Всички губят от артилерийските дуели на източния фронт

Украйна получава по-модерни платформи, но Русия има в пъти повече

Наричат артилерията Богът на войната. Днес едва ли има някой, който не би се съгласил с точността на този термин. Втората фаза на конфликта в Украйна се отличава с ожесточени сражения на Изток, където артилерийските дуели и контрабатарейната борба са основен фактор, а ролята на пехотата често е сведена до спомагателна. Тук преимуществото определено е на страната на руските сили и според различни анализатори то е в съотношение поне 3:1. Скорошен доклад на британския мозъчния тръст RUSI констатира, че руските гаубици изразходват средно по 20 000 снаряда дневно, в сравнение с 6000, изстреляни от украинските. Още по-неравно е съотношението при ракетната артилерия.

Масираните бомбардировки постепенно изтласкаха украинските войски от важните градове Северодонецк и Лисичанск до края на юни. Според анализатори обаче тези руски достижения са дошли със значителни загуби в жива сила и техника, което се дължи отчасти на използването от страна на украинците на по-модерни оръжия, доставени от западните съюзници. Украинските загуби също се увеличиха, като помощник на Зеленски разкри, че техните сили в района губят до 200 войници на ден.

Полк. о.з. доц. д-р Нелко Ненов.

"Основна форма на бойно използване на артилерията в тези условия става артилерийският дуел. В тези дуели няма определен победител. Единственият ефект е деморализация и на двете воюващи страни. За съжаление, големият губещ са цивилните граждани", коментира пред „Труд“ полк. о.з. доц. д-р Нелко Ненов, заместник-декан на факултет „Национална сигурност и отбрана“ във Военна Академия „Г. С. Раковски“, експерт в сферата на артилерията. Според него, корените на прилаганите в настоящия конфликт тактики могат да се проследят до антитерористичната операция на Украйна срещу сепаратистите в Донецка и Луганска области от 2014-15 г. „По време на бойните действия тогава Русия подпомагаше активно сепаратистите с оръжие включително и артилерия, но не използва авиация, а опитите на Украйна да го стори останаха неуспешни“, обясни доц. Ненов. След като отчете, че авиацията не е на нужното ниво и, че проруските сепаратисти притежават зенитноракетни комплекси и умеят да действат с тях, украинското военно командване взе решение за приоритетно използване на артилерийски и реактивни системи за залпов огън, като основно средство за огнево поразяване. Така руско-украинската война се превърна в артилерийска. А както отбелязаха някои медии тогава, когато войната се превръща в артилерийска, всеки един губи. Същото се случва и сега, отбеляза експертът, чиято кариера в армията започва през 1983 г.

„Към настоящия момент и в близка перспектива, по отношение на артилерията, количествено-качественото съотношение е на страната на Руската федерация. В зависимост от продължителността на конфликта то би могло да се промени заради количеството и качеството на доставените на Украйна артилерийски и ракетни системи, и бойни припаси за тях“, допълни доц. Ненов.

Наблюдателите дават различни оценки за това доколко все още ограничените доставки на модерни артилерийски системи от Запада на Украйна могат да променят хода на войната. Доц. Ненов отбелязва, че освен доставката на оръжейните платформи са необходими подготвен и мотивиран личен състав, който да ги обслужва, както и ясни тактики и процедури за тяхното използване. „Ако не е налице един от тези компоненти, това води до липса на военна мощ“, подчерта той.

Засега украинските сили показват определена ефективност при работата с мобилните установки HIMARS. 12 от тях бяха доставени от САЩ през последните седмици и оттогава Украйна осъществи около 30 атаки срещу руски оръжейни складове и командни пунктове дълбоко зад фронтовата линия.

Популярен руски военен блогър говори в Телеграм за „ежедневни комбинирани атаки срещу руски бази и складове с използване на ракети GMLRS и "Точка-У" на дълбочина от 80-120 километра“. „Руската армия още не е решила проблема с далекобойните оръжия на противника“, констатира той. Украинският главнокомандващ каза във вторник, че новите системи помагат за „стабилизиране“ на отбраната. Ден преди това руският военен министър нареди на силите си да изведат като „приоритет“ намирането и унищожаването им. Тази заповед на Сергей Шойгу е косвено признание за ефективността на HIMARS.

