В годината на въвеждане на еврото трябва да се внесе консервативен бюджет

Изходът е в съкращението поне на две министерства, както и на най-малко на 7-8 комисии и държавни и изпълнителни агенции

Данъците следва да не се променят

Преди да се коментира внасянето на Бюджет 2026, то с интерес следва да проследим внасянето на актуализацията на Бюджет 2025, която е неизбежна, с оглед спазването на критериите от Маастрихт за не повече от 3% бюджетен дефицит. Преди няколко дни Народното събрание прие да увеличи разходната част на бюджета за тази година с 10,3 млн. лв., заради кризата с водата в Плевен. Кога точно ще се актуализира Бюджет 2025 с няколко милиарда лева остава да видим, но то със сигурност ще се случи в следващите три седмици.

Предстоящото внасяне от страна на Министерството на финансите на проекта за Бюджет 2026, който ще е първият бюджет в евро, предизвика много дискусии от политици, а също и от страна на представителите на бизнеса и дори на синдикатите. Според автора е твърде екзотично предложението на президента на КНСБ корпоративният данък или данъкът върху печалбата да стане 15%, данъкът върху дивидентите - също 15% (досега е 5%), което е за синдикалист е нормално, но защо и данъкът върху доходите на физическите лица (данъка върху труда) също да е 15% е много трудно обяснима позиция, която не подхожда на неговия пост?!

И не само той се упражнява на тема бюджет и данъци, а и редица други, в т. ч. и противниците на въвеждането на еврото у нас. Те (а те не никак малко) все още вярват, че е възможно на 01.01.2026 г. то да не се въведе в България, независимо че още на 08.07.2025 с решения на ЕКОФИН и ЕП окончателно бяхме приети в еврозоната. Сякаш някои хора у нас, това решение все още не е взето и някак си може да се отмени, което вече не е възможно?!

Към предупрежденията за опасността от неизпълнението на Бюджет 2025 и предоставянето на конструктивни предложения за Бюджет 2026 се отличава това на гуверньора на БНБ Димитър Радев. Той има заедно с министъра на финансите е непосредствено отговорен съгласно Закона за въвеждането на еврото в България, както за провеждането на Информационната кампания в тази връзка, така и за редица други задължения. Ето защо към неговите основателни опасения и препоръки, правителството следва да се отнесе отговорно и с достатъчно внимание и да изпълни неговите препоръки: 

Становището на гуверньора на БНБ (на автора също) е да се редуцира разходната част на проекта за Бюджет 2026, което е напълно възможно и наложително. Изходът е в съкращението поне на две министерства, както и на най-малко на 7-8 комисии и държавни и изпълнителни агенции. В условията на криза в държавните ни финанси не е оправдано наличието на Министерство на електронното управление, което досега поражда само скандали най-вече около изборите. Нещо повече - дълго време неговият министър бе с охрана от НСО, но не стана ясно за какво тя му е поставена?!? Не е целесъобразно да се има и министър на младежта и спорта, тъй като неговите функции е възможно да се изпълняват от министъра на образованието и науката. (повечето младежи, а и спортисти са учащи се).

В последните години България има успехи в не повече от няколко спорта, а и финансирането на няколко десетки спортни федерации не оправдава с нищо наличието на такова министерство. Още повече, че тренировките на подрастващите по повечето видове спорт се заплащат изцяло от техните родители и са налице сериозни съмнения, че част от парите за детско-юношески спорт се крадат?! 

Много прецизно и отговорно следва да се подходи и по отношение на редуцирането на поне 8-10 комисии и агенции, като се отчете, че те дублират функциите си с отделни дирекции в министерствата, а и помежду си. В редица министерства са налице дирекции с 15-20 служители, а от техния състав не повече от трима-четирима са в състояние да предоставят становище по законопроект или да изготвят писмо по жалба на общинска администрация, друга държавна структура или обикновен гражданин?! Част от останалите им колеги очевидно са излишни, но засега никой министър не смее да предложи редукция на бюджета на своето министерство поне с 50%, като намали Фонд „Работна заплата“, респективно и да съкрати „мотаещи се чиновници“, които той е наследил от своите предшественици, преди да заеме този висок пост.

В никакъв случай не следва да се съкращават служители, които са ангажирани с управлението и разходването на средства от ЕС. Не е възможно да има съкращение на щата на Министерството на финансите, както и на другите контролни органи като Сметната палата и др., на които следва да се отпуснат допълнителни бройки и да се увеличат възнагражденията им. Това не е възможно да стане незабавно, още с Бюджет 2026, но може да се започне със съкращение на първо време с 20%, през 2027 г. - с още 15%, докато през 2028 г. също с 15% и да се достигне предложеното 50% съкращение. Аз обаче съм скептик, че горното предложение ще стане, като допускам, че по-реалистично е съкращението да е в рамките на 20-30%?!? Около 2007 г., когато България стана член на ЕС, се направи съкращение с приблизително 20%, но в следващите 18 години, щата на всички министерства, без изключение, плавно нараства, а разходите за тяхната издръжка растат в геометрична прогресия.

Значителна икономия на средства би настъпила, ако 265-те общини у нас, се редуцират до не повече от 130 или най-много до 150 на брой. Това обаче едва ли е възможно в близките години, независимо че има общини като: с. Трекляно, Кюстендилско; с. Бойница, с. Макреш и с. Чупрене, Видинско, които са около и дори под 1000 души)!?! В част от изброените, а и в други общини за последните 18 години след влизането на България в ЕС няма спечелен нито един европроект. Това се обяснява както с липса на административен капацитет (в общинската администрация няма подготвени кадри за тази цел), така и поради липса на подходящи сгради, годни за обновяване с енергийно ефективни конструкции и възли, тъй като в училищата и детските градини има не повече от няколко десетки деца, а да се строи пречиствателна станция, след като няма регулярно водоснабдяване, а то става с кладенци и помпи, не е целесъобразно. Независимо от скромния брой на населението, то в някои общински центрове се построени стадиони и спортни зали с евросредства, които дори са по-големи от общия брой на населението в тях.

Странно защо правителството изобщо не се отказа от компенсациите на калпак за бизнеса при поскъпване на тока, а го направи половинчато!?! Вярно е, че МС рязко сви възможността фирмите да бъдат подпомагани в следващите девет месеца, за което то одобри нова програма за компенсиране до 30 юни 2026 г. Тя ще се задейства след надхвърляне на средна борсова цена от 240 лв. за мегаватчас за шестмесечие, което е далеч над доскорошния таван от 180 лв. на мегаватчас.

Раздаването на компенсации „на калпак“, заради скъп ток дори и на фирми, които са на завидни печалби като банки, телекоми и дори адвокатски кантори (например на Тодор Табаков с 9 заети адвокати), предизвика основателни критики в последните няколко години. Имаше обещания да се спре тази порочна практика, която „източва“ ресурс от държавната енергетика. МС сега предлага да се подпомагат само тези сектори, които действително губят пазари и приходи, заради високата цена на тока, но това дали ще е точно така?!? Необходим е много прецизен анализ и повече да не се повтаря заплащане на част от разходите за електричество на печеливши предприятия и на цели сектори от услугите, които поддържат монополно високи цени. През 2026 г. следва да се поиска от ЕК и по-гъвкава форма за държавна помощ за губещи компании в структуроопределящи отрасли, както и на такива от които зависи продоволствената ни сигурност или имат социални функции.

 Все пак е необходимо сериозно да се обмисли и да се направят обосновани разчети за изготвянето на оценка на въздействието за промяна в Закона за облагането на доходите на физическите лица, с което да се въведе необлагаем минимум за доходи до минималната работна заплата. Тристранният съвет неотдавна реши, че от 01.01.2026 г. тя ще е 620 евро или 1213 лв. България е една от малкото страни в света, в която има въведен т. нар. плосък данък, но без необлагаем минимум. Едва ли тази мярка, ще ощети бюджета с повече от 1-1,5 млрд. лв. и това е справедливо, както от социална, така и от етична гледна точка. Според автора, това е единствено възможната промяна в данъчната ни система в годината на преминаването на нашата страна към новата валута - еврото. Всяка друга промяна, като увеличението на ставката по ДДС от 20% на 22%, нарастването на имуществените и на другите местни данъци или въвеждането на прогресивното данъчно облагане на личния доход - не е целесъобразно.