Бузлуджа и големият въпрос пред БСП

Как да се помогне на бедните и онеправданите

Бузлуджа е един значим и вероятно вечен символ на мечтите на българския социализъм. И думата „мечти“ далеч не е случайна.

Мечти, както подчерта в своето слово председателката на БСП, Корнелия Нинова за постигането на ценности, като справедливост и свобода; мечти - компаси на политическата борба на поколения български социалисти.

Направи ми впечатление, че в словото си, тя на три пъти акцентира върху задачите „да се отиде до всеки - беден, слаб, онеправдан и унижен, да му подадем ръка, да му дадем вяра, да му дадем сили - да му кажем, че съдбата ни зависи от всеки от нас. Да му кажем - народе, изправете се и те ще паднат.“ Акцентира върху необходимостта за „борба с неравенствата и срещу бедността“, обеща да има „социални домове за бедните“ и т.н.

Всеки правилно би аплодирал тези политически призиви. И леви, и центристи, и десни.

Една политика на преразпределение на националното богатство, толкова силно необходима за страна, като нашата, която е европейски рекордьор по неравенство, в крайна сметка не би променила нищо от етиката на капитализма, даже напротив.

Нека да се създават социални домове за бедните, пенсионерски клубове; нека да се въведе една далеч по-голяма социална справедливост, отнасяща се до стимулиране задържането на младите семейства и включването им в икономическия живот в България; нека да се създаде един друг, по-ефективен и практичен механизъм на общинско здравеопазване; нека да се върви смело напред към реформа в пенсионната система.

Нека да се реиндустриализира България. Нека да се създават нови работни места.

Нима има някой, който да е против всичко това?

Всеки, независимо от своята идеология, би подкрепил тези политически послания. И християните, и алтруистите, и тези, прегърнали солидарността като ценност.

Ако социалист означава да си солидарен, то тогава всеки е социалист. Какво би представлявал, който и да е, включително и самият аз, без вниманието на моите родители, на техните грижи и любов, без езика на моята страна, без културата, която ми е предавана от поколение на поколение, без солидарните ценности и грижи на обществото, в което съм отрасъл?

Фокусът на въпроса е различен.

Това е основният въпрос на цивилизациите, които се борят за прогреса напред. Само решаването на този въпрос - как да се обогати обществото, решава и подвъпроса как да се подпомогнат бедните и онеправданите.

И така, стигаме; няма как да го избегнем до съществения въпрос, отнасящ се до това, кое всъщност предпочитат социалистите: един свят без бедни, или един свят без богати?

Един свят на уравниловка (от който вече исторически се отказахме), в който бедните ще са по-бедни, или един неравностоен, но богат свят, вървящ напред?

И затова се връщам към заглавието на моя коментар и подчертавам, че на Бузлуджа чухме много важни неща, но основният въпрос за социалистите не беше чут.

А, именно, как да обогатим обществото ни; как да направим България икономически по-богата, по-силна, по-модерна, по-печелеща, така че, да можем реално да изпълним задачите си към по-бедните, слабите и онеправданите? И не само към тях. И към средната класа, и към предприемачеството, и към забогатяващите, и към богатите.

Да, икономическите цифри, темповете на икономическия растеж, механизмите на необходимите реформи, откриването на нови пазари - не са неща, които да могат да се рецитират, мечтаят, пеят по поляните на Бузлуджа и т.н.

Но те са реалното поле на историческата битка, от която ще се види дали социалистите биха победили.

Да, нещата са изключително комплексни и сложни. Защото това, което виждаме е, че либерализмът стъпка по-стъпка се превръща в социал-демократизъм, а социализмът - в един либерален продуктивизъм. И че в днешна България, управляващата дясна коалиция без да „пита“ директно навлиза в полето на политиките на центристи и социалисти, докато те свенливо все още се чудят как да формулират истински необходимата пред България икономическа и социална политика на възраждането на страната ни.

Защото да кажеш, „Народе, изправете се и те ще паднат.“ - е изключително красиво, смело и поетично. Но, само толкова. Ако и не добавиш задължително до това послание, кой е готовият, народен, организиран и способен исторически хегемон, който ще застане начело на това изправяне и ще го поддържа в сложния път напред.

И откровеният и отговорен отговор на този въпрос днес вече става съдбовен за страната ни.

Що е то социална солидарност

Дарвин, някога беше казал, че социалната солидарност е записана в гените на човека, и че тя е, която заедно с алтруизма, с грижите на другите и с „колективизма“ на обществото, е направила от нас, хората, това, което сме. Така, че всеки малко или много е социално солидарен; всеки има поне една ръка, която е подал на този, който е готов да я приеме.Специално подчертавам всичко това, за да кажа, че ако само става дума да се помогне на „бедните, слабите, онеправданите и унижените“, то социалистите трудно биха победили капитализма/либерализма. Защото, основната сцена на която се води тази титанична битка - не е как да се помогне на бедните, а как да се обогати обществото.

(От Фейсбук)

Коментари

Задължително поле