Арсеналът на Украйна

Американска самоходна ракетна установка M142 HIMARS.

Освен тях украинската армия получи и първите MLRS (верижни установки на чиято база е създаден по-лекият и мобилен HIMARS), американски буксирни оръдия M777, френски самоходни гаубици CAESAR, полски Krab, словашки Zuzana 2, а през последните седмици се заговори и за доставки на шведските Archer.

„Цитираните артилерийски и ракетни системи могат да използват високоточни бойни припаси“, отбеляза доц. Нелко Ненов. Те притежават автоматизирани системи за командване, управление, комуникации и разузнаване, които, в сравнение с комплексите, приети на въоръжение през 90-те години на миналия век, позволяват 5 пъти да се съкрати продължителността на циклите за управление, 4 пъти да се повиши степента на пълнота и актуалност на информацията за противника, до 15% да се намали разходът на класическите боеприпаси, а също така 2-2,5 пъти да се увеличат нанесените на противника загуби, обясни експертът. „MLRS и HIMARS използват управляеми ракети GMLRS. По своята ефективност те значително превъзхождат неуправляемите реактивни снаряди и позволяват да се съкрати разходът на боеприпаси пет пъти“, добави доц. Ненов.

Удар с HIMARS по руски оръжеен склад край Нова Каховка,12 юли.

По думите му, от началото на 80-те години на миналия век в армиите на водещите в индустриално и военно отношение държави започва внедряване в полевата артилерия на високоточни артилерийски бойни припаси. Допреди 25 години те представляваха едва 5% от бойния комплект. На настоящия етап в армиите на САЩ, Германия, Франция, Швеция и др. достигат до 80%.

Истинска революция в артилерията предизвика появата на новия американски управляем снаряд ХМ982 „Ескалибур“. Той е снабден с инерциална система за управление в средния участък на траекторията, и система за коригиране с помощта на космическата навигационна система NAVSTAR на крайния участък. Бойната част на снаряда може да включва 64 осколочни елемента, или два самонасочващи се, или бетонобоен елемент. Максималното кръгово вероятно отклонение е 10 метра, обясни доц. Ненов“ - Такива възможности притежава и 155-мм управляем снаряд ТСМ на шведската фирма "Бофорс", предназначен за "Archer", както и ракетата GMLRS за MLRS/HIMARS. По време на изпитание тя поставя рекорд по далекобойност, като поразява успешно цел на разстояние 85 км.

Големият брой променливи бойни заряди при повишена скорострелност позволява на тези артилерийски системи възможност за последователен обстрел на една цел по няколко различни траектории, при което снарядите попадат в нея едновременно. Този ефект наричаме „псевдозалп”. В съвременни условия редица артилерийски системи притежават възможността за изстрелване на псевдозалп. Германската Panzerhaubitze–2000, френската CAESAR и словашката Zuzana-2 изстрелват 5 снаряда. Шведската гаубица „Archer“ е способна да осъществи псевдозалп от 7 снаряда. Тоест една такава система може да постигне ефективност на огъня равна на батарея от шест гаубици.

Арсеналът на Русия

Самоходна артилерийска установка 2С-19 „Мста-С”.

Една от съвременните системи, с които разполага руската артилерия е 155-мм самоходна гаубица „Мста-С” с индекс 2С-19. Гаубицата е приета на въоръжение през 1989 г. За първи път е демонстрирана публично през август 1992 г. Днес тя е основна стволна артилерийска система в руската артилерия и ще остане такава в близките 10-15 години. „Мста–С” може да стреля с различни видове снаряди. Това са осколочно-фугасен снаряд ОФ-45 с далекобойност 24,7 км, осколочно-фугасен снаряд с повишена мощност ОФ-61 с далекобойност 29 км, касетъчен снаряд с далекобойност 29 км, димен снаряд и управляем по лазерен лъч снаряд „Краснопол” с далекобойност в зависимост от версията от 20 до 40 км. Създаден е също и снаряд с предавател за електронно подавяне 3НС30.

Руският оперативно-тактически ракетен комплекс „Искандер” според неговите създатели – конструктурското бюро в Коломна, използва върхови информационни и комуникационни технологии. За насочване на ракетата в целта се използва инерциална система за управление, а впоследствие захватът на целта се осъществява от автономна оптическа глава за самонасочване. Принципът на действие се основава на формиране в оптическата апаратура на главата за самонасочване на изображение на местността в района на целта, което бордовият компютър сравнява с предварително въведеното еталонно изображение преди пуск на ракетата. Оптическата глава притежава висока чувствителност, както и устойчивост към съществуващите средства за радиоелектронна борба. Това позволява да се извърши пуск в безлунна нощ без допълнителна подсветка и поразяване, включително и на движещи се цели с точност 1-2 м. Според руските конструктори такава задача не може да реши никоя друга система в света освен „Искандер”. Характерно за ракета е още, че използваната в нея оптическа система не се нуждае от сигнал от космическите радионавигационни системи, които както е известно, в кризисни ситуации могат да бъдат извадени от строя чрез радиосмущения, или просто да бъдат изключени.

Руската артилерия също разполага с високоточни бойни припаси и ракети. Снарядът Краснопол–М1 е снабден с инерциална система за управление на средния участък от траекторията и насочване по отразен лазерен лъч на крайния участък, притежава вероятност за поразяване на целта 80-90% на разстояние 22-25 км, включително и по движещи се цели. Тук обаче е необходимо наблюдател-насочвач постоянно да осъществява лазерна подсветка на целта от относително неголямо разстояние. Това го прави уязвим, коментира доц. Нелко Ненов.

Снарядът „Мотив-3М” е снабден с двуспектрални инфрачервени и радиолокационни датчици, позволяващи да се открие включително и маскирана цел в условия на смущения. Неговото ударно ядро пробива броня до 100-мм, допълни експертът.

САУ 2С35 „Коалиция-СВ”.

Най-новата руска разработка на перспективна артилерийска система е проектът „Коалиция-СВ”. С обикновени снаряди тя има далекобойност два пъти по-голяма от „Мста-С” - 30-40 км, а с активно-реактивни снаряди достига до 70 км. При нея екипажът се разполага в бронекапсула, аналогично на новия танк Т-14 „Армата“. В бронекапсулата се намира и изчислителният комплекс на системата за управление на огъня, която работи в изцяло автоматизиран режим, като има възможност за интеграция с външни средства за разузнаване и целеуказване. Новата руска система също може да осъществи псевдозалп. Според различни оценки скорострелността й достига16 изстрела в минута, обясни полк. о.з. доц. д-р Нелко Ненов специално за „Труд“.

Москва и Киев започнаха войната с разнообразни артилерийски системи

Основните артилерийски системи на въоръжение са 122-мм гаубица Д-30, 130-мм оръдие М-46, 152-мм оръдие-гаубица Д-20, 122-мм самоходна гаубица 2С-1 „Гвоздика“, 152-мм самоходна гаубица 2С-3 „Акация“, 2А36 „Гиацинт-Б“, 2А65 „Мста-Б“, 2С-5 „Гиацинт-С“, 2С-19 „Мста-С“, 2С-7. „Пион“.

Ракетните комплекси, които са на въоръжение в руските ракетни войски и артилерия са „Точка”, „Точка – У”, „Ока” и „Искандер“. Те са разработени от няколко предприятия под ръководството на Конструкторското бюро по машиностроене в Коломн, обясни полк. о.з. доц. д-р Нелко Ненов.

Украйна разполага с ограничен брой тактически ракетни комплекси „Точка” и „Точка – У”.

И двете страни разполагат с 300-мм реактивна система за залпов огън 9К58 „Смерч”, приета на въоръжение още в Съветската армия през 1987 г., но претърпяла редица модернизации. Далекобойността й варира от 20 до 90 километра за различните модификации.