от която пък произлизал съвременният македонски „наратив“ на миналото в днешната официална позиция на Скопие.

Два наратива обаче няма, има истина и лъжа, а между тях е правото на всеки човек да познава обективните факти и да направи личен избор на зад кое да застане! Затова след 30-годишно лутане, именно въпросът за правата на човека зае централно място в официалната политика на България към Северна Македония